--900.jpg)
Според доклад на Световния фонд за природата (WWF) държавите-членки на ЕС насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Главно проблеми се наблюдават в селското стопанство, макар тези субсидии да обхващат всички основни сектори на икономиката.
Докладът включва примери за вредни субсидии от земеделието, транспортната и водна инфраструктура от редица държави, сред които и България. Проучването обръща специално внимание на субсидираната паша на едър рогат добитък в националните паркове по мярката "пасторализъм".
Документираните въздействия от прилагането на мярката в два изминали финансови периода са следните: кравите утъпкват и преизпасват тревни местообитания и редки растения; замърсяват извори и езера; навлизат в резервати; пречат на дивите кози да заемат оптималните си местообитания. Докато пашата в националните паркове остава разрешена от закона, спирането на субсидирането ѝ би спомогнало да се намали натискът върху планинските езера и алпийските ливади, изтъкват специалисти от WWF.
До 60% от финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС в размер на 32,1 млрд. евро годишно се изразходва от държавите от ЕС за дейности, които насърчават мащабно неустойчиво земеделие. Има опасения, че тези практики опустошават природните местообитания, като същевременно предоставят само минимална подкрепа на земеделските стопани за преход към устойчиви практики. Преките субсидии в други сектори, като рибарството със средства между 59 и 138 млн. евро, транспортната инфраструктура с 1,7 - 14,1 млрд. евро и водната инфраструктура с 1,3 - 2 млрд. евро, също допринасят значително за загубата на природа, посочват от WWF.
"Всяка година с над 30 млрд. евро от ОСП се финансират дейности, които вредят на природата и не подпомагат земеделските стопани. Това внушително число се равнява приблизително на всички годишни разходи на национални правителства като Хърватия и Люксембург. Правителствата на ЕС трябва спешно да приведат публичните си разходи в съответствие с екологичните и социалните изисквания", посочва Тихо Вандермасен, директор "Политики и стратегия" от офиса за Европейски политики на WWF в Брюксел.
От организацията посочват още, че това разпределение на средствата рязко контрастира с нуждите, посочени в Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. Според нея се изисква около 48 млрд. евро годишно за финансиране на дейностите на земеделските стопани, собствениците на земя, селските и крайбрежните общности за ефективно опазване и възстановяване на биоразнообразието. WWF смятат, че към момента ЕС и държавите членки не успяват да постигнат тази цел, а недостигът е повече от 18 млрд. евро всяка година.
"Правителствата не само харчат милиарди евро от парите на данъкоплатците, които вредят на природата, но и подкопават усилията на ЕС за нейното опазване и възстановяване в съответствие с международните ангажименти. Пренасочването на тези субсидии може лесно да запълни недостига от финансиране, необходим за постигане на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие", коментира Естер Асин, директор на офиса за Европейски политики на WWF.
WWF настоява правителствата и ЕС да създадат правно обвързваща рамка, с цел навременното и постепенно прекратяване на субсидиите, които вредят на биоразнообразието. Организацията също така призовава политиците да ускорят действията си за прекратяване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива и да се погрижат за продоволствената система по начин, който дава социално-икономическа сигурност на всички.