Политико: Изборните резултати в РСМ рискуват да съживят напрежението с България и Гърция

Изборните резултати в Република Северна Македония рискуват да съживят напрежението с България и Гърция и още повече да усложнят трудния път на страната към членството ѝ в Европейския съюз, отбелязва "Политико". 

Проруската националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ е напът да се върне на власт след като 8 години беше в опозиция на управляващата Социалдемократическият съюз (СДСМ). В същото време нейният кандидат Гордана Силяновска-Давкова ще бъде първата жена президент на Северна Македония. Това показват резултатите при 96,78 процента обработени изборни протоколи.

Партията, спечелила най-много гласове (42,9%) - ВМРО-ДПМНЕ ще има 59 депутати, което й дава голяма сигурност, че може да състави правителство, за одобряването на което са необходими 61 депутата. 

Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски обяви изборната победа за партията и не спомена нищо за България в речта си. В същото време председателят на СДСМ Димитър Ковачевски призна поражение на вота, който се проведе на 8 май. Той заяви, че изборният резултат за партията е тежък и предстоят конгрес и вътрешнопартийни избори. Тя получи само 14% подкрепа.

"Политико" отбелязва, че резултатът допълнително може да усложни дългогодишната амбиция на Северна Македония за присъединяване към ЕС, както и отношенията й с България и Гърция. Новите лидери имат по-твърда позиция срещу промените в конституцията и включването на българското малцинство в нея. 

Още след като гласува новият президент Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ каза, че няма нужда от включване на българите в конституцията, тъй като те са защитени под графата "други" в преамбюла. Тя добави, че в преамбюла на Договора за приятелство и добросъседство е отбелязано, че България трябва да помага на Северна Македония по пътя към ЕС, затова двете държави трябва да разговарят дали може по друг начин да интерпретират Преговорната рамка.

През 2018 г. Северна Македония постигна историческо споразумение, променяйки името и конституцията си, с което сложи край на продължилия десетилетия спор с Гърция. Той касае името на съседката ни, както и на определенията "македонци" и "македонски". От обявяването на своята независимост през 1991 година, във всички свои официални документи днешната Северна Македония назовава себе си "Република Македония", гражданите си "македонци", а официалния език – "македонски". Срещу тази употреба остро и категорично възразява Гърция, мотивирайки се, че по този начин се присвоява гръцко културно наследство, както и опасявайки се от възможни териториални претенции към нея.

Споразумението от 2018 г. позволи на Скопие да се присъедини към НАТО през 2020 г. През последните две години обаче България блокира кандидатурата на Северна Македония за ЕС, настоявайки конституцията ѝ да бъде изменена, за да признае българското малцинство в страната.