Министерството на външните работи на Република Сърбия взе решение да обяви Хрвойе Шнайдер , първия секретар на посолството на Република Хърватия в Белград, за персона нон грата в съответствие с член 9 от Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения. Сръбската медия Novosti.rs пише, че става въпрос за "документиран шпионаж и вербуване за работа в хърватските служби".
Таблоидът Alo пише, че сръбската агенция БИА (Агенция за сигурност и информация) "е разкрила хърватски дипломат, който се е опитал да създаде мрежа от агенти в Белград", като също така посочват, че той "се е свързал с хора от политиката, бизнеса и медиите".
"Сръбските служби наблюдават дейността му от дълго време и когато откриха всички релевантни доказателства, бяха предприети всички мерки за прекратяване на враждебната му дейност", написа още Alo, медия на режима, близка до Вучич.
"По време на професионалния си ангажимент в Република Сърбия Шнайдер грубо се отклони от дипломатическите норми и наруши гореспоменатата конвенция. По този повод беше връчена дипломатическо писмо на посланика на Република Хърватия Хидает Бишевич", написа таблоидът.
"Министерството на външните работи на Република Сърбия изразява съжаление за поведението на гореспоменатия дипломат през изминалия период, което не допринася за подобряването на двустранните отношения между Република Сърбия и Република Хърватия, за добросъседското сътрудничество и за цялостното повишаване на степента на мир и стабилност в региона", се казва още в писмото.
Хърватия отвърна на удара
Хърватската реакция не закъсня. Хърватското министерство на външните работи и европейските въпроси отхвърли причините за отстраняването на акредитирания хърватски дипломат.
"Гореспоменатото решение на Република Сърбия представлява стъпка към влошаване на взаимните отношения, както и към по-нататъшна дестабилизация на чувствителната регионална политическа ситуация и ситуацията в областта на сигурността в момент, когато стабилността в Югоизточна Европа е от изключителна важност за цяла Европа", се посочва в изявлението на дипломатическото ведомство.
Министърът на външните работи Гордан Гърлич Радман заяви, че Хърватия е предприела ответна мярка.
"Решихме да обявим съветника на сръбското посолство в Хърватия за персона нон грата в страната ни. Нотата беше връчена на посланика и в нея се посочва, че съветникът трябва да напусне територията на Република Хърватия", каза той. Гърлич заяви , че отхвърлят основанията, на които хърватският дипломат е бил изгонен от Сърбия.
"На хърватския посланик не беше дадена причина, беше му съобщено единствено, че не е необходимо да се дават причини. Ние не знаем причините за решението, което е още по-тревожно", добави Радман.
"Не очаквахме това, очаквахме подкрепата на Сърбия. "Сърбия процедира по този начин, а ние просто отговорихме реципрочно", коментира главата на хърватската дипломация.
Дали наистина става дума за реалната причина за отстраняването на дипломата или просто за несигурността на Вучич преди предстоящите извънредни избори? В моменти на нестабилност обикновено авторитетно се установява правителството, което не допуска антидържавни действия на външни сили, които в сръбския случай обикновено са хървати, албанци и косовари.
Нека ви припомним, че президентът Александър Вучич разпусна сръбския парламент и обяви извънредни парламентарни избори за 17 декември, а преди това председателят на парламента обяви избори в Белград и в още 64 града и общини. Според анализатори съществува реална опасност властта на управляващата Сръбска прогресивна партия да бъде подкопана на предстоящите избори, което важи с особена сила за Белград.
Многобройни протести и атентатът в Косово разклатиха доверието във Вучич
Авторитетът на Вучич беше подкопан от многобройните протести "Сърбия срещу насилието", които започнаха след масовите убийства в начално училище и две села в околностите на Белград, при които бяха убити общо 19 души. Освен в Белград, протестът се проведе в още десет града, като Суботица, Нови Сад, Зренянин, Шабац...
Масовото гражданско въстание изкара десетки хиляди хора на улицата, за да се противопоставят на насилието в публичното пространство, политиката и медиите. На протестите се чуваха ясни послания "Вучич си заминава".
В северната част на Косово, в Банска, също беше извършено нападение от сръбски сепаратисти, което Европейският парламент обяви за терористичен акт. Убити бяха един косовски полицай и трима сръбски бойци. Организатор на нападението бе Милан Радойчич (бивш заместник-председател на партията на косовските сърби "Сръбска листа" - бел.ред.), когото Вучич нарече един от най-важните сръбски активисти. Редица доказателства за това нападение стигат до Белград, което поставя Сърбия в неизгодна позиция през призмата на отношенията със Запада.
