В Турция 20% гласуваха за националисти и те ще задават тона в политиката

Разделението между светски и религиозни нагласи в Турция все по-трудно може да опише проблемите в турската политика. Кемалистката Републиканска народна партия, описвана като светска и социалдемократическа, вече две десетилетия не успява сама да събере на избори повече от 25% от гласовете и в блок с още 5 партии едва надхвърли 35%. Управляващите събраха 49.5%. Но това не означава автоматично подкрепа за религиозните политици.

Друг е проблемът, макар и от различни страни на политическата барикада, който ще създават в следващите пет години избирателите националисти, наброяващи почти 12 милиона.

Тези избиратели (и тези политици) все повече ще задават тона в турското общество и ще тласкат големите партии надясно. Който и да спечели президентските избори другата неделя - Реджеп Тайип Ердоган (вече смятан за фаворит) или Кемал Кълъчдароглу - ще трябва да съобразява дневния си ред с тях. От тях зависи мнозинството в парламента: при разпад и двете гласувания може да се повторят.

Кои са националистите
 

В турската политика национализмът винаги е бил важен (със задачата да се утвърди величието на Турция с битка с враговете "отвън" и "отвътре"), но значението му расте с увеличаване на гласовете за партии с такива идеи: на миналите избори през 2018 г. за тях гласуваха 10.5 млн. души.

Това обикновено са антимигрантски настроени, поддържащи военните интервенции на Турция формации, които също така ревностно отстояват идентичността на турската държава като моноезична и монокултурна: без никакви отстъпки за кюрдите, които са 15-20% от населението.

• Те са във властта: от 56 млн. гласували в Турция 5.4 млн. подкрепиха в парламента Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, основател на "Сивите вълци".

• Те са в опозицията: 5.272 млн. гласуваха за Добрата партия от лагера срещу Ердоган, основана от бившия кадър на ПНД Мерал Акшенер.

• Още 1.4 млн. гласуваха за блок около Юмит Йоздаг, заместник-председател на същата партия, преди да се отцепи и да създаде Партията на победата, организация без програма и без друга цел освен няколко милиона сирийци да бъдат изгонени.

• Още един бивш кадър на ПНД, Синан Оган, е поредното неизвестно в уравнението. За него на президентските избори гласуваха 5.6% от населението, над два пъти повече, отколкото за партията на подкрепящия го Йоздаг. В интервю за "Ройтерс" той самият използва фразата "политическо уравнение": заяви, че иска водещите прокюрдски политици да не фигурират в него.

Това са три различни полюса националисти: "управляващи", "опозиционни" и един, който предстои да се определи.

© Reuters

Картината се усложнява при погледа вляво: и в прокюрдския блок обаче някои говорят за леви националисти, представяни от Демократичната партия на народите; те и Зелената лява партия, под чиято шапка се кандидатира ДПН, говорят за "граждански национализъм" (заличаване на разликите между турци и кюрди), от една страна, но за решаване на кюрдския въпрос с равни езикови и културни права, от друга.

За "турските" националисти това подрива характера на турската държава.

Натискът върху управляващите ще расте

Ердоган вече осем години не разполага със самостоятелно мнозинство. Военните операции в Югоизточна Турция, в Сирия (срещу кюрдски бойци) и опита за преврат в периода 2015-2016 г. споиха коалицията му с Бахчели. От законови промени до предсрочни избори или промяна в тона към сирийците, много действия в изминалия период бяха съобразени с него.

© Reuters

От другата страна, с искането си за връщане на сирийците (принудително) с автобуси и твърдата политика срещу кюрдите, Йоздаг увеличаваше натиска върху Добрата партия, а тя - върху партията на Кълъчдароглу, в която също има националистически настроени крила, през последните години. Това помогна и да се затвърди усещането, че икономическите проблеми на Турция са в голяма степен свързани със сирийците.

© Reuters

Свързването на ДПН с признатата за терористична организация в Турция и на запад Кюрдска работническа партия (ПКК) - идея, подкрепяна от Ердоган - също намери привърженици в лицето на ПНД. То затрудни разговорите в опозиционния алианс, между Кълъчдароглу и Добрата партия, за включването на кюрдите. На него стъпи кампанията, целяща (включително чрез фалшиво видео) да убеди турските избиратели, че основното кюрдско политическо представителство и терористите са едно и също; както каза и политологът Берк Есен пред "Дневник", на това Кълъчдароглу не успя да реагира подобаващо.

Според някои наблюдатели кампанията на Ердоган, приравняваща Кълъчдароглу с ПКК, отблъсна част от електората на Добрата партия, която иначе би отишла при него. В "Дувар" писа във вторник, че в кампанията за балотажа и Кълъчдароглу ще търси начин да привлече повече националисти.

"Тероризмът" и миграцията ще са "червените линии" и в разговорите на Оган с Кълъчдароглу за това дали да го подкрепи на изборите. Който и да е следващият президент на Турция, ще се изправи пред "кюрдския" и "сирийския" въпрос; националистическите настроения на последните години ще продължат да диктуват тона.

dnevnik.bg