--900--900.jpg)
Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за екскурзоводите е абсолютно правилно и се радвам, че излиза с подобно становище. Това заяви пред TravelNews Димитър Попов, управител на туроператора „Пенгуин травъл“, който прави входящ и изходящ туризъм. КЗК смята като ограничения на конкуренцията изискването за правоспособност за предоставяне на екскурзоводски услуги, както и забраната на екскурзоводите от чужбина, придружаващи чужденци, да изнасят беседа извън превозното средство, с което се придвижват. От комисията смятат, че изпитът за придобиване на правоспособност изисква твърде широки знания, които може да не са необходими. "Всеки може да направи подробно проучване на забележителностите на даден град и да подготви екскурзоводска беседа, а от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали ще остане на пазара", е мнението на регулатора.
„Има хора, които са завършили география, археология, история, туризъм и е абсурдно да ходят на курсове и на изпит, за да получат една карта - значка от Министерството на туризма, че имат право да бъдат екскурзоводи“, коментира Димитър Попов. Според него известни учени и археолози като проф. Николай Овчаров, проф. Христо Пимпирев, Людмил Вагалински, Сергей Игнатов е абсурдно да ги карат да ходят на курсове и на изпити, за да водят групи. Самият Попов като туроператор работи и води хора на екскурзиии в чужбина и посреща в България туристи от 35 години. Той няма и не иска да има карта за екскурзовод, още повече пък да кара курсове и да държи изпити. Освен това да плаща такси за обучения и изпити. В същото време подчерта, че по-добре обучава и подготвя млади хора да бъдат истински водачи и екскурзоводи.
„Един екскурзовод не може да бъде по-подготвен от мен и моя екип за обслужването на клиентите ни. Все едно да поискате бабите по къщите за гости да карат курсове по готварство, ресторантьорство или хотелиерство“, посочи Димитър Попов. Той и други туроператори са против наредбата за екскурзоводите в сегашния й вид, защото създава опасна тенденция за сектора и излишна бюрокрация. Според тях тя трябва да бъде прецизирана, като регистърът остане, а задължителните обучения и изпити да бъдат за екскурзоводите, които обслужват културно-историческите паметници и обекти по места в общините.
„Всичко опира до качество и пазарът сам трябва да регулира добрите екскурзоводи и планински водачи, защото туроператорите са отговорни за туристите. Когато има оплаквания от екскурзоводи и водачи, вината винаги пада върху туроператорите и те плащат неустойки или връщат пари“, коментира още Димитър Попов.
Същевременно Асоциацията на екскурзоводите в България обяви, че ще обжалва решението на КЗК, с което определи, че нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите, съдържа ограничения на конкуренцията. Председателят на организацията Николай Миндов, заяви пред TravelNews, че в момента юристи подготвят жалбата, която ще бъде внесена във Върховния административен съд. „Не е нормално да няма регистър на професията и да се осъществява дейност без необходимите знания и положен изпит“, коментира той.
Според Миндов ако всеки може да бъде екскурзовод, ще настъпи пълен хаос в туристическия сектор. Освен това ще се появят посредствени хора, които ще злепоставят страната и съответните забележителности. Навсякъде по света професията екскурзовод е отговорна и много важна за имиджа на съответната туристическа дестинация, обясни той. Миндов подчерта, че всички развити туристически страни регистрират екскурзоводите след положен изпит за знания за забележителностите, историята, културата и природните дадености. По този начин само те могат да практикуват дейността и никакви други външни хора не могат да я изпълняват.
„Принизяването на професията в България ще доведе до негативен имидж и отзвук за туризма ни. Екскурзоводът е посланикът на страната ни пред чуждите туристи, защото той показва забележителностите ни и разказва историята и интересни неща за дестинацията“, каза Николай Миндов.
Съюзът на екскурзоводите в България също излезе с отворено писмо до всички политически сили в България във връзка с решението на КЗК. „Изключително сме обидени и огорчени да прочетем в решението на КЗК, че доброто име на професията ни се принизява до най-ниско ниво и се обезценяват професионалните умения на българските екскурзоводи. Нещо повече, в публикуваното от КЗК становище за професията на ,,Екскурзовода‘‘, се внушава, че е ненужна и се твърди, че тя трябва да е общодостъпна за всеки индивид, ползващ интернет“, пише в писмото на Съюза на екскурзоводите, изпратено до TravelNews. Не всяка информация за забележителности в интернет обаче е достоверна.
Правоспособните екскурзоводи са научени да подбират информацията за беседите си. Те използват трудове на учени в различните сфери (история, археология, изкуство, архитектура и др.). За да се подготви една добра беседа, отнема време и средства, обученията и лекториите, които се правят и в професионалните организации, включително и в нашата, подпомагат обогатяването на знанията и компетенциите на екскурзоводите, обясни Христина Неделчева, председател на организацията.
Лицензът е необходим. Това е понятие за професионализъм, качество на обслужване, спазване на закона, показател за ниво на знания. Професията е безкраен процес на самообразование, четене на огромно количество литература, непрекъснато слушане на лекции по история на изкуството, умение да се адаптираш към всеки турист (на практика да си психолог), а дори и всестранно развит човек, който трябва да задоволи всички нужди наведнъж (естетически, гастрономически, информативни), а също така да бъде отличен събеседник и артист, посочиха от Съюза на екскурзоводите.
Според бранша ако няма добро професионално екскурзоводско обслужване по време на туристическо пътуване в България, ще настъпят сериозни вреди за потребителите–туристи. Те няма бъдат пълноценно информирани, могат да останат погрешно информирани и дори подлъгани за факти и данни. Интерпретирането на исторически и социални данни от некомпетентни лица цялостно ще промени имиджа на страната ни и ще нанесе непоправими вреди на българския туризъм.