Сряда, 29 Май 2024
           
Коментари

Арх. Весела Мирянова: София е жив град

   
Арх. Весела Мирянова: София е жив град

Столичани са информирани и взискателни, когато търсят жилище, а това стимулира качественото строителство, казва изпълнителният директор на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД пред 24 часа

Арх. Весела Мирянова е изпълнителен директор, мажоритарен собственик и председател на Съвета на директорите на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД.

Завършила е строителния техникум “Христо Ботев” в София със златен медал, архитектура в УАСГ, отново с отличие. Специализира в областта на финансите и маркетинга.

Член на Българската търговско-промишлена палата, на УС на Клуба на жените предприемачи и мениджъри и други професионални и благотворителни организации. Винаги обаче има време за семейството и най-вече за двамата си внуци.

- Арх. Мирянова, каква е София във вашите очи - като вдъхновение, като дом, като предизвикателство, като града, който бихте искали да промените, и “съкровищата”, които на всяка цена трябва да запазим?

- София е прекрасна с пластовете време, които виждаме, откриваме, преосмисляме и към които добавяме и своя пласт. Има градове, вероятно далеч по-красиви от София, които обаче са застинали в някакъв исторически отрязък. Да, тази достолепна старинност е много приятна за гледане, ако си турист, но поне за мен превръща града в нещо като архитектурен резерват, лишава го от духа на съвремието.

София има куп проблеми, но е жив и динамичен град. Иска ми се той да се обогатява - във всяка своя точка - с разнообразни и привлекателни възможности за свободното време, с впечатляваща архитектура, с дръзки сгради, които имат потенциала да бъдат емблематични за София от нашето време, от XXI век. Ефектен център плюс скучни жилищни квартали - това не е формула за една амбициозна столица.

- Как се променя изискването на столичанина към неговото жилище?

- Столичанинът в България иска това, което иска столичанинът във всяка европейска страна. Информиран и взискателен е, а това стимулира качественото жилищно строителство у нас.

Казано най-накратко, винаги се търси отлично построен и енергоефективен дом на комуникативно място, който е адаптивен към променящите се нужди на обитателите и се поддържа лесно. Предпочитат се сгради със зелени площи, зони за контакти, спорт и шопинг. Цени се ефективният мениджмънт, благодарение на който жилището спокойно може да бъде оставено при дълго отсъствие или отдадено под наем без притеснение за неговото състояние.

Все по-ясно се очертава профилът на клиента, който е екоосъзнат и екоотговорен

От своя страна АРТЕКС не само има с какво да отговори на неговите потребности, но и да популяризира зелената идея сред всички. Мога да посоча проекта ни “Камбаните” (в непосредствена близост с едноименния парк). Това е екоселище, изградено от естествени строителни материали (изолациите например са от овча вълна, има каменна зидария). Самите къщи в него са изцяло в зелена среда с пешеходна алейна мрежа и изнесен в периферията автомобилен достъп. Всъщност всичките ни сгради акцентират върху здравословната среда и отличния микроклимат на жилищата. Ние например въведохме рекуперативната система за пречистване на въздуха, която същевременно регулира температурата в помещенията, пестейки енергия. Тя е заложена и в трите ни ДИАМАНТ-а – архитектурния ансамбъл в близост до Ловния парк и Борисовата градина; третият е от най-новите ни реализации.

Комуникативността на мястото също е едно от основните изисквания, затова подбираме терените си и по този критерий. “Има ли метро наблизо?” е почти неизбежен въпрос днес. Ето, от актуалните ни предложения съвсем близо до метростанция са АГАПЕО 2 в “Младост 1” и СЛЪНЧОГЛЕДИ в “Младост 2”. Сградата ЧЕРНИ ВРЪХ в “Кръстова вада” ще бъде между две бъдещи метростанции. Непосредствената близост до булеварди, както е с комплекс БЪЛГАРИЯ, близо до Mall Bulgaria, също се търси.

За да се върна на въпроса, всеки клиент има специфични нужди, изисквания, вкус, а и бюджет. Стремим се да правим жилища по неговата мярка. Нашата мрежа от лоялни клиенти расте и защото превъзходното качество на АРТЕКС става достъпно за повече хора благодарение на разнообразието в предложенията ни.

И накрая, аз поне не забравям, че дома го избира сърцето. То надделява над иначе рационални критерии. Често например клиентите, сменяйки жилището си, предпочитат да останат в своя квартал дори ако условията в друг са по-добри. Мисля, че емоционалните решения в крайна сметка се оказват мъдри. Домът е любов и тя е по-силна от всякакви разумни съображения, изчисления... Моята работа е да предлагам възможности и да гарантирам от името на екипа на АРТЕКС за надминаващото очакванията качество на изпълнението им.

-Съвременните градски хора все по-рядко съумяват да изградят отношения на общност със своите съседи, ритъмът ни на живот е изключително забързан. Може ли жилищната среда сама по себе си да помогне на човек да успокои този ритъм, да предразположи към повече социално общуване, да усмихва деня ни?

