Диана Хусеин
Бунтът на американските студенти и артисти срещу агресията на Израел в ивицата Газа ме връща към детските ми години. Като дете често слушах по новините да говорят за Нелсън Мандела, който тогава беше в затвора, и за апартейда в Южна Африка. В моето разбиране това беше човек, лишен от свобода, защото се бореше за права. Не разбирах напълно какво е апартейд, но знаех, че по същество е нещо много лошо и че някои хора се борят за справедливост. Тогава имаше чести репортажи за протести в Лондон и други „английски градове“. Плеяда от музиканти се обявиха против тази най-висша форма на расизъм. Организираха концерти, за да привлекат внимание, отказваха да участват в събития в Южна Африка.
В съзнанието ми Боно и U2 са свързани с борбата срещу апартейда и освобождаването на Мандела. За първи път ги чух да пеят на концерт, посветен на тази кауза. Заедно с тях на барикадата беше Питър Гейбриъл, Брус Спрингстийн, Simple Minds, Стиви Уондър, Бийтълс, Rolling Stones и много други. В крайна сметка тя завладя света. Всъщност, станах свидетел точно на този момент на завладяване на света, когато през 1990 г. започна краят на апартейда, а Нелсън Мандела беше освободен след 27 години в затвора. Чувството на облекчение от премахването на тази несправедливост беше толкова осезаемо, че сякаш можеше да се докосне през екрана на телевизора.
Днешните събития са повторение на тези процеси на събуждане на световната общественост, но в доста по-гневна форма. Апартейдът става официална политика на управление в Южна Африка през 1948 г. Същата година е създадена държавата Израел, а палестинците се оказват без родина. За тях това е „Накба“, което на арабски означава „катастрофа“ или „бедствие“. След 52 години борба южноафриканците получиха своята справедливост и права. Палестинците вече 76 години са в състояние на „Накба“.
Днес не е Боно, а младите поколения изпълнители и артисти, за които управляващият елит смяташе, че са с консуматорски, повърхностен и егоистичен мироглед. Тяхното мислене и отношение към живота са формирани през последните 30 години, в които израелско-палестинският конфликт беше изместен встрани, а в Съединените щати и Европа еврейските организации имат доминиращо обществено присъствие и силно влияние. И точно в американските университети започнаха протести на студенти, които са толкова категорични, че снимките и видеата от тях въвлякоха и в други висши учебни заведения в Европа, та чак до Япония. И нека не подценяваме факта, че те стартираха в най-елитните колежи в САЩ. Властите отговориха със сила, която вместо да пречупи опърничавите студенти, ги надъха до степен, че действията им вече преминават към категорията „гражданско неподчинение“. И церемониите по дипломирането се превърнаха в платформа за протест. Нещо повече, сред студентските организации, стоящи зад протестите, има и еврейски.
Защо?! Къде се „бъгна“ системата?
Краткият отговор е: на няколко места. Подценяването на новите технологии, хората на изкуството и академичната общност. Традиционно шоубизнеса е на страната на Демократическата партия. Процесите, протичащи в тези среди по отношение на конфликта в Близкия изток, избуяха въпреки опитите за неглижирането им.
Още през декември водещи артисти като Джесика Частейн, Тилда Суинтън и Анджелина Джоли стартираха петиции за прекратяване на огъня и кампании в подкрепа на хуманитарните организации на ООН – UNICEF и UNRWA, помагащи на обсаденото население на Газа. Бяха подложени на кибертормоз, обиди, заплахи и ….. обвинения в антисемитизъм. Изразяването на подкрепа за Палестина може да струва скъпо и дори да застраши една кариера. Това се случи с младата звезда от новите епизоди на хорър сагата “Scream” – Мелиса Ферейра, която загуби договора си с филмовата компания „Spyglass Medi“. Мотивът е, че са разчели позицията й като антисемитизъм. Разгневена от решението, Джена Ортега, другата ключова актриса в „Scream“, реши да прекрати договора си. Следователно успешната сага ще трябва да се справи без водещите си лица. Носителката на Оскар Сюзън Сарандън, която е известна с подкрепата си за палестинската кауза, определи случващото се като „геноцид“. Това накара импресарската агенция, която я представлява, да изключи Сарандън от списъка си с клиенти. На 15 ноември на рап фестивал с десетки хиляди зрители в Лос Анджелис, 19-годишният изпълнител Redveil представи списък с всички палестински деца, загинали от бомбардировките към онзи момент. В Холивуд се сформира движението „Артисти за прекратяване на огъня“. Част от участниците в него се окичиха със значки „Cease fire now” на церемонията по връчване на Оскарите.
Звездата на NBA Кайри Ървинг с куфия/Снимка: Социални медии чрез AJA
Организираха подписка, в която се включиха над 100 известни личности от филмовата индустрия, призоваващи американският президент да се намеси решително за спиране на огъня. Сред тях има доста евреи. В спорта нещата не са по-различни. След победен мач през ноември, баскетболната звезда Кайри Ървинг се появи на пресконференция, сложил на главата си палестинския шал „куфия“. Точно тогава, когато се заклеймяваше всеки с пропалестинска позиция. Британската футболна легенда Гари Линекер е отявлен защитник на палестинците. Наскоро в интервю сподели, че всеки ден плаче, когато гледа кадри от Газа. Досега канадският певец The Weekend е дарил 4,5 млн долара за хуманитарна помощ за Газа.
