Ректорът на СУ обяви инициирането на национална програма за цялостна реконструкция за сградата на Ректората и Университетската библиотека

На пресконференция ректорът проф. Георги Вълчев призова за създаване на национална програма за финансиране на основен ремонт на Ректората на Софийския университет и Университетската библиотека.

В пресконференцията участваха и предишните ректори на Софийския университет проф. Иван Лалов (министър на образованието и науката за периода февруари-май 1997), проф. Боян Биолчев, проф. Анастас Герджиков, деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев (министър на образованието за периода 2005-2009 г.), главният мениджър на университета инж. Георги Божанин. Поради служебни ангажименти към българо-македонската комисия по въпросите на историята ректорът в периода 2007-2015 г. проф. Иван Илчев е в Скопие.

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев откри пресконференцията, като благодари на всички медии, отзовали се на поканата. „Повод за тази пресконференция е един сериозен проблем, който от десетилетия е фундаментален за материалната база, която поддържаме“, каза проф. Вълчев и допълни, че на тази среща присъстват ректори и бивши министри на образованието, обединени от болката за съдбата на сградата, която университетът стопанисва и управлява като публична държавна собственост. Проф. Вълчев акцентира, че тежкото състояние на сградата е проблем от десетилетия, който не среща разбиране. „Всеки един от колегите през годините е полагал неимоверни усилия да осигури необходимото финансиране за връщане на блясъка на тази достолепна сграда – символ на желанието на българския народ да превърне образованието в приоритет и която е една от най-достолепните сгради, които са създавани в новата ни история“.

Проф. Вълчев обяви инициирането на национална програма за цялостна реконструкция за сградата на Ректората, Университетската библиотека и двора на Ректората. „Искаме това да стане пространство, отворено и към гостите и гражданите на София, така че Университетът да се превърне в едно уютно място“, допълни още ректорът на Алма матер. Той припомни, че Софийският университет винаги е бил център на интелектуалния живот в България и всички официални гости, включени в държавни делегации, почти винаги също посещават прекрасното пространство на Ректората. „Крайно време е държавата да обърне внимание на проблемите, свързани с тази сграда, за които е алармирана многократно. Няма как със сега съществуващата система на финансиране ние да бъдем добри стопани на сградата на Ректората“, каза още проф. Вълчев и припомни, че тя е паметник на културата, включена в ансамблов пакет заедно с други знакови сгради в центъра на София. Той допълни, че и голяма част от медиите често използват сградата на Ректората като символ в свои заставки и предавания.

Проф. Вълчев обърна внимание, че сградата предизвиква огромен интерес и сред гостите на София, като посочи, че според проучванията на туроператорските фирми след сградата на Катедралния храм „Св. Александър Невски“, втората по интерес сграда е тази на Ректората. „Ние, водени от желанието да върнем блясъка на това архитектурно творение, което е символ на желанието на българския народ чрез образование нацията ни да просперира, трябва да намерим едно трайно, устойчиво решение“, каза още проф. Вълчев и благодари на всички свои колеги за подкрепата. Той допълни, че всеки един от ректорите преди него е полагал неимоверни усилия, за да намери допълнително финансиране, за да се решават тежките проблеми на сградата. Проф. Георги Вълчев отбеляза, че и самият той е водил редица разговори по темата. „Трябва да кажа действително, че има нагласа да получим необходимото финансиране, но с оглед на сложната политическа обстановка, решихме да направим публично този анонс, за да не изчезнат поредните наши преписки в чекмеджетата на различните министерства, които имат отношение към решаването на този проблем. Това не е конфронтация с институциите, напротив, ние ще търсим диалог, ще търсим постоянен контакт, тъй като сграда от такъв характер изисква и широка институционална подкрепа. Искаме да официализираме този проблем, обществото да разбере с какви тежки проблеми трябва да се справяме, ако искаме да опазим и развиваме тази сграда и пространствата около нея“, каза още проф. Вълчев.