- Бих разширила този проблем, за да обхване и психологическия комфорт на отделния човек. Доказано е с опити например, че еднообразните фасади действат потискащо на човека, че той дори ускорява несъзнателно ход, за да стигне до по-различна, по-жива среда. Еднообразието убива.

Но има и сгради, които намират място за зеленина край себе си и по себе си, изненадват с оригинална фасада, имат архитектурни детайли, предизвикващи да се вглеждаш отново и отново… Именно те събуждат любопитството, изострят сетивата, вливат доза енергия в човека.

От самото си начало АРТЕКС се стреми да създава именно стимулираща среда, а не жилищна площ

Често казваме, че описваме дома около човека. Тоест “следим” обитателя от сутрин до вечер: как се движи в домашното пространство, какво от него му трябва в даден момент от деня. Да, обаче ние го “следим” и извън входа на жилището му. От първата си сграда проектираме с особено внимание споделените площи и пространството около самата сграда. Не искаме нашите клиенти да прескачат счупени плочки по тротоара пред сградата, да профучават по компромисни стълбища и площадки и да се заключат в жилището си като някакво спасително място, молейки се съседите да нямат парти и тази вечер. Впрочем при покупка на жилище рядко ни питат за параметрите на шумоизолацията, но ние ги следим щателно. Знаем колко е важна тя за добросъседството.

Винаги си представям как нашите клиенти се изпълват с все по-хубаво чувство, като наближават сградата със своя дом. Как погледът им се плъзва по красивата фасада, специалното осветление, по свежата зеленина; как влизат в красивото фоайе, където се поспират за по няколко думи със съсед или сядат заедно в специално създадения парк.

Високите сгради имат и възможността да създадат пъстра демографска общност, доколкото различните по големина жилища обикновено приютяват различни по състав семейства и самостоятелно живеещи хора. Освен това проектираните магазини, центрове за услуги, спа и фитнес салони, детски клубове, кафенета, зелени площи - всичко това предотвратява социалната изолация, предлага много форми на контакти.

Всичко, което прави човека щастлив, го прави и по-общителен, по-дружелюбен. Живеещият в красива и функционална среда е по-позитивно настроен.

- Вас какво ви кара да се усмихвате?

-Усмивката е най-естественото нещо за мен. Винаги намирам нещо хубаво, нещо радостно, дори да е дребно. Мисля, че щом мога да разпознавам красотата и добротата, да бъда благодарна за тях, тогава не само се изпълвам с положителна енергия, но я излъчвам.

Аз съм в бизнеса с мечтите и мое професионално постижение е клиентът да си тръгне от разговора за неговия бъдещ дом много по-щастлив, отколкото е бил преди това. Но аз посрещам и изпращам хората с усмивка и защото вярвам, че тя е силно заразителна. Отначало неутрализира всякакви емоционални “киселини”, а после изважда добронамереността, която всички носим в себе си.

Усмихнатият, доброжелателният човек е силен, защото, първо, успява да овладее стреса от собствените си грижи, и второ, защото е открит към другите, без страхове и комплекси. Моята усмивка не е някакво оръжие, не гледам на никоя делова среща като на битка. Тя е израз на уважение към другия, на вяра в добрия диалог с него и в бъдещето. Трудно се устоява на истински сърдечната усмивка.

- Като че ли се наблюдава завръщане към по-големите и многоетажни жилищни кооперации - това с цената на новото строителство и намаляващите свободни парцели ли е свързано, или може да си обясним тренда “обратно към блоковете” с нещо друго?

- Не обратно към блоковете от соцепохата, това би била катастрофална стъпка назад, а “напред към високото строителство на XXI век” - така бих определила посоката

Добре направената многоетажна сграда днес е не само енергоефективна и екосъобразна, но е и оживен и комфортен свят. Този свят се адаптира към нуждите на обитателите и същевременно предлага на своя район още едно атрактивно място за срещи, спорт, шопинг, култура.

Впрочем има и друг тренд - интерес към селото, но и него не бих нарекла “обратно към”, защото това не е завръщане. Именно градският човек открива в селската къща алтернативен начин на живот, дори друго свое “аз”, за което не е подозирал. От друга страна, целогодишният туризъм, особено след пандемията, както и работата от дистанция, пораждаща така нареченото дигитално номадство, ускориха тенденцията за кратко- и дългосрочното отдаване на дома под наем, а това увеличи търсенето на атрактивни, функционални и лесни за поддържане жилища, които ще носят доход.

Това са само някои от тенденциите в търсенето на жилища и аз ги намирам за оптимистични, защото активизират въображението на архитектите и внасят разнообразие в средата ни, в самия ни живот.

- За мнозина обаче високите сгради са нежелана, дори плашеща черта на модерното време.

