Законопроектите, официално качени на страницата на българското Народно събрание, са пълни с правописни и пунктуационни грешки. Това стана ясно от лекция на доц. д-р Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" пред студенти от катедра “Българистика” на Факултета по чужди езици и литератури на Букурещкия университет.
“С мои студенти българисти анализирахме повече от 400 законопроекта. Много рядко се открива такъв, в който да няма правописни и пунктуационни грешки. Само в един от проектозаконите за българския език има повече от 28. Не може хора, които не познават законите на езика, да правят законите на страната ни”, коментира доц. Миланов.
Той добави, че е свидетел на това как българските съдилища непрекъснато търсят лингвистична помощ, защото се налага да тълкуват материя, в която има изречения дълги по 15 реда.
По време на лекцията си “Българският език в държавните институции и в публичното пространство” доц. Миланов обясни, че с колегите и студентите му са разработили таблица с пет графи с клиширани изрази, от които един политик може да състави 40-часова реч. В тях влизат думи като “приоритети”, “визия”, “хармонизиране”, “финализиране”, “стартиране”, “мониторинг”.
“Така нареченият новобрюкселски говор замени дървения език на социализма”, смята преподавателят. Според него речевата агресия е много характерна за региона на Балканите, а сърбите са първенци, следвани от българите.
Той обърна внимание и на новите думи, навлезли в българския език, като даде примери с “фабинг” - човек, който пие кафе с друг човек, но не общува с него, а използва мобилния си телефон, или “бигорексик” - човек, който от сутрин до вечер е във фитнеса, за да трупа мускули.
Миланов лансира идеята да бъде създаден нов актуален правоговорен речник с електронно приложение. На финала на лекцията той покани румънските студенти, които изучават български, да пишат в списание “Съвременна лингвистика” и сподели, че през юли със своите студенти ще предприеме научна експедиция в Румъния.
“Преди пет години направихме подобна. Тръгнахме по следите на българските възрожденци. Видяхме машината, на която е отпечатан Рибния буквар на Петър Берон в Брашов. През юли отново ще предприемем такова пътуване - със студенти от трети курс. Ще посетим Крайова, Браила, Брашов, за да видим и изследваме стари ръкописи, които имат значение за нас”, каза доц. Миланов.
Другият гост-лектор, д-р Маграрита Гергинова от Софийския университет, направи пред студентите езиков портрет на медийната сензация и даде конкретен пример с катастрофата, при която през март тази година Георги Семерджиев уби две млади жени - на 22 и 26 години. Тя цитира американско изследване, според което в 81% от случаите репортажите определят превозното средство в една катастрофа като извършител на деянието и само 11 на сто го отнасят към извършителя. “Новините се тълкуват и прекрояват, за да звучат ексклузивно. Често се съобщават шокиращи и трагични новини, за да засилят зрителския контрол”, обобщи Гергинова.
Тя представи и темата на своята дисертация за некролозите през Възраждането. От анализа й на над 200 текста (публикации в българската преса от 1850 г. до Освобождението) стана ясно, че те са били три типа - за смърт, помени и надгробни слова. И докато българските вестници следвали като структура и съдържание френския модел, редица съобщения за смърт са били изцяло по британски. Често съдържали любопитна информация за човека, ако е бил пътешественик например.
“Много приличали на биографични очерци - разкази за живота на... Акцентирало се върху образованието и заслугите на починалия към народа. Първоначално се правели некролози за чорбаджии, духовници, революционери. За Ботев и Левски обаче не е имало. Или поне аз не съм открила”, разказа на студентите д-р Гергинова. Стана ясно още, че за разлика от страни като България, Сърбия, Италия и Гърция, в Румъния няма некролози, които се лепят по стените. Има само такива във вестниците.
В събитието активно се включи и посланикът на България в Румъния Радко Влайков. Той поздрави второкурсниците, че са направили добър избор да изучават български език и че това дава голяма перспектива, защото в момента има активен бизнес и културни връзки между двете държави.
“Има няколко сайта в интернет, в които непрекъснато се пускат обяви, че се търсят хора с добър български и румънски език. Този език за всеки от вас ще стане професия, съдба. Не само ЕС ни слага в група. Ние наистина сме обречени чисто човешки да бъдем заедно, защото имаме тази нужда. Тази наша близост е широко поле за изява в бъдеще”, заяви посланикът.
На свой ред доайенът на българистиката в университета Мариана Манджуля припомни, че още през далечната 1949 г. е основана секция за български език в университета в Букурещ и подчерта, че през последните години са се увеличили преводите на българска литература на румънски и обратно, за което и преподавателите от катедрата имат принос.
Преподавателят Николай Паскалев изрази надежда, че тези срещи и гостувания ще се превърнат в академичен форум, който да създаде контакти и да даде възможност на студентите “да видят други лица, да чуят други слова, да чуят езика от неговите изследователи”.
През следващата седмица лектори от Пловдивския университет ще гостуват в Катедрата по българистика, а през лятото предстои румънските студенти, които изучават български, да отидат на летни семинари в страната ни.