"Когато Алексей Навални замина за Русия и когато, след може би 6 месеца общуване с него, той беше заключен и хвърлен в затвора, на мен този човек ми липсваше. Защото не бях срещал такъв оптимист, човек, който се интересуваше от всяка тема, който влизаше в най-малки подробности по теми, за които за първи път чува. Той искаше да знае всичко, да предвиди всичко, да помогне на всеки". Това заяви в ефира на „Здравей, България” разследващият журналист Христо Грозев, който беше част от екипа на документалния филм „Навални”.
"Алексей беше човек, който се учеше всяка секунда и имаше възможност да говори с всекиго, без да се страхува да изразява своята позиция и да бъде политически некоректен. За него свободата на словото беше, може би, най-голямото абсолютно благо, към което човечеството трябва да се стреми", подчерта Грозев.