С изпълнение на химна на Република България Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, издигнати от квотата на Народното събрание, официално станаха членове на Конституционния съд.
На официалната церемония в колективния орган не присъства президентът Румен Радев. На церемонията дойдоха председателят на 49-то Народно събрание Росен Желязков, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.
И Атанасова, и Белазелков положиха клетва: "като встъпвам в длъжността съдия в КС, заклевам се да спазвам задълженията си, възложени от Конституцията и законите в КС. Заклех се".
Церемонията премина в традиционния си формат и без отклонения.
Това обаче означава, че и двамата нови съдии ще бъдат част от състава на КС, който ще гледа от една страна жалбите срещу собствения си избор и гласувания мандат, внесени от държавния глава и опозицията, а от друга страна ще се произнасят и по делата по оспорване на промените в Конституцията.
Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от КС.
Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея - т.нар. "заварено право". Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
Основните функции на КС са: да дава задължителни тълкувания на Конституцията; да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; да се произнася по конституционосъобразността на политически партии и сдружения; да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им.