Инж. Георги Божанин отбеляза, че Софийският университет стопанисва повече от 18 учебни сгради и 12 студентски общежития. Голяма част от сградите са паметници на културата от национално, а някои и от световно значение. След Министерството на културата Софийският университет е най-големият стопанин на такова недвижимо културно наследство. Общата разгъната застроена площ на всички, стопанисвани от университета сгради, е почти 200 хил. кв. м, а общата площ на прилежащите терени към тези сгради е почти 500 хил. кв. м. През последните поне 10 години средствата, отделяни ежегодно за капиталови разходи за поддръжка на този мащабен по размери сграден фонд, са около 800 хил. лева и ако тази сума бъде разделена на площта само на сградите, е по-малко от 4 лв. на кв. метър, които са крайно недостатъчни за каквато и да е поддръжка.

Съществуват безкрайни проблеми върху фасадите на сградите и вътре в тях. Съществуват огромни ежедневни проблеми с експлоатирането на инсталациите в сградите, които не са подменяни от построяването им, а построяването на повечето сгради е било през 60-те и 70-те години на миналия век. Инж. Божанин посочи, че няколко от сградите са с важно културно и историческо значение и са от 19 век. Това налага неотложни мерки за предприемане на спешни действия по ремонт и реставрация на инсталациите и на сградите. Софийският университет през годините в част от своите сгради се опитва да обособи кампуси по модел, който да позволи на студентите да се обучават в нормална учебна среда. Има намерения за обособяване на два кампуса в имотите в квартал „Лозенец“ и квартал „Слатина“, които се намират на булевард „Джеймс Баучер“ от 1 до 5 и на „Цариградско шосе“ 125 и. В квартал „Лозенец“ са три от големите факултети на Алма матер - Факултетът по математика и информатика, Физическият факултет и Факултетът по химия и фармация. В момента приключва и изграждането на нови научни центрове в имота.

Проф. Георги Вълчев подчерта, че за всеки един ректор на Софийския университет състоянието на сградите е болка и грижа и са полагани неимоверни усилия през годините. С проф. Даниел Вълчев имат амбиция за създаване на модерна зала за спорт, тъй като Софийският университет е единственият университет без такава голяма модерна спортна база, а това е част от съвременното академично образование.

Проф. Вълчев припомни, че строителството на Ректората започва през 1924 г. със средства от дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви, Университетската библиотека е първата специално проектирана като библиотечна сграда в България. Двете крила са започнати през 1942 г. и са завършени в средата на 50-те години. В едни от най-тежките за страната ни години – след Първата световна война, когато държавата е трябвало да се справя с много тежки финансови проблеми, с тежка емигрантска вълна, държавата е осъзнала, че няма как да се пести от средства за образованието, подчерта проф. Вълчев. Втората фаза, която започва 1942 г. също е в тежките военни години и е завършена в не по-малко тежките следвоенни години, което означава, че действително тогавашната политическа класа е осъзнала ангажимента си към българското образование и че няма как да говорим за просперитет на нацията, ако тази държава не осигурява необходимите средства за поддържане на сградата. Централна част на ректората е пострадала тежко по време на бомбардировките по време на Втората световна война, повредени са и част от стъклописите в Централното фоайе на Ректората, дело на един от най-големите ни художници, работили в областта на стъклописа – проф. Иван Пенков и са възстановени по неговите оригинални проекти от акад. Дечко Узунов във връзка с отбелязването на 100-годишнината на Софийския университет.

През тези 90 години основен ремонт на сградата не е извършван. Извършвани са частични ремонти, които помагат за временно решаване на отделни проблеми, но като цяло сградата деградира.

Настояването е за създаване на една устойчива във времето, разположена в годините напред инвестиционна програма, която да осигури средства за възвръщане на нормалния облик на сградата и нейното допълнително развитие. Целта е да се превърне в приятно пространство за всички посетители и двора на университета, който в момента повече прилича на паркинг, отколкото на споделено пространство. „Имаме тежки проблеми и със сградата на Университетската библиотека. Трябва да се създаде една поетапна, подредена във времето инвестиционна програма, тъй като сградата не може да бъде затворена за ремонт, защото ежедневно през нея преминават хиляди студенти, преподаватели, гости“, каза проф. Вълчев и допълни, че ще има нужда и от институционална подкрепа, защото предстоящото обновяване на сградата е свързано и с подготовка на проекти, които трябва да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство, нов тип на охрана на самата сграда, защото често тя е обект на посегателства, изчезват медни обшивки или декоративни елементи на централните врати на университета. По тази причина идеята е най-напред да се започне от реконструкция на покрива, който е работен с различни технологии и основната част е с медни обшивки – високо специализирана дейност, има пространства, които са остъклени като оберлихт. Там са сбирките на Университета по палеонтология и по минералогия, където през летните месеци температурите стават непоносими. Затова трябва и цялостна климатизация, подменяне на всички инсталации – отоплителна, електроинсталация – голяма част от тях не са ремонтирани никога. Ректорът обърна внимание и на тежките проблеми с отводнителната система от покрива и посочи, че трябва да се реконструира не малка част от сградата на Университетската библиотека и да се отделят средства за подземен паркинг в двора на Ректората, за да се освободи голяма част от него и да се превърне в споделено пространство.

