Три сценария след изборите и нито един оптимистичен

Димитър Попов

Резултатите вече са известни в общи линии. ГЕРБ, както се очакваше, печели с голяма преднина, ДПС, ППДБ и Възраждане са с изравнени сили, но далеч зад първия. Малките две партии в края – БСП, ИТН и Величие просто завършват редицата. Така изглежда картината. 

Въпросът е какво оттук нататък - ще има ли правителство, кой ще го направи и за колко време.
Борисов и ГЕРБ продължават да бъдат най-силния вътрешен политически играч. Дори през последните 3 години, когато беше на моменти притиснат до стената, Борисов не изпусна нито механизмите на властта, нито избирателите си, които даже се втвърдиха около неговото лидерство. 
Това сега го задължава 

да направи правителство

Въпросът е има ли с кого.

В предишни години той се е съобразявал не само, и дори не първо с възможните коалиционни партньори, а най-вече с обществените настроения и външните фактори, които правят възможно съществуването на една или друга коалиция. 

В условията на нов световен конфликт, външният  фактор са нашите съюзници, които искат да сме лоялен член на НАТО, стожер на демокрацията и противник на Москва. В момента Борисов е компрометиран заради обвинения в корупция, заради нелоялност към НАТО в предишни негови правителства, и заради участието му в руските енергийни проекти. Със сглобката миналата година той изчисти образа си донякъде, но не достатъчно, за да стане пак премиер. 

Христо Иванов и Прокопиев, заслужено или не, извоюваха на ППДБ статут на пронатовско политическо лоби, което гарантира лоялност на съюзниците. По тази причина всеки опит за евроатлантическа коалиция с 4 годишен мандат ще трябва да включва и ППДБ. Те са 

ключов фактор 

и Борисов го разбира отлично.

Вторият по значимост фактор е ДПС на Доган и Пеевски. ДПС не е просто корпорация, както свикнахме да я представяме. Тя е много сложен политически феномен в България. От една страна Борисов, Пеевски и Доган представляват мощен олигархичен кръг, с влияние както в икономическата среда, така и в репресивните органи на властта, като прокуратурата, специалните служби, и дори в съда. От друга страна Доган и Пеевски контролират ДПС – етническа партия, от която до голяма степен зависи етническият мир в страната. На фона на радикализираните български избиратели, които се надъхват с омраза едни срещу други, ДПС стои кротко и встрани от тези процеси. Това поведение обаче не се подразбира от само себе си.

Ако ДПС също се радикализира, политическата криза ще придобие съвсем други измерения и друг мащаб. Борисов отдавна си дава сметка каква огромна опасност е това за България и за него самия. По тази причина, скрито или явно, той винаги ще дава на Доган и Пеевски достатъчно, за да не станат негови врагове.

След тези избори има обаче и трети фактор, който не може да бъде заобиколен. Става дума за БСП, Възраждане и нейния клонинг Величие. Последните две партии са проруски, антисистемни, антиевропейски, антинатовски, и синтезират силното тежнение на българите към власт на силната ръка. Писал съм го сто пъти досега и ще го повторя – от много време насам мразещите многопартийната демокрация в България са мнозинство. Те искат еднолична диктатура и стават все повече. В този парламент, депутатите на Възраждане, Величие и БСП имат повече гласове от победилата на изборите ГЕРБ и със сигурност Борисов знае, че зад тях стои както силно русофилско течение в самото общество, така и 

дългата ръка на Москва

Тези три фактора са несъвместими помежду си. За да състави стабилно правителство обаче, Борисов трябва да включи в него представители на поне два от тях. Предполагам че най –желана за него ще бъде коалиция с ППДБ и ДПС. Трите партии пак ще имат предостатъчно депутати в парламента. Проблемът за Борисов е как да съчетае ППДБ и ДПС в една коалиция. Миналата година той успя да го направи чрез условната сглобка. Видя се обаче, че това проработи за кратко - накрая ДПС и ППДБ се изпокараха и развалиха седянката. Сега събирането им в официална политическа коалиция изглежда обречена мисия.

ППДБ са втвърдени след загубата на половината си избиратели и вероятно няма пак да се прегърнат с Пеевски. Изглежда те вече са посъветвани да бъдат опозиция в този парламент, за да запазят партията си от нов срив, така че ще се опъват до последно.

Втори вариант е коалиция на ГЕРБ с ДПС и някоя от трите партии – БСП, Възраждане или Величие. Това обаче за Борисов ще е неприемлив вариант, тъй като ще бламира евроатлантическия образ, на който Пеевски и Борисов държат.

Има и трети, неутрален вариант, който аритметично отчита разпределението в парламента - коалиция на ГЕРБ с ДПС и ИТН. Тя обаче ще остави в опозиция два мощни фактора –либералното проевропейско, и автократично проруско лоби. В европейските медии такава коалиция ще бъде наречена „завръщане на корупцията“, победа на статуквото, при това ще ги напълни с негативи за България като „завладяна държава“. От друга страна Възраждане, Величие и останалите ще сипят жупел срещу помощта за Украйна и ще наричат Борисов американска подлога. От трета страна ИТН са толкова непредвидим партньор, колкото и ПП, така че живота на такова правителство ще зависи от емоционалното състояние на Слави, а това е още по лоша перспектива. Според мен Борисов няма да посмее да направи такава коалиция без външна подкрепа.

Има и четвърти,

дълбоко резервен вариант, 

който ще спаси Борисов от провал. Става дума за експертно правителство, зад което ще стои мнозинство на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН. Това ще е правителство с кратък мандат и догодина по същото време пак ще има предсрочни избори. В полза на такова вече се изказа Нинова, която е готова да се добере отново до министерство и през такава вратичка.

Как ще се развият нещата на практика?

Първи сценарий

Борисов ще опита първо преговори с ППДБ. Тъй като двете партии нямат мнозинство, ще преговаря и с ДПС. ППДБ ще се опъват с всички сили на тройна коалиция, той ще настоява на висок глас така, че и навън да разберат колко иска евроатлантическа дружба с тях. Борисов е майстор на такива преговори. В тях той допълнително ще дискредитира ППДБ пред външните съюзници и пред избирателите, защото заради лични сметки жертват демокрацията и държавата. После ще се проточат едни трудни пазарлъци с неясен край. През това време ще управлява служебното правителство, а Радев ще бави мандатите, защото това положение го устройва и него, и Москва. Ако външни фактори не помогнат на ППДБ да преосмислят поведението си, този сценарий ще завърши с провал. Следват нови избори или тази, или следващата година.

Втори сценарий

Тръмп печели изборите в САЩ! Натиска върху България отслабва, войната в Украйна добива друга алтернатива, говори се за преговори с Русия и за мир. Тогава Борисов набира кураж за официална коалиция с ДПС, ИТН и БСП. Такова правителство може да откара и пълен мандат. 

Трети сценарий

Всякакви преговори се провалят, Борисов предлага правителство на малцинството, не му го гласуват в парламента и отиваме на нови избори още през септември.

Не се наемам да прогнозирам кой вариант е най - реалистичен. Всичко зависи от Борисов, а той понякога е пълен с изненадващи ходове, като миналогодишната сглобка например. Възможно е да е измислил четвърти сценарий, който да изненада всички. Например да си даде оставката и да поиска същото да направят лидерите на ППДБ, на БСП, на ДПС, в знак че са разбрали колко непотребни са станали вкупом.

И тогава следващи предсрочни избори през есента може да решат политическата криза.

Този сценарий е твърде оптимистичен, наивен и невъзможен, естествено.