Безпрецедентно би било Скопие да обяви за персона нон грата български граждани, като им забрани да влязат в страната на 4 февруари, когато се отбелязва годишнината от рождението на Гоце Делчев. Респективно това ще наложи и безпрецедентна реакция от страна на българската държава. Това заяви на брифинг-отчет служебният министър на външните работи Николай Милков.
В четвъртък в парламента в Скопие македонският премиер Ковачевски заяви, че няма "антибългарска истерия", а последните инциденти били "действия на отделни лица". Министър-председателят на югозападната ни съседка не прие и предложението на президента Стево Пендаровски на някои български граждани, сред които и евродепутати, да не бъде позволено да влязат на територията на РСМ на 4 февруари, когато в Скопие ще се отбележи годишнината от рождението на българския революционер Гоце Делчев. Аргументът - полицията ще предприеме всички мерки за осигуряване на реда при честванията.
Същевременно македонското Външно министерско осъди остро изказване на евродепутата Ангел Джамбазки, в което той препоръча на Пендаровски да си припомни, какво се е случвало с тези, които забранявали влизането на лидери на ВМРО в Македония, визирайки убийството на югославския крал Караджорджевич през 1934 година в Марсилия.
"Надявам се това (необявяването на българи за персона нон-грата, засега) да бъде знак за добра воля. Президентът Пендаровски реагира доста крайно, атакува и включително моята скромна личност, което е сваляне на нивата. В исторически спорове няма да влизам, доктор по исторически науки съм, не мисля, че ще е равностоен спорът. (...) Това може всеки момент да се случи, нямаме гаранции кой е по-умерен и кой по-краен. Ако това се случи, ще бъде безпрецедентно по ред причини. Нямам информация досега две страни-членки на ЕС да са обявили помежду си лица за персона нон грата. Това ще бъде безпрецедентно и ще наложи безпрецедентни реакции", коментира министър Николай Милков.
Абсурдна е и ситуацията, при която би бил забранен достъпа на Ангел Джамбазки, който е докладчик на Европейската комисия по въпросите, свръзани с Република Северна Македония, подчерта още той.
Какви биха били тези "безпрецедентни реакции" дипломат номер едно не уточни. "Нямам отговор сега на този въпрос. Не искам да се стига до ескалация, нашата цел не е да спорим в медиите и да се надговаряме с президента."
Предстои днес да се проведе и телефонен разговор на ниво министър-председатели между Гълъб Донев и Димитър Ковачевски. "Към момента е ключово гарантирането на сигурността на българите там, като осигуряването на безпрепятствено поклонение е елемент от това. Искаме да постигнем деескалация и не бягаме от диалог, а напротив. В частност по отношение на това, което ще се случи на 4 февруари - както всяка година ще се изиска с нота да бъде осигурен достъп на хората, които пъруват до там и като минимум ще вземат участие представители на посолствата", каза Милков. И добави - целта е деекалация на напрежението и нормализиране на двустранните отношения, но не на нивата отпреди инцидента с пребития в Охрид българин, а много повече.
Така например трябва да престане системната дискриминация на хора с българско самосъзнание край Вардар. "Българите нямат доверие на македонските институиции, има случаи, при които жалби за дискриминация изобщо не се разглеждат или ако се разгледат, водят до негативен резултат, а след това подалите жалби стават жертва на заплахи и тормоз", даде пример за порочните практики в РСМ министърът.
"Българите в РСМ нямат много опции - или да прекратят дейността си, да се снишат, или да вървят в България. Това не може да продължават така."
Макар и темата със Северна Македония донякъде измести фокуса, основна тема на брифинга на Външно министерство бе отчет на свършеното от служебния министър и екипът му в последните месеци. Милков отчете редица успехи, сред които организирането на избори в чужбина, което ставало все по-сложно заради непрестанните промени в Изборния кодекс, стабилната ни позиция по отношение на войната в Украйна, като същевременно проявената и гъвкавост в сферата на енергийните доставки от Русия. Дипломатически успехи бяха отбелязани и по процеса на интеграция към Шенген, като според Милков България има всички шансове да влезе в организацията през есента.
В Министерството на външните работи се състоя днес пресконференция на министър Николай Милков, на която беше направен отчет за активната работа на ведомството в рамките на служебното правителство по установените приоритети на българската външна политика.
