След 76 години цар Фердинанд ще бъде погребан в сряда в двореца "Врана"

Тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат положени в семейната крипта на двореца "Врана" в София на 29 май (сряда) 76 години след неговата кончина. Това съобщи неговият внук и бивш български цар и премиер Симеон II на страницата си в интернет, пише Mediapool.

Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата "Св. Августин" в баварския град Кобург. Там цар Фердинанд е положен във временен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска.

На 29 май тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от град Кобург в София с военен самолет на Министерството на отбраната. Той се очаква да кацне пред правителствения VIP на летище София около 14 часа.

Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца "Врана" около 15 часа.

Траурната процесия ще започне от главния вход на парка и ще достигне до двореца. Там ще бъде посрещната от цар Симеон II и царското семейство.

В последния си земен път цар Фердинанд ще бъде изпратен от гвардейци и гвардейския духов оркестър. Не е ясно дали ще има топовни салюти.

На церемонията не са поканени да присъстват действащи царе и крале, но са поканени президентът Румен Радев и служебният премиер Димитър Главчев. Няма яснота дали двамата ще отидат.

Траурната церемония е отворена за граждани и журналисти.

Две опела

Две опела ще има по време на траурната церемония - католическо и православно, казаха от пи ар агенцията, която обслужва събитието, пред Mediapool. Причината е, че цар Фердинанд е католик.

Православното опело ще се води от Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, който е официален пратеник на Светия Синод, а католическото - от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. на 87 години в малкия германски град Кобург, разположен в провинция Бавария. Тялото му е "положено временно в криптата на католическата църква "Св. Августин" в същия град".

"В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му", отбелязва Симеон Сакскобургготски.

През 1948 г. България вече е социалистическа република и на власт са дошли комунистите след преврата на 9 септември 1944 г. Те правят референдум и на 16 септември 1946 г. царица Йоанна, заедно с децата си Симеон II и Мария Луиза напускат страната и заминават в изгнание в Египет, а по-късно - през 1951 г., се установяват в Испания.

След демократичните промени през 1989 г. бяха създадени няколко инициативни комитети за връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България. Усилията им обаче не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им, отбеляза неотдавна Симеон Сакскобургготски.

Той смята, че "днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец "Врана" в София".

"Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни", пише Симеон Сакскобургготски.

Разрешението за погребението на цар Фердинанд в "любимия" му дворец "Врана" е на служебното правителство на Димитър Главчев. Външно министерство е помогнало за оформянето на документите, а военното е осигурило самолета "Спартан", с който ще бъдат пренесели тленните останки на царя, казаха източници от Министерския съвет.

Церемонията по погребението се организира от фонд "Цар Борис и царица Йоанна".

Нееднозначно управление

Оценките за делото на цар Фердинанд не са еднозначни. Той довършва делото започнато от княз Александър I Батенберг и на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" в старата българска столица Търново провъзгласява България за независима държава, а самият той е обявен за "цар на българите".

Наред с изтъкване на заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост, следват двете национални катастрофи с участието в Междусъюзническата и Първата световна война.

На 17 май, в предаването "Панорама" на БНТ, историкът акад. Георги Марков, който е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност по времето на социализма, коментира управлението на цар Фердинанд.

"Аз като историк преценявам управлението на цар Фердинанд, а то е твърде дълго - 31 години. За 25 години, четвърт век, България се превръща от дунавски вилает в една съвременна европейска държава", казва акад. Марков.

Според него "ако цар Фердинанд бе умрял на 25-та година от царуването си, през 1912, щеше да се помни като добър владетел". "Но следващите 6 години - три войни и две национални катастрофи, това оставя отрицателния спомен, лошия спомен за него сред българите", допълва историкът.

Георги Марков уточни, че последните 6 години от управлението на цар Фердинанд не могат да зачеркнат предишните 25. По тази причина още през 2011 г. историкът приел идеята на покойния председател на парламента Гиньо Ганев тленните останки на Фердинанд да се върнат в България.

