Вторник, 24 Дек 2024
           
Коментари

Politico: Андрей Ковачев и още 15 евродепутати поискаха световни компании да спрат рекламите си в проруски медии в България

   
Politico: Андрей Ковачев и още 15 евродепутати поискаха световни компании да спрат рекламите си в проруски медии в България

Големи световни марки като „Лидл“, „Кока-Кола“ и Л’Ореал“ трябва да спрат да рекламират в прокремълски медии на Балканите. Става дума най-вече за България и Сърбия.

Това се казва в писмо на група евродепутати, съобщи Politico, чиито репортери са имали достъп до документа, пише desebg.com. Писмото е изпратено на 25 април 2024 г. от българския евродепутат Андрей Ковачев и още 15 други евродепутати от различни политически семейства в Европейския парламент.

В писмото се споменават 15 престижни марки. Евродепутатите настояват те сериозно да преразгледат политиката си на рекламиране, за да гарантират, че разходите им, дори неумишлено, не финансират издания, известни с разпространението на вредна информация.

Писмото е подкрепено от депутати от ЕНП, либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ), социалисти и умерени „зелени“.

Компаниите са „Лидл“, белгийската търговска верига „Дьолез“, „Проктър енд Гембъл“, „Кока-Кола“, българските мобилни оператори А1 и „Йетел“, „Фереро“, „Хайнекен“, „Марс“, американската компания „Монделиз“, „Л’Ореал“, „Глаксо-Смит-Клайн“ (ГСК), „Бош“, „Самсунг“ и „Амазон“.

„Антидемократичните наративи от зловредни сили са сериозна заплаха за нашата демокрация, особено в тази решителна година на избори“, заявява Андрей Ковачев пред Politico.

Представители на ЕС и експерти по дезинформацията предупреждават за нарастваща вълна от фалшиви новини онлайн и опити от чужбина да повлияят на вота в навечерието на европейските избори през юни.

„Много медийни организации, разпространяващи прокремълска дезинформация, често използват рекламна площ, купена от реномирани компании, за да подсилят надеждността си“, казва още Ковачев.

Той допълва, че тези компании не винаги са наясно, че в крайна сметка могат да подкрепят проруски пропагандни канали.

Инициатива за свободни медии на Балканите (ИСМБ) – базирана в Брюксел НПО, която стои зад писмото, съобщи през 2023 г., че световни марки чрез агенции и фирми за рекламни технологии харчат стотици милиони евро за сръбски и български медии, които разпространяват правителствена пропаганда и подкрепяни от Кремъл наративи, свързани с нахлуването в Украйна.

Телевизиите „Пинк“ и „Хепи“, които са сред най-популярните в Сърбия, сериозно разчитат на приходи от реклами на международни компании. Те разпространяват фалшивите твърдения, че Русия „дълго време е била под агресия“ и „била принудена“ да проведе „специална военна операция“.

„Самите рекламодатели не публикуват рекламите в интернет. Заради тях го правят технологичните компании. За съжаление, това води до информационно разстройство“, обяснява Клеър Айткен – изпълнителен директор на базираното в САЩ сдружение с идеална цел Check My Ads, помогнало за изготвянето на доклада.

„Точно сега рекламодателите трябва редовно да проверяват рекламите си за този проблем. И понеже финансирането на пропагандата и омразата е прекалено лошо за всички нас, всички ние трябва да искаме по-прозрачна система за рекламиране“, допълва тя.

Не става дума само за пари, отбелязват евродепутатите в своето писмо. Репутацията и силата на тези марки „неволно подрива легитимността на тези медии, като засилва разпространението и ефекта на дезинформацията“.

Евродепутатите искат компаниите да застанат на страната на „истината и интегритета, като внимателно пренасочат бюджетите си за реклама от платформи, компрометиращи тези основни ценности“.

Говорител на ГСК заяви пред Politico, че компанията не рекламира на Балканите.

Говорител на „Лидл“ каза, че компанията вече е предприела действия „два месеца преди писмото“ и „значително е намалила“ разходите за телевизиите „Пинк“ и „Хепи“ от средата на 2023 г. и е прекратила рекламирането в „Хепи“ през тази година. „Лидл“ няма договорни отношения с които и да било проруски медии в България, добавя говорителят.

От нито една от другите 13 компании не са отговорили на молбите на изданието за коментар до момента на публикацията.


Анкета

Ще има ли редовен кабинет?


Резултати