Италия, Швеция, сега и Финландия, а скоро може би и Испания - крайнодесните партии в Европа започнаха да управляват. Малко по малко на континента настъпва промяна, която през 2024 г. може ясно да се очертае като нова политическа тенденция, включително като промени баланса на силите в Европейския парламент.
Доскоро държани в периферията на политическия спектър, крайнодесните партии сега получават управленски роли, редом до основните десни партии, пише "Евронюз".
Последният случай е във Финландия, където след продължили три месеца преговори крайнодясната националистическа партия "Финландците" (тя до голяма степен водеше кампания на основата на антиимиграционен и антиевропейски дневен ред) стана член на коалиционното правителство.
Подобни партии участват в управлението в Италия и работят в тясно сътрудничество с това в Швеция, докато в Испания консервативната Народна партия (НП) сключи поредица от коалиционни споразумения на регионално и местно ниво с радикалната дясна партия "Вокс". Този съюз може да прелее и на национално ниво след предсрочните парламентарните избори през юли, които НП е възможно да спечели.

Допитване в Испания от 12-14 юни показва прогноза за чувствително по-висок спрямо предишните избори резултат на изборите на Народната партия и крайно десните от Вокс (вдясно) са наглед единственият им логичен партньор за управление.
Същевременно крайно консервативни партии са на власт от години в Унгария и Полша.
Разочарование от традиционните партии
Според анализатори причините за тази тенденция варират в различните страни, като имиграцията, икономиката или войната в Украйна са сред двигателите на промяната.
"В някои държави това е много силно свързано - в много между другото, не само в тези страни, където след това поемат ръководна - или някаква - роля в правителството с въпроса за миграцията", коментира Янис Емануилидис, зам. главен изпълнителен директор от Центъра за европейска политика.
"В други страни това е начин да се покаже жълт или червен картон на мейнстрийм партиите по въпроси, свързани с икономиката, като проблемите се отнасят до страховете на хората във връзка с процесите на трансформация, които се случват пред очите им", добави той.
За Катрин Торлейфсон, доцент в университета в Осло и ръководител на правителствената комисия на Норвегия по екстремизма, тази тенденция не е нова. Тя обясни пред "Евронюз", че тези различни партии са увеличили електоралната си подкрепа през последното десетилетие.
За нея имиграцията и евроскептицизмът са основните двигатели. "Много избиратели са доста разочаровани от обикновените традиционни политически партии. И изглежда сме в нова глобализирана криза", каза тя.
С поглед към евроизборите
На този фон с наближаването на европейските избори догодина може да се формират нови политически съюзи.
Основните партии - консервативната Европейска народна партия (ЕНП), либералите от "Обнови Европа" и социалдемократите - вероятно ще бъдат отслабени според последните проучвания.
"По-силен изборен резултат за крайните сили ще тласне мейнстрийма в определена посока, ще го постави под натиск. Това ще доведе ли тогава до края на ЕС? Не мисля, че е вероятно, но може да направи нещата по-трудни на европейско ниво", каза Еманулидис.
Испания ще гласува на предсрочни избори на 23 юли и анализатори предполагат, че резултатът от тях ще изиграе ключова роля при определянето на бъдещата ориентация на ЕНП. Вотът за нов парламент в Полша в средата на октомври може да даде решаващ тласък в групата на Европейските консерватори и реформисти, към които принадлежат управляващите от "Право и справедливост".

© European parliament (Multimedia centre)
Междувременно в Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия" също получава високи резултати в социологическите проучвания с призиви за спиране на миграцията и прицелване в зелената програма на правителството. След скорошната победа на важни местни избори тя за първи път ще оглави германски окръг, а във Франция крайната десница около Марин льо Пен остава сред ключовите политически играчи.