Историкът казва, че цар Фердинанд "има грехове пред българите". Припомня, че дори синът му - цар Борис ІІІ не го е допуснал да се върне на българска земя и не е бил даже на сватбата му в Асизи.

Георги Марков казва, че цар Фердинанд не е германски агент, "както го ругаеха преди 89-та година", и не е служил на чужди интереси.

"Вярно е, че той е взел обещание от Вилхелм Втори (кайзер и крал на Прусия - бел.ред.), когато влизаме в съюз с Германия през 1915 г., че ако България загуби войната, той ще получи съответното пожизнено възнаграждение, както и става. Вярно е. Аз това не мога да му простя. Той тогава издава манифест към българския народ, че войната клони към Германия - Австро-Унгария. Това не мога да му простя. Освен това, когато строи "Враня" през 1912, той взима 2 милиона златни франка от Николай Втори (руският император - бел. ред.) по случай Балканския съюз под патронажа на Русия. Има грехове към българския народ. Но ние не можем да го зачеркнем от българската история", коментира акад. Георги Марков.

Споровете за Фердинанд са метафора на българското разделение, започнало в края на неговото царуване. Но акад. Марков твърди, че тези спорове често се политизират излишно. "Да, Междусъюзническата война през 1913 е фатално решение на царя. Но не само царят я иска", посочи историкът.

В събота (25 май) проф. Петър Стоянович, който има издадени няколко книги за управлението на цар Фердинанд, също коментира предстоящото му погребение на българска земя в предаването "Тази събота" на бТВ.

Според него е важно да се мисли държавнически. "Трябва да покажем, че можем да действаме като нация и цивилизовано, независимо кой каква оценка иска да даде на неговото управление", каза проф. Петър Стоянович.

"Когато Фердинанд I абдикира през 1918 година, след края на Първата световна война, до 1948 година той очаква да съумее да се върне поне като гост в България и да намери вечен покой в България", коментира проф. Стоянович.

Той обяснява и защо тленните му останки не са пренесени досега. "Единият му син (принц Кирил - бел.ред.) е разстрелян като куче през 1945 година. Другият му син - цар Борис III, е изровен, а гробницата му е взривена. Как да се върне? Няма как да се върне. Затова той е погребан в град Кобург. Той е погребан в походен сандък в червен цвят. Лежи там и чака", каза проф. Стоянович.

Според него "успехът за военни, политически и икономически победи има ужасно много бащи, а погромът има само една майка". "Колкото по-бързо ѝ се припише всичкото зло, както при Фердинанд, той се превръща в жертвен агнец, в курбана, който трябва да олицетвори погрома, който претърпява България", каза историкът.

Той допълва, че е далеч от мисълта да оневинява цар Фердинанд и антуража му. "За вината е важно да се подчертае, че държавният глава носи най-голямата вина, но същата вина носят политическият елит и българското офицерство и генералитет, колкото и да се славим с победите на армията", допълва проф. Стоянович.

Той отбеляза, че "на фона на днешните еднодневки, Фердинанд е управлявал 31 години".

"Това е много дълго време. То може да бъде разделено на мирен период от 25 години и на войните. Ясно е за тях - България губи възможност да осъществи своя национален идеал, но през тези 25 години от една азиатска провинция България става сносна държава. Тази модернизация засяга видните области - армията, строителството, образованието. Засяга и селото. За разлика от много по-късни времена за 25 години ставаме европейска държава. Заслугата на държавния глава не е малка. Той не го е направил сам, а с цялата прослойка на политиците и интелигенцията", коментира проф. Стоянович.

Според него "всяко подобно връщане на ключова личност от българската история е навременно" и не е страшно, че е закъсняло със 76 години.

"Сега е моментът да покажем, както го направиха румънци, сърби, черногорци и руснаци. Те си върнаха всички представители на онова поколение и им отдадоха почести. С това техните държави не станаха монархии, не се промени управлението. Така ще покажем, че можем спокойно да съжителстваме с нашата история", заяви проф. Стоянович.