„През годините са правени много инициативи, изготвяни са идейни планове за реконструкция на дворното пространство За съжаление поради липса на подходящо финансиране това не се е случвало. Ето защо днес публично заявяваме, че ще подемем инициатива за създаване на национална, поетапна разположена във времето, устойчива програма на финансиране, която в близките четири-пет години да върне великолепието и блясъка на това архитектурно творение, символ на волята за образование на българския народ“, посочи проф. Георги Вълчев.

Проф. дфзн Иван Лалов – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 1993-1999 г., посочи, че това е пътят да се реши проблема със сграда, която е емблема и на България, не само на нейната столица. Той подчерта, че за университета това е непосилна програма, но изрази надеждата си, че държавата може да отдели средства за сградата, символ на българското образование и на възрожденския стремеж да се достигнат европейските страни.

Проф. дфн Боян Биолчев, ректор в периода 1999-2007 г., отбеляза, че в пространството на словото непрекъснато се говори за реформиране на образованието. „Говорят тези, които не могат да го реформират. Истинският и единствен ремонт, който могат да направят и да поставят университета в реална среда за работа, е ремонтът на нашата сграда. Поне от това да се започне“, отбеляза проф. Биолчев.

Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет в периода 2015-2023 г., добави два аргумента за това защо е нужна такава национална програма. „Тези средства, които получаваме за капиталови разходи годишно – около един милион, често и под един милион, не стигат не просто за 30-те сгради, които университетът стопанисва, не просто само за Ректората, но дори и за покрива на Ректората. Покривът на тази емблематична сграда не може да се ремонтира вече десетки години, защото никога нямаме тези средства. Неговият ремонт днес би струвал средствата ни за капиталови разходи за следващите 30 години. Трябва да спрем поддържането на всички 30 сгради, включително и на Ректората, за да имаме средства за ремонта на покрива“, каза проф. Герджиков.

Втората причина, поради която е нужна такава национална програма, е че Ректоратът, построен със средствата на братя Георгиеви, е публична държавна собственост. „Държавата е собственикът на тази сграда. Държавата би трябвало да осигури средствата за нея и държавата, в различните периоди и правителства, е тази, която допусна да не ремонтираме покрива за два милиона по времето на проф. Илчев, да не ремонтираме покрива за десет милиона по мое време. Може би да не го ремонтираме и по времето на проф. Вълчев – за десетки милиони. Не знаем колко ще струва, когато най-после започне да се руши и държавата се принуди да плати за този ремонт“, каза още проф. дфн Анастас Герджиков.

„По мое мнение – може би защото тук съм учил, и работя от много години, това е една от най-красивите сгради в България. Не знам какво трябва да стане, за да се разбере, някой да дойде да се разходи, да види, че тази сграда си отива. Не е въпрос на някакъв лукс, на някакво кой знае какво. Но тази сграда си отива. А ние нямаме много такива сгради в България и ще бъде много жалко, ако го допуснем“, каза проф. д-р Даниел Вълчев.

През декември 2024 година ще се навършат 90 години от тържественото освещаване на сградите на Ректората и на Университетската библиотека. Строежът на Северното и Южното крило на сградата е завършен през 1952 година. През този период в сградата, която е публична държавна собственост и само един от паметниците на културата, които Софийският университет стопанисва и ползва, не е правен основен ремонт. Със средствата за капиталови разходи, които Софийският университет получава всяка година от държавния бюджет, и основно със средства, спечелени по проекти и с дарения, е възможно осъществяването единствено на спешни и неотложни ремонтни дейности и обновяване на отделни зали, пространства, аудитории, библиотеки.