Подкрепата за AfD се движи около рекордните 19-20%, зад опозиционните консерватори с 27-28%, но преди или наравно със социалдемократите на Шолц и доста по-напред от двата младши партньора в неговата коалиция. (Проучването е от 27 май)
Диалогът между дясноцентристи и крайнодесни
Загатвайки за тенденциите на ниво ЕС, в средата на май италианският вицепремиер и министър на външните работи Антонио Таяни каза пред EURACTIV, че диалогът между дясноцентристката ЕНП и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) трябва да продължи с надеждата за формиране на солидно мнозинство за управление след евроизборите.
Политиците от "Форца Италия" често подчертават, че участието им в дясното правителство гарантира проевропейската ориентация на страната, имайки предвид двусмислените европейски позиции на другите два коалиционни партньора.
Попитан дали "ясната" проевропейска позиция на италианската коалиция може да бъде предпоставка за европейско споразумение между ЕНП и ЕКР и дали очаква "Италиански братя" на Мелони да се присъединят към ЕНП в бъдеще, Таяни отговори:
Следващата година ще има европейски избори, ЕНП ще има задължението да работи за изграждането на солидно мнозинство, което може да управлява Европейския съюз през следващите пет години. Важно е диалогът между ЕКР и ЕНП да продължи. Въпреки че са различни сили, те вече често гласуват заедно в Европейския парламент.
Сътрудничеството между ЕНП и ЕКР е силно подкрепено от сегашния лидер на дясноцентристката формация Манфред Вебер.
Според прогнозата на партньора на EURACTIV Europe Elects, консервативната националистическа група ЕКР, която в момента е шестата сила в Европейския парламент, се доближава до това да стане третата по големина група с 85 места.
Дистанциране
Третият възможен коалиционен партньор според Таяни е центристката група "Обнови Европа". Към днешна дата тя наброява 101 евродепутати.
"Обнови Европа" обаче подчерта, че изключва всякакъв съюз с онези, които имат отношение към "крайностите" - имайки предвид "Идентичност и демокрация" (ИД) и ЕКР.

© European parliament (Multimedia centre)
Манфред Вебер
Социалисти и демократи вече заеха същата линия, изключвайки сътрудничество с ЕНП по същата причина, въпреки досегашното си разбирателство. ЕНП се насочва в "много опасна посока: крайната десница", каза наскоро президентът ѝ Ираче Гарсия.
Ключът - Джорджа Мелони
В публикация от началото на годината брюкселското издание "Политико" пише, че докато европейските социалисти се вълнуват от скандала с корупция в Европарламента, станал известен като "Катаргейт", консерваторите планират да обединят сили с крайно десни политици, които се надяват да им помогнат да запазят властта в Брюксел за години напред.
А никой не е по-централен в плановете им от италианския премиер Джорджа Мелони.