-Многоетажни сгради са имали и древните римляни - поредното доказателство колко прагматични и далновидни са били. Вижте, от самото си възникване градът има една основна задача: да настани на ограничено място голям брой желаещи. Сега няма крепостни стени, нито рестриктивното изискване за “жителство” от соцепохата, но задачата си остава. Големият град е желано място за обитаване особено в централните си райони, а разливането по периферия яде природа, изисква инфраструктурни и транспортни разходи и крие сериозната опасност от оформяне на гета. Високите сгради не са единственият отговор на тази вечна урбанистична задача, но са едно от ефективните и бързи решения.

В широкия център на София има и място, и смисъл от високи сгради. Какво ще спестят иначе, ако са в периферията и огромни групи от хора трябва да пътуват сутрин и вечер до работното си място?

Според мен въпросът не е дали да се строят високи сгради, а какви да бъдат те, как да бъдат проектирани, така че да бъдат придобивка и за своята среда, като същевременно удовлетворяват нуждите на своите обитатели. Да не подценяваме и чисто естетическото присъствие на вдъхновено създадената висока жилищна сграда. Тя може да има излъчването на монументално изкуство, да динамизира силуета на града. Има ли известен град в света, който да не се разпознава с най-високите си сгради, които впрочем винаги са будели и будят спорове?

- Много еклектично беше строителството в София през първите две десетилетия от прехода. Вече по-рядко се появяват неадекватни на средата сгради. Вие като архитект от кое се дразните най-много?

- От самото създаване на АРТЕКС се придържаме към принципа “Да се впише и да се откроява!”, тоест сградата да бъде в хармония със средата си, но и да внесе нещо ново, впечатляващо, облагородяващо дори. Да отговаря на най-високите световни стандарти в строителството и по този начин да ги прави най-естествени и очаквани от всички. Именно през 90-те години сме чували доброжелателно да ни казват фразата, която винаги съм намирала за ужасна:

“Какво толкова се стараете, може и без това.” Е, АРТЕКС не може без това

Ние не можем да предлагаме нещо, в което не сме вложили възможно най-доброто…

“Еклектично” ми звучи като евфемизъм за строителството, когато с него се занимаваха и хора, чийто хоризонт в работата беше единствено печалбата. При такава нагласа не се търсят най-добрите материали, най-високото възможно качество, най-естетичната визия… Един град може да понесе доста еклектика, ако зад всеки елемент има талант и професионализъм. Съвсем друг е въпросът, ако построеното е резултат от безотговорност и липса на себевзискателност, пък и вкус.

Всъщност кризисните времена около 2008 г. до голяма степен отсяха професионалистите от случайните в този сектор.

А за да отговоря конкретно на въпроса ви, не ме дразни едно или друго естетическо решение. По-скоро се дразня… Думата всъщност не е тази, а тревожа се.

Тревожа се най-вече от липсата на вдъхновяваща и дългосрочна визия за София

- Трябва ли да има някакви рамки на стила, който градската управа да поставя - за решенията в центъра, за обществените пространства, за жилищните квартали?

-Рамки на стила? Естетическа полиция? Струва ми се невъзможно, пък и контрапродуктивно. С ограничения, с формулиране на правила, които винаги ще бъдат спорни, няма да създадем нищо стойностно. Повече от спорните естетически решения, от грозотата дори, е опасна посредствеността точно защото изглежда безобидна. Защо да строиш дръзко, защо да рискуваш с нестандартни решения, защо да предизвикваш полемики, когато можеш спокойно да постигнеш комерсиален успех с нещо скучно, оставайки незабелязан, на спокойствие. Да не говорим за още по-лошото - недотам качественото строителство.

Ние, всички ние, не само градската управа, не само архитектите и строителите, всички хора трябва да искаме красотата, да я виждаме и да я ценим.

Непрекъснато и с основание, уви, се говори как децата не четат. А по изложби ходят ли? На концерти? Сред природата? Имат ли достатъчно часове по изобразително изкуство, музика?

Колкото повече изкуство, артистизъм, красота има в живота ни, толкова повече ще се стремим да я създаваме и да я изискваме във всеки аспект на живота си.

- Защо според вас у нас я няма тази свързаност със сателитни градчета и села, както е в повечето големи европейски и световни столици. И ще се случи ли скоро?  

- Ако няма дългосрочна визия за София, ако няма заложена стратегия за постигането на тази свързаност, за която говорите, тя няма как да се случи от само себе си. Не съм специалист по градско планиране, но и с просто око се вижда как у нас се действа повече на парче и се мисли краткосрочно.

Нека си представим, че София беше компания. Каква мисия щеше да напише на своя сайт например? Какви са ценностите, какви са целите, каква иска да бъде, какви показатели гони, към какво място в съответните рейтинги се стреми? “Расте, но не старее” звучи прекрасно, но не е достатъчно.


Анкета

За кого/как ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 9 юни?


Резултати