Близо 40% от територията на страната е демографска пустиня

Задълбочават се зоните у нас, които се определят като демографска пустиня. Това са зони с по-малко от 10 души на квадратен метър. Това стана ясно от думите на доц. Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека към БАН на пресконференция във връзка със спадащата демографска и икономическа жизнеспособност на 75 % от общините в България. За последните 20 години тези зони бързо се задълбочават. Увеличават се и слабо заселените територии. Това са зони с под 12,5 души на квадратен метър. Трябва да се намери решение за всяка една от тях, според него.

Трябва да се търсят индивидуални политики за обновяване на инфраструктурата в тези запустели краища на България, за развитие на селския туризъм и др. През 2001 в България е имало 5340 кметства, като техният брой е намалял до 5256 кметства през 2021 година. Това е заради биологичното измиране на това свръх застаряло население, каза Николай Цеков.

Опустинелите кметства през 2021 са 39,3% от националната територия, през 2001 са били 25%. Това е територия, колкото Дания, Нидерландия например. Нужни са политики за развитие на селските райони, категоричен е той. Само в 48 общини в България няма опустинени територии. Най-силно засегнатите общини са Перник, Кюстендил, Ямбол, Видин и Добрич. Една от причините е предимно липсата на поминък, смята доц. Цеков.

Учудващо е, че обезлюдяват зони в областите София и Бургас. Над 2 пъти расте опустиняването на България спрямо намаляване на населението, стана ясно още от данните. 10%от населението на Видин живее в демографски пустини, 9,7%- Ямбол, 8,3- Ловеч, 7,9%- Добрич. 2/3 от територията на опустинелите райони са в най-плодородните землища и с най-благоприятен климат. Хората не виждат перспективи в райони, където няма пътища, публичен транспорт, изтъкна Цеков. Запустяват земеделски площи, по думите му. В такива райони земята започва да губи и своята стойност как ресурс, предупреди той. Нараства ерозията и горските пожари в тези места. Тези територии трябва да бъдат класифицирани, изследвани, съветва доц. Цеков. Там могат да се развиват био ферми, селски туризъм и др.