© Reuters
Докато 46-годишната италианка обезпокои политиците от мейнстрийма заради твърдата си позиция за миграцията и коментари от младините ѝ, възхваляващи фашизма, водещите консерватори в ЕС бързо преодоляват притесненията си, гледайки към 2024 г., когато блокът избира нов Европейски парламент и пренарежда своите висши редици.
Идеята според европейските консерватори и хора от обкръжението на Мелони е тя да бъде въведена в десен съюз, който би имал достатъчно сила в парламента и Европейския съвет, за да повлияе на номинациите за висши постове в ЕС, като същевременно частично компенсира загубата на германския канцлер Ангела Меркел от лагера на консерваторите.
От помощ е това, че съюзът между ЕКР и ЕНП вече е реалност в Италия и до известна степен в Швеция. В Чехия също управлява премиерът Петр Фиала, свързан с ЕКР, с подкрепата на две партии от ЕНП.
Някои критици се притесняват, че алиансът на ЕНП-ЕКР може да проправи пътя на евроскептични политици към висши постове в европейските институции, разрушавайки така наречения санитарен кордон, който държеше крайнодесни фигури извън властта в сърцето на Европа от десетилетия.
Преди да продължат с Мелони обаче, консерваторите имат намерение да гарантират, че тя е на една вълна с тях по въпросите за продължаващата подкрепа на ЕС за Украйна (тя още в началото декларира проатлантическата си линия и подкрепя военната помощ за Киев) и миграцията като по втория въпрос уравнението е по-сложно.
Ако тук Мелони се раздели с лидерите на ЕНП, например чрез създаване на нова криза около подхода къзм пристигащите мигранти, това може да взриви плановете им за съюз.
Италия чака следващата си победа
В по-скорошна публикация "Политико" изтъква, че из целия континент нарастващ брой центристки и дясноцентристки партии проявяват желание да работят с крайнодесни и дори да формират правителства с тях.
Тенденцията неизбежно ще има последици за ЕС, коментира изданието. Прогресивните сили вече изразяват безпокойство заради преобразуваната десница, докато мощната ЕНП разглежда възможности за обединение с крайната десница, за да прокара своя дневен ред.
По повод постигнатата наскоро сделка за преразпределение на мигрантите в ЕС Томас Тобе, шведски евродепутат от групата на ЕНП, който води пакета за миграция, заяви: "Това показва, че Италия желае да бъде част от онези, които искат да намерят европейски решения и за миграцията, и това улеснява сътрудничеството на ЕНП с правителството на Мелони".
"Политико" коментира, че преговорите по сделката са били на ръба на провала. Италия е искала повече правомощия за преместване на отхвърлени търсещи убежище. Германия се е притеснявала, че това ще доведе до нарушения на човешките права.
Този път обаче нещата са били по-различни. Традиционните дясноцентристки консерватори в Европа са били готови да се съгласят с Мелони. Междувременно центристки и ляво ориентирани страни като Нидерландия и Дания са споделили мнението на Италия - а Германия е била твърде разцепена във вътрешен план, за да направи нещо по въпроса.
Прегрупирането не се ограничава до миграцията. То се наблюдава по редица въпроси, най-вече на плановете на ЕС за климата. И може да възвестява нова ера в Европа.
В продължение на години въпросът за климатичните политики в Европейския парламент се ръководеше от коалиция на мейнстрийма - консервативната ЕНП, най-голямата група в парламента, обединена със социалистите и демократите и центристката "Обнови Европа".
Но през последните седмици тази коалиция на мнозинството се измести надясно, изоставяйки социалистите в полза на крайнодясната група ЕКР на Мелони - и дори от време на време "Идентичност и демокрация", групата, свързана с Льо Пен, която включва и "Алтернатива за Германия".
ЕНП например опитва да блокира ключов закон за възстановяване на природата на ЕС като твърди, че той ще навреди на фермерите, като изваждайки земеделска земя от производството. Повече от 3 хил. учени отхвърлиха тези твърдения, но бъдещето на закона все още изглежда несигурно.
ЕНП се отдалечи и от Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейската комисия, която е част от дясноцентристите, по важни въпроси, свързани с миграцията и климата.

© European parliament (Multimedia centre)
Манфред Вебер и Урсула фон дер Лайен
Например сега те не са съгласни дали ЕС трябва да плати за изграждането на гранична ограда, за да се намали миграционният натиск. Фон дер Лайен категорично казва "не", докато ЕНП казва "да". През април три четвърти от дясноцентристката група подкрепиха неуспешна поправка на ЕКР, изрично призоваваща ЕС да финансира граничните огради.
Вътрешни битки
Източник от ЕНП заяви пред EURACTIV, че внезапната промяна по политиките на ЕС е част от "личния политически дневен ред" на Манфред Вебер за торпилиране на преизбирането на Фон дер Лайен, същевременно изграждайки мостове с ЕКР, които се очаква да спечелят значително количество допълнителни места на евроизборите.
Забележително е, че първите жертви на конфронтационната стратегия на Вебер са собствените евродепутати на ЕНП, нейни докладчици, които са посветили месеци на оформянето на различни досиета в интерес на своята група, само за да бъдат захвърлени при гласуване в пленарна зала.
Според друг източник от ЕНП стратегията на Вебер, който принадлежи към баварския Християнсоциален съюз, е да се разграничи от Фон дер Лайен, която идва от редиците на християндемократите, и да си върне традиционната консервативна електорална база, като фермерите, на практика трансформирайки ЕНП.