Повече от четири пети от фирми от средния и дребен бизнес в България казват, че им е трудно да си намерят служители с умения за конкретното работно място, не успяват да ги задържат и не разполагат с финанси, за да ги обучават.
Проблемът не е малък, тъй като за седем от десет фирми (71%) да имат работници с подходящите умения е много важно за бизнес модела, който са избрали. Други над една пета (22%) казват, че това е "умерено важно" и още 7% - че е "леко важно". Само 1% смятат, че това няма значение.
Данните са от допитване "Евробарометър" по повод Годината на професионалните умения в ЕС, проведено през май тази година и публикувано през септември. Огромният дял от участвалите (93% в България, 94% средно за ЕС) са от фирми с до 9 служители, макар критериите да се простират през различни групи до последната "500 и повече наети".
В допитването 51% от участвалите български бизнесмени отговарят, че е много трудно да намерят хора с умения, а още 26% - че им е "умерено трудно". Други 11% са се спрели на отговор, че тази задача е "леко трудна". Нямат проблем с нея 8%.
Колко трудно е (много + умерено) да се намери персонал с умения.
Любопитно е, че България е с един от най-високите показатели (55%) при твърдението, че е станало много важно служителите да имат т.нар. меки умения, под което се разбира гъвкавост, работа в екип, комуникативност и критично мислене. Като много важни 33% определят т.нар. твърди умения, т.е. професионалната квалификация. Още по-малко (16%) в България ценят много "зелени" умения, т.е. да разбират и да знаят как фирмата им да разбира, участва и се възползва от бизнес практиките при климатичните политики.
Повече от един от четирима (28%) са в големи затруднения да задържат персонал с умения. Като се добавят и 35%, казали че им е "умерено трудно" и 16% с "леки затруднения", групата на изпитващите такъв проблем достига 79%.
Има страни от ЕС за които групата "много трудно" задържащи работниците е по-голяма: Словакия (42%), Австрия (35%), Хърватия (30%). В икономика като Германия със значителен сектор на средни и дребен бизнес така отговарят 17%, но в други големи икономики като Франция (26%), Италия (24%) и Нидерландия (21%) текучеството е видимо.
Колко трудно (много + умерено) е да се задържат служителите.
Като цяло, 95% от всички такива фирми в ЕС казват, че им е много важно (82%) или умерено важно (13%) за бизнес модела им да имат служители с подходящи умения.
Важни ли са дипломи и сертификати – България клони към групата, в която тези документи все още имат значение.
Българските работодатели отговарят, че общо взето не им е трудно да установят от какво обучение имат нужда служителите им. Но не разполагат с време и средства за това:
- една трета (32%) нямат затруднение да намерят кога да се обучават хората им
- но за 17% това е "много трудно", за 26% - умерено трудно и за още 22% създава леки затруднения
- когато стане дума за пари за обучение по 19% казват, че им е "много трудно" или "изобщо не им е трудно" да ги намерят
- обаче всеки четвърти (24%) казва, че му е относително трудно и други 31% - че изпитва леки затруднения с това
- или общо парите са в някаква степен проблем за 74%.
Запитани какви конкретно специалисти не им е лесно да намерят, участниците в анкетата посочват като причина най-вече това, че няма достатъчно кандидати и че недостигът е предимно на:
- техници (48% изпитват затруднения в някаква степен)
- оператори на машини (37%)
- хора за ръчен труд (38%)
Само в България и Румъния толкова много бизнесмени (42%) са казали, че са "тотално съгласни" с твърдението, че липсата на хора с подходяща квалификация, умения и опит задържа дейността на фирмите им.
Гърция се добавя към тях по показатели (67% са съгласи) при отговора, че липсата на такъв персонал бави възприемането или използването на цифрови технологии. В България напълно съгласни с това заключение са 35%.
Недостигът на служители с умения бави използването на цифрови технологии в бизнеса на фирмата.
Но при търсенето на решения на дефицита на подходящи кадри 18% от българите в анкетата са казали, че увеличават разходите за търсене на кандидати, докато това е избор на 29% в Гърция и 25% в Румъния. Още по-отчетлива е разликата между България и Румъния при варианта да се инвестира в обучаване на собствените хора - 27% срещу 42%.
При възможност да се спрат на няколко отговора как да се справят с проблема най-много предпочитания в България получават "Ще използвам по-добре талантите вътре в компанията (мобилност на персонала, ротация на работните места и под." (43%) и "Ще засиля привлекателността на работното място с финансови и нефинансови бонуси" (31%). Близо е и отговорът (21%) "Ще променя производствения процес с автоматизиране или аутсорсинг".
Масово (близо и над 60%) българските дребни и средни бизнесмени казват, че нямат полза за решаване на проблема им нито от европейски, нито от български организации и власти, включително регионалните и бюрата по труда.
Колко помагат да си решите проблема с квалифицирани служители организации и власти на местно ниво, вкл. бюра по труда (най-горе), на национално ниво (по средата) и на ниво ЕС (долу). По всеки от трите отговора България е на дъното по доверие, че някой може да помогне.
А чували ли сте са инициативи на ЕС като Пакт за умения, Eвропейски алианс за стажове или Центрове за професионално образование, питат анкетиращите. Средно две трети (65% в ЕС и 63% в България) отговарят, че изобщо не са запознати с тях, като има доста държави, където тази група надхвърля 70%. Не са познати и инструменти като Синя карта (за квалифицирани служители от чужбина) - 70% в България казват, че не я познават.
Малко по-добре изглежда информираността за финансиращи програми като Еразъм+ и Европейският социален фонд (54% в ЕС и в България не са запознати, а общо 39% при българите знаят за тях). Над половината (58%) от анкетираните българи смятат, че разходите за обучение на служители е редно да се поемат от работодателя, но и всеки трети (34%) е на мнение, че в това трябва да участва и работникът (в ЕС средно за споделени разходи са 42%)
© Tim Mossholder/Unsplash
Българите са скептични и в това, че ще има ефект от улеснени процедури за наемане на хора от страни извън ЕС - "изобщо няма да помогнат" са избрали 42%. Освен това 97% от предприемачите в България никога не са наемали такива чужденци и обяснението им защо не го правят е, че напоследък не са назначавали нови хора (33%), езиковите изисквания (21%), очакваната сложност на процедурите (време, разходи, несигурност) за наемане, легализиране на статута (19%).