В България най-сериозен дефицит в системата на здравеопазването се очертава по отношение на медицински сестри. Броят на лекарите на 100 хил. души население през 2021 г. е по-висок от изчислената за разглежданите европейски държави медиана, същото се отнася и за денталните лекари и за акушерките. Това показва анализ на Съвета за икономически анализи, посветен на недостига на медицински специалисти в здравеопазването в България, пише Investor.
По оценки на Световната здравна организация (СЗО) недостигът от медицински специалисти на глобалния пазар се очаква да достигне до 15 млн. лекари, медицински сестри и др. през 2030 г. Дефицитът става все по-осезаем в Европейския съюз и конкуренцията между отделните държави по отношение на привличането и задържането на медици става все по-голяма. Специфичен недостиг е налице при общопрактикуващи лекари и психиатри.
В България броят на лекарите на 100 хил. души население през 2021 г. е по-висок от изчислената за разглежданите европейски държави медиана (429,6 срещу 402,5). Въпреки това при тях се открояват два специфични дефицита - недостиг от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари и недостиг от над 460 психиатри.
При общопрактикуващи лекари – при медиана от 72,1 на 100 хил. души население, за България стойността възлиза на 57,4. Това съответства на недостиг от малко повече от 1000 лекари за цялата страна. В относително изражение това представлява недостиг, равняващ се на около 1/4 от общия брой общопрактикуващи лекари, отчетен за 2021 г. След тях се нареждат психиатрите, при които съотношението на 100 хил. души е 10,2, при медиана от 17,0. Това предполага дефицит от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 г.
Анализът отчита, че като цяло по показателите, касаещи останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се представя относително по-добре спрямо медианата за избраните европейски държави.
Подобно е положението при лекарите по дентална медицина – отчетената за България стойност е 109,9 при медиана, равняваща се на 78,9. Тези положителни отклонения обаче не са излишъци, а се дължат на по-благоприятна ситуация в контекста на разглежданата група държави, отчитат анализаторите.
Положително отклонение е пресметнато и за акушерките – при медиана от 34,6, стойността за България е 47,5. За тази категория специалисти съотношението им към общия брой акушер-гинеколози за страната е равно на приблизително 1,9:1. Такова съотношение е сравнително благоприятно, но все пак е значително по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1.17 Ако последното съотношение бъде прието за референтно, това би означавало недостиг от приблизително 2000 акушерки или около 60% от общата им наличност, посочва се в анализа.
Най-сериозен дефицит в системата се очертава по отношение на медицински сестри, който съответства на приблизително 16,9 хиляди медицински сестри. Няма област, в която техният брой да съответства на изчислената референтна стойност. Само за област София (столица) са необходими над 2,5 хил. медицински сестри. В област Пловдив не достигат почти 1400, а в област Варна – почти 1500 медицински сестри. Ако вместо референтната стойност се заложи изискуемо съотношение между медицински сестри и лекари 2:1, то тогава в област София (столица) недостигът би възлязъл на над 8000 медицински сестри. В област Пловдив той би достигнал близо 4000, а в област Варна – над 3000 медицински сестри. изчислените положителни разлики за някои региони на България и за някои видове специалисти не означават отсъствие на проблем, уточнява се в проучването. Използваната референтна стойност (медианата) не съответства непременно на оптимално (желано) състояние.