Меглена Плугчиева, съветничка по външна политика на служебния премиер Димитър Главчев, алармира в неделя, че на 100 000 фермери не са изплатени в срок евросубсидиите за обработване на земята, известни като директни плащания. По регламент обаче тези плащания, които са най-масовите субсидии в ЕС и възлизат на 1.5 млрд. лева, трябва да се направят през декември и в първите месеци на 2025 година.
"Разбирам в Брюксел..."
"Разбирам в Брюксел, където бяхме преди няколко дни, че Стратегическият план за земеделие, който с промените е трябвало да бъде внесен през септември миналата година от Министерство на земеделието, е внесен в края на декември и се закъснява с изплащане на директните плащания (субсидии за земя от ЕС - б.а.). Тези пари, които ги чакат земеделските стопани и това са за над 100 000 земеделски стопани… Директните плащания, които би трябвало от 1 март до 15 май да бъдат разплатени. Утре сме 22-ри (днес - б.а.) и не само че няма да бъдат, няма как да бъдат разплатени, защото има процедури", каза Плугчиева в предаването "Денят започва с Георги Любенов" на БНТ.
А какви са сроковете в действителност
Всъщност обаче сега не е времето, в което се плащат директните субсидии, а сега се кандидатства за тях. Традиционно, откакто България е в ЕС, всяка година от 1 март до 15 май се кандидатства за директните субсидии. Т.е. фермерите подават заявления, с които посочват къде ще обработват нивите си и какви щадящи за околната среда схеми ще прилагат, и едва през декември ЕК прави по-голямата част от плащанията, а другата - в първите месеци на 2025 година.
И в 2023 г. тези плащания се случиха по традиция в края на годината.
Отделно от това, Брюксел обикновено удължава и срока за кандидатстване за тези пари. Миналата година, например, той бе удължен от май чак до 21 юли. ЕК прави това заради правилата по заявяването на новите екосхеми, които трябва да се спазват и отнемат повече време на земеделските стопани да ги планират.
Премиерът бе подготвен по-точно
Далеч по-коректен бе самият премиер, когато посочи директните плащания като причина за смяна на земеделския министър Кирил Вътев. В мотивите си до президента той посочи "нестартиралата кампания за директните плащания", тоест, че кандидатстването не е започнало, а не както съветничката му Плугчиева твърди от ефира на обществената телевизия - "разплащания".
Бомбата, която дори няма да избухне
Меглена Плугчиева заговори и за друга "бомба", оставена от редовното правителство на служебното - подпомагането на зърнопроизводителите за щетите, които търпят от войната в Украйна.
"Утре изтича срокът, в който трябва да се разплати т.нар. украинска помощ за земеделските стопани и тук става дума за няколко стотин милиона и трябва да информирам вас и българската публика за този факт, че няма нито един лев заложен в бюджета за разплащане на тази помощ. Разбирате, че това е един меморандум, подписан от министъра на земеделието и бившият премиер и дефакто е оставен като една бомба на това служебно правителство. Това е изключително тревожно", каза Плугчиева.
Както Mediapool вече писа, през март Европейската комисия позволи на България да плати от бюджета си 61.3 млн. евро на зърнопроизводителите. А в края на същия месец Брюксел даде картбланш и за българска помощ от 86.9 млн. евро за плодове, зеленчуци и животни.
Правителството на Николай Денков заяви, че в бюджета няма налични пари да се покрие разрешената помощ и по двете направления, но пари ще бъдат осигурени чрез преразпределение от наличните бюджети на Министерство на земеделието и на Държавен фонд "Земеделие".
По информация на Mediapool служебният финансов министър Людмила Петкова ще осигури още днес или утре сумата за т.нар. "украинска помощ", чрез пренасочване на средства от финансирането на европроекти по Програмата за развитие на селските райони. България тепърва ще преговаря с Брюксел за тези 150 млн. лв., които се взимат от националното съфинансиране на проекти по програмата след това да се запълнят с неусвоени средства по други пера на програмата.
На Плугчиева предлаган и пост за министър
"Предложени ми бяха министерски постове, които съм отказала. Димитър Главчев е поставен в изключително трудна ситуация и има нужда от хора, които имат управленски, политически и дипломатически опит", коментира още Плугчиева в неделя пред БНТ. Тя припомни, че е била посланик в Германия, Швейцария и Лихтенщайн и в Черна гора, "но винаги съм била политическа квота на Външно министерство. Спазвам принципите, човек като мен не е редно да поеме поста на външен министър в служебно правителство", каза тя.
Меглена Плугчиева бе и министър по еврофондовете в правителството на Сергей Станишев.