--900.png)
Свръхрегулацията, скъпата енергия и липсата на човешки ресурс са сред причините за лошото състояние на европейската икономика. Това каза Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), пише Факти.
Лихвената политика на ЕЦБ може да окаже влияние върху европейската икономика, но има други фундаментално сбъркани фактори, които карат бизнеса да напуска ЕС, смята той.
Няма как, когато природният газ е 4-5 пъти по-скъп в Европа, отколкото в САЩ, и когато има регулации, които затрупват компаниите, и Зелената сделка, която очевидно е сбъркана, лихвената политика на ЕЦБ да спре европейския бизнес да бяга от Европа, каза той.
„Към скъпата енергия и многото регулации добавяме недостига на човешки ресурси с този проблем Европа продължава да не може да се справи“, каза той.
Останалите глобални играчи, които са изоставали преди години от ЕС в много показатели, сега изпреварват съюза в образованието и квалифицираните кадри, смята председателят на УС на АИКБ.
Той отбеляза и че в България има и твърде голяма административна тежест при привличането на трудоспособни, квалифицирани и желаещи да работят мигранти.
Според него изминалите 2022 г. и 2023 г. са били добри за бизнеса у нас и някои сектори са „издърпали“ индустрията до сериозни ръстове. „Това позволи и ръст на доходи, всичко това скъси и разстоянието до средноевропейското като стандарт“, коментира Велев.
Той обвърза достигането на 64% от средноевропейското ниво по паритет на покупателна способност с обръщането на миграционните процеси.
За миналата година имаме 41 хил. души повече сменили местожителството си с България, отколкото напуснали България, каза Велев.
Добра новина е, ако това е трайна тенденция, защото нямаме друг вариант изобщо да се справим с пазара на труда, който вследствие на демографската катастрофа години наред е с огромни дефицити, каза още той.
Велев обаче обърна внимание на това, че пикът в икономиката, достигнат през последните две години, отминава и сега икономиката се движи надолу. Той отбеляза, че за европейската икономика се предвижда значително по-слаб растеж за следващите 2-3 години от средносветовния.
Засилена дигитализация, автоматизация и производство с по-висока добавена стойност до известна степен компенсират липсата на кадри у нас, но в страните от Западна Европа, които по-напред по тези показатели, също страдат от недостиг на човешки ресурс, смята той. Няма как пречките в ЕС да не се отразят и тук, както пряко, така и косвено, тъй като близо 70% от износа на България е за други страни членки, коментира Велев.