Симона Велева: Медийната среда у нас е изключително политизирана

Медийната среда у нас е изключително политизирана, а истинските медийни проблеми не са във фокуса.

Това мнение изрази в интервю за БНР Симона Велева от Съвета за електронни медии. Тя коментира европейските законодателни промени, касаещи медийната сфера, както и грамотността на децата при използване на медийно съдържание, пише БНР.

Досега Законът за радиото и телевизията е бил съобразен с директива за аудиовизуалните медийни услуги. Европейският законодателен акт за свободата на медиите надгражда директивата, като цяло обаче не влече след себе си чак такива големи промени, съдържа по-сериозни регулации на ниво борд, каза Симона Велева.

Другият европейски законодателен акт - за цифровите услуги, предвижда възможност за премахване на незаконно съдържание онлайн, което ще се извършва от т.нар. координатор на цифрови услуги – у нас това е КРС, който обаче няма да прави преценка на съдържанието, поясни тя.

"Падна правителството. Не можаха да минат промените в Закона за електронните съобщения. Този регламент влезе в сила на 17 февруари, съответно законопроектът, с който щяха да се въведат тези промени, остава на ниво обществено обсъждане."

Според Велева трябва да има достатъчно гаранции срещу упражняване на цензура, но попита "ще бъде ли ефективно възможно" да се случва предвиденото, давайки пример със статия, съдържаща реч на омразата.

"Няма съмнение, че това е налично, обаче трябва да има орган, който да я установи, след това има съдебен контрол. Ако няма бързо производство или не се предвиди някакво особено производство, моментът, в който ще се махне тази статия може да бъде след 2 години, когато тя ще е изпълнила много ефективно своята цел. Но този законопроект въобще не е на дневен ред в момента."

Във връзка с проведеното по инициатива на СЕМ социологическо проучване за медийните навици на децата Симона Велева подчерта, че инициативата не цели да размаха пръст на родителите. Целта е била чрез тази моментна картина държавата да е наясно къде се намират децата и какво могат да направят институциите, за да подобрят качеството на медийно потребление. 

Целим да създадем "мек" инструмент – държавата да се ангажира с политика, а не със задължителни правила, заяви Велева в предаването "Хоризонт до обед".

Тя е била изненадана от това, че близо 80% от децата продължават да гледат линейна телевизия, а децата от 0 до 2 години прекарват близо 2 часа и половина пред екран – било малко устройство или телевизор. Децата между 3 и 5-годишна възраст пък са близо 3 часа дневно пред екран.

Близо 5 часа и половина на ден в домакинствата в България телевизорът е пуснат на заден фон. Въпросът е какво се случва във всички останали социални мрежи и приложения, до които децата имат достъп, изтъкна Симона Велева.

Членът на СЕМ отбелязва и родителската заблуда, че с днешните модерни електронни устройства детето може да се ориентира интуитивно и да се предпазва от опасностите онлайн. Предстои СЕМ да проведе срещи в конкретни столични училища за повишаването на медийната грамотност.