Лидерите на Франция, Германия и Италия призоваха Белград да признае Косово, а ако разследванията покажат, че Сърбия е участвала пряко в нападенията в северната част на Косово, Европейският парламент призова Европейската комисия да замрази финансовите средства за Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ III, а Съветът да замрази средствата и да забрани пътуванията на участниците в дестабилизацията в северната част на Косово и лидерите на големите организирани престъпни мрежи.
Корач: Това е политическа история
Хърватската медия Index проведе разговор със Соня Бисерко, председател на Хелзинкския комитет за правата на човека в Сърбия, и Жарко Корач, бивш дългогодишен член на Народното събрание на Сърбия и заместник-председател в правителството на покойния министър-председател на Сърбия Зоран Джинджич.
И двамата разказаха, че това е предизборен трик, защото Вучич е несигурен преди предстоящите избори, така че ескалацията в действителност обърква гражданите. Корач сподели, че не знае подробности, но е сигурно, че Вучич се нуждае от тази ситуация заради изборите, които са след месец.
"Много добре го познаваме, той показа твърдост срещу хърватите, които ще гласуват в Сърбия. Всичко това в името на неговия електорат. И кой работи за разузнавателната общност в посолствата, е общоизвестно. Затова тези експулсирания са предимно чисто политическа история", каза той.
"Хърватите и сърбите намират за полезно да импровизират политически конфликт със съседа си". Корач продължи да твърди, че и хърватската, и сръбската страна са заложници на вътрешната политика.
"В Хърватия има повече туристи от Сърбия, икономическите отношения са добри, културните отношения са все по-интензивни, но когато политиците имат нужда от "излишен патриотизъм", тогава е добре да импровизират политически конфликт със съседа". Това винаги идва на помощ", добави бившият висш чиновник.
„Припомням ви, че бившият хърватски министър-председател Зоран Миланович, който сега е президент на Република Хърватия, затвори границата със Сърбия преди изборите, въпреки че партията му загуби. Арестите и експулсирането на чуждестранни дипломати винаги са прелюдия към влошаване на междудържавните отношения. Припомням ви, че Вучич иска да покаже, че разузнавателната общност е сигурна и че си върши работата заради санкциите, които САЩ наложиха на бившия директор на БИА, известния Александър Вулин, който подаде оставка заради това“ заяви Корач.
„С други думи, че Вучич не направи грешка, когато назначи този човек без професия и някогашен близък приятел на съпругата на Слободан Милошевич, който се хвалеше с връзките си с Русия, за ръководител на тази държавна агенция. Вучич е много несигурен преди изборите и прави всичко, което смята, че би било подходящо за неговия електорат", добави той.
Бисерко посочи, че това е един от предизборните трикове на Вучич, предвид факта, че той за първи път не е сигурен в резултата от изборите.
"Дали ще имат мнозинство? Дали ще загубят Белград? Радикалните му реакции показват, че той по някакъв начин се притеснява от това какви ще бъдат изборите, а Хърватия така или иначе е основният враг от 2012 г. насам. Винаги се случва нещо драматично.
"Сегашните врагове "идват отвън", а сръбският президент се позиционира като човек, който защитава Сърбия, сега уж хванал чужд дипломат да създава антисръбска мрежа. Това не е изненада, изненадващо е само, че прибягнаха до най-радикалната мярка - да обявят едно лице за персона нон грата", смята председателят.
Тя припомни пресконференцията, която Вучич е провел с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. "Там той надигна глас, че Сърбия е неутрална, че има право да разположи армията си, че сърбите плащат на гилдията и че само те не са защитени, това е често срещана история, когато искаш да подчертаеш, че Сърбия е заплашителна", допълни Бисерко .
"Клането в училището разкри лицето и обратната страна на обществото в Сърбия, а Банска предупреди международната общност за поведението на Сърбия, когато става въпрос за Косово. Натиск отвън, недоволство отвътре. Правителството прави всичко, за да спечели изборите и по този начин да радикализира гражданите - чрез кампания срещу опонентите, срещу всеки, който мисли различно, или чрез физически натиск на местно ниво. Хората протестират, има признаци, че недоволството е голямо. Това изнервя Вучич, това е основната причина за тази история с дипломата", добави Бисерко.
Ведран Салвия, "Index.HR", БГНЕС