проф. Георги Фотев*
Разликата между демокрацията в древна Гърция и модерната (европейската) демокрация ( САЩ е част от европейското човечество) е толкова голяма, че общото между тях едва ли не се свежда до названието. Колко голяма е въпросната разлика се знае в академията. Тя обаче трябва да се изтъква в публичния форум на нашето днешно обществото. Повърхностните представи за демокрация са вредни. Необходимо е , колкото е възможно, да се избягват глупави и нахални спекулации. Демократичната култура е тежък проблем на българското общество. Не само на него!
***
Модерната демокрация има вътрешно развитие и външно разпространение (извън пределите на Европа) през модерната епоха. В късната модерност демокрацията се свързва със СЪЩНОСТНО нови черти и характеристики. Принципно ново е отношение между политическото мнозинство, което взема политически обвързващите всички членове на политическото общество решения, от една страна, и малцинството, което е по правило активна опозиция, от друга страна. Култивира се изострена чувствителност към понятията легалност и легитимност. Гражданското неподчинения е ярка илюстрация. Фокусирам вниманието върху отношението на управляващите и на цялото политическо общество към малцинството (опозицията ). Късно модерната демокрация изключва диктатурата на мнозинството, под каквато и форма да се упражнява тя. Узаконената, облечената в рационални и писани закони и правила диктатура на мнозинството е нелегитимна, защото същността и смисъла на демокрацията са благо за всички членове на демократичното общество. Това се осъзнава в процеса на демократичното развитие и разгръщане на демократичната култура. Тези и сродни на тях въпроси не могат да остават в границите на академията. Напротив, мястото им е в центъра на публичния форум на обществото.
***
Печална е слепотата на днешните национални медии на България. ПОЛИТИЧЕСКАТА СЛЕПОТА се дължи на неразвитата демократична култура на нашето политическо общество и на поквара . Много широката публика е с манталитета на повърхностните модерни хора. Те са уж практични и прагматични. Едноизмерни са! Шири се презрение към теорията. Но, „Няма нищо по-практично от добрата тория“(Дюркем).
***
Науките за човека и обществото трябва да влезат в големия публичен форум на обществото. Една от най-ново възникналите социологически дисциплини е публичната социология (public sociology). Многозначителен знак за радикалната (епохалната) трансформация на модерното общество, в т.ч. на модерното политическо общество! Изоставането в разбирането на необходимостта академията да стане част от публичния форум на обществото произвежда политически хаос и хаос в останалите жизнени сфери. Видимата автономизация е свързана с нарастваща взаимна зависимост, което забеляза още големия социолог от миналия век Карл Манхайм.
***
При демократическите състояния и процеси се борави с числа. Иначе не може. Има политическа аритметика и политическа геометрия. Не е мястото тук да се впускаме в подробности.
***
Страната ни е в предизборна кампания. Всички следят с интерес електоралните социологически измервания. Разбираемо е. Бедата е в широко разпространената заблуда , че числата говорят сами по се себе си и казват това което е важното. Опасна заблуда.
***
Едно от най-удивителните открития с епохални последици за човечеството е на Галилей за математиката като езика, на който е написана книгата на природата. При всички неустоими съблазни, математиката не може да е езика на социологията и науки като социологията. Тези науки могат да са строги, но никога не могат да станат точни (Една от моите последни книги). И слава Богу, че е така, защото в противен случай човечеството вкупом би се озовало в ада.
Когато се занимаваме в един или друг смисъл с политиката е необходимо да сме много внимателни с числата. Може да станем (осъзнато или неосъзнато) манипулатори или да сме в плен на манипулатори.
***
Дотук беше въведение.
Електоралните емпирични социологически изследвания имат особеността, почти уникална, да се верифицират безусловно. Верификацията са официално обявените изборни резултати в числа.
Най-вероятно числата ще са най- НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ за политическото общество, което се намира в тревожно проточила се безпрецедентна в политическата история на България криза. Безпрецедентното е ОБЕКТИВНАТА невъзможност да се формира политическа коалиция. Въпрос на който съм се спирал няколкократно, последния път във в-к „Дневник“.
КРИЗАТА Е В ТРЕТАТА СИ ФАЗА. След два опита с квази-коалиции (сглобки, което е технически термин) е немислим трети опит.
Политическата коалиция този път става НЕИЗБЕЖНА необходимост. Най-вероятната политическа коалиция ще бъде легална (121 и повече депутати).
С оглед на непреодоления ценностен разкол и негативна поляризация в българското общество обаче въпросът с легитимността на управляващото мнозинство ще превърне кризата в страшна. Много мрачна перспектива. Въпросът за легитимността ще обезсмисли числовите съотношения.
--230.jpg)