Рапърът Макълмор с нашивки на якето си в подкрепа за Палестина на концерта си на 9 май в Окланд, Нова Зеландия (снимка: официалният профил на Macklemore в Instagram)
На 6 май колегата му рап изпълнителят Macklemore издаде песен, възхваляваща протеста на студентите в САЩ. Парчето е озаглавено „Hind’s Hall“ във връзка с преименуването от страна на пропалестинските активисти на залата „Хамилтън“ в Колумбийския университет на зала „Хинд“ в чест на Хинд Раджаб – палестинско дете, убито от израелските сили. В песента той декларира, че през ноември няма да даде гласа си за президента Байдън. Сп. „Newsweek“ отбелязва, че за първите три дни парчето е станало хит в социалните мрежи, като само в X (преди – Twitter) е имало 31,3 милиона гледания, повече от 142 милиона гледания в Instagram и 1,2 милиона гледания в YouTube. Macklemore е спечелил и хиляди нови последователи в различни социални платформи. В същото време той имаше концерти в Нова Зеландия, на които се появи с палестинското знаме, и многократно апелира не само прекратяването на огъня в Газа, но и борбата за „Свободна Палестина“. Преди няколко дни великият Ерик Клептън изнесе концерт в Англия, където свири на китара, изрисувана с палестинското знаме.
Още един важен момент, който допълва картината, са американците от арабски произход. Техният брой е около 3,4 млн. души. 20-40 годишните родени и израснали в САЩ успешно се реализират в медиите, политиката и шоубизнеса. Членове на конгреса от тази диаспора са две добре разпознаваеми лица – Рашида Талеб, чиито родители са палестинци, и Илхан Омар, която пък е със сомалийски корени. И двете от Демократическата партия, където от месеци върви остър спор, в който по-младите политици настояват за по-твърда позиция на президента спрямо израелския премиер. Роденият в Обединеното кралство популярен водещ на американската телевизия MSNBC Мехди Хасан беше свален от екран заради Газа. Той пък създаде дигиталната медийна платформа Zeteo, която набира скорост. Хасан не е единственият журналист, който е напуснал работата си, заради натиск при отразяването на политиката на Израел в момента.
Още един щрих: в първите дни след атаката на Хамас на 7 октомври, в предаването „Без цензура“, известният британски журналист Пиърс Морган интервюира американският стендъп комик от египетски произход Басам Юсеф. С над 22 млн. гледания неговото участие е най-гледаното в Youtube канала на предаването от създаването му. Хората искат да чуят другата гледна точка. И те ще я търсят.
През 2022 година платформата Netflix излъчи първия сезон на комедийната драма „Мо“. В главната роля е стендъп комикът с палестински произход Мо Амер. В нея се разказва за живота точно на палестински емигрант и неговото семейство. Съавтор е и друга звезда в този жанр – Рами Юсеф, който пък е син на египетски емигранти. Рами Юсеф също има собствен, при това доста популярен сериал. И двамата явни поддръжници на палестинската страна. Редно е да споменем и супермоделите-сестри Джиджи и Белла Хадид, чийто баща – имотен магнат Мохамед Хадид, е палестинец. Те са отявлени гласове в защита на палестинските кауза. По-голямата им сестра Алана, активистка за човешки права, обяви, че създава продуцентската компания “Watermelon Pictures“, което се определя като платформа за промяна. По думите й с фокус върху недостатъчно представените режисьори и твърд ангажимент към справедливостта и хуманността. На английски Watermelon означава диня. А този плод е един от символите на Газа и, като такъв, в момента е доста популярен.
Ясно е, че революции се правят от младите, които са идеалисти, готови да поемат риска от наказание, изключване от университет или арест. Нека само си спомним за студентските протести у нас при падането на комунистическия режим и ролята им в януарските събития през 1997 г.
Това поколение, което протестира сега, както всички знаем, е израснало със смарт телефон в ръката. То не използва традиционните медии, за да се информира. И ако Facebook видимо налага ограничения на съдържанието по отношение на войната, то в Х и TikTok няма такива рестрикции. В мрежата клиповете с телата на децата и други цивилни жертви, страданията на оцелелите и умиращите са хиляди. Политическите активисти започнаха да използват това, за да популяризират политическо съдържание. По-младата потребителска база на платформата много бързо подхвана тази тенденция и постепенно забавните видеа бяха заменени с политически позиции. Видеата с многохилядни протести в почти всички столици в Западна Европа и американските градове също са там. В допълнение, доста представители на академичната общност многократно публично и остро критикуват случващото се, като акцентират и върху историческия контекст на събитията. Някои от тях дори бяха задържани от полицията заедно със студентите.
Това от една страна, а от друга – са клиповете с евреи, оцелели от холокоста: интелектуалци, обикновени граждани и протестиращи студенти, които осъждат политиката на Нетаняху и неговото крайно дясно правителство. Ясно се откроява в посланията им е, че държат да се разграничат от ционизма. Клипове с многохилядните протести в Тел Авив, които искат край на войната, освобождаване на заложниците, но и истински мир. Умерените евреи си дават сметка, че политиката на Бенямин Нетаняху отдавна прекрачи границата на поносимото и ще повлече всичко със себе си. Има драстичен скок на проявите на агресия спрямо тях в Европа и САЩ. Те не искат да понасят последствията от решенията на самозабравил се политик, който поставя своето оцеляване над интересите на народа си. В мрежата ще намерите интервютата с бивши шефове на израелските служби и бивши премиери като Ехуд Барак и Ехуд Олмерт, в които предупреждават за последствията.
Цикличността не е характерна само за икономиката, но и за историята, която сега се повтаря, отново. Така, както беше срещу войната във Виетнам, апартейда и не само. Независимо как ще приключи конфликта в Газа, обществените нагласи в САЩ и Европа се промениха трайно.
*Диана Хусеин e международен анализатор и специалист по публични комуникации.