Като приоритетна задача на МВнР, произтичаща от мандата на служебното правителство, министър Милков определи успешното организиране и провеждане на предсрочните парламентарни избори зад граница на 2 октомври 2022г. Разкрити бяха 755 избирателни секции в 62 държави, в които гласуваха над 178 хил. наши сънародници. За изпълнението ѝ бяха ангажирани всички структури на МВнР в Централното управление и зад граница.
Акцент беше поставен върху бушуващата война в Украйна, която създаде поредица от външнополитически предизвикателства. От 12 септември 2022 г. е възобновена работата на българското посолство в Киев, а седмица по-късно консулската служба към посолството започна да обслужва граждани. България е увеличила през 2022 г. неколкократно размера на планираната за Украйна хуманитарна помощ. Близо 870 000 украински бежанци са преминали през страната ни и над 140 000 от тях са намерили у нас убежище от войната. С активната си подкрепа България помага и на многобройните българи в Украйна, за които сме историческа родина.
Очертани бяха продължилите усилия на България, насочени към изпълнение на постигнатите договорености с РСМ и ЕС. Проведени са редица срещи на високо и най-високо ниво с представители на РСМ, както и на експертно равнище. Ключов приоритет беше и оказването на по-силна подкрепа на българите в Северна Македония в отстояването на основните им граждански права, борба срещу говора на омраза спрямо България и спрямо българите в РСМ.
По думите на министър Милков случаите от последните месеци като палежа на Културен клуб " Иван Михайлов" - Битоля, трите поредни атаки срещу сградата на организация "Цар Борис III“ - Охрид, включително стрелбата с огнестрелно оръжие, агресивната антибългарска кампания в социалните мрежи в Северна Македония, жестокото нападение над Христиан Пендиков, секретар на организацията „Цар Борис III“ в гр. Охрид, както и приемането през ноември 2022 г. на дискриминационния Закон за фондациите и сдруженията в Северна Македония, свидетелстват за нуждата от спешни, конкретни и целенасочени мерки, които да гарантират преодоляване на задълбочаващите се проблеми с правата на българите в Северна Македония.
В изложението си на пресконференцията министърът на външните работи обърна внимание и на дейностите, свързани с „Пътната карта“ за присъединяване на България към ОИСР, които продължават. По думите му въвеждането на стандартите на ОИСР ще имат пряко отражение върху качеството на живот на българите и условията за бизнес и развитие в страната ни.
Министър Николай Милков постави акцент и върху присъединяването на България към Шенгенското пространство и продължаването на активния диалог с Европейската комисия, Чешкото председателство и останалите държави членки в рамките на служебното правителство. В периода бяха проведени голям брой срещи и консултации на всички нива с всички държави-членки на ЕС и най-вече с резервираните страни – Нидерландия, Австрия, Швеция, както и с ключови партньори, като Германия и Франция. В резултат беше преодоляна колебаещата се позиция на Швеция и потвърдена подкрепата от Германия и Франция.
„Бяха предприети дипломатически ходове и не бе допуснато разделяне на решението за България и Румъния. Работихме в тясна координация с българските евродепутати, които предприеха редица инициативи в подкрепа на членството ни в Шенген“, заяви Николай Милков. Постигнато беше безпрецедентно високо равнище на подкрепа, поставящо в неудобно малцинство двете колебаещи се страни, както и конкретни договорености за бъдещите. Министър Милков определи присъединяването на страната ни към Шенген като приоритет не само за нашата страна, но и за цяла Европа.
Във фокуса на изложението на министъра беше и успешно реализираното българско председателство на Централноевропейската инициатива през 2022 г., чиито принос са задълбочените дискусии по интегрираната свързаност на региона. Акцент беше поставен и върху постигнатите резултати в областта в областта на енергийната сигурност от страна на външната политика, които са станали възможни благодарение на създадената политическа атмосфера в отношенията с нашите съседи и с други партньорски страни.
Постигнатото в областта на консулската защита също беше изложено, като беше подчертано откриването на три нови консулски представителства: две генерални консулства – в Лион и Дюселдорф, както и на консулство в Единбург.
На 29 септември България бе единодушно избрана за член на Съвета на управляващите на МААЕ за периода 2022-2024 г., а на 3 октомври страната ни бе отново избрана за член на Съвета на Международния съюз по далекосъобщенията. Успешно протича председателството на ИКОСОС на ООН от българска страна.
Министър Милков подчерта, че част от тези резултати са постигнати в условията на ефективна стачка с искания за повишаване на доходите на работещите в Министерството. Посочено беше, че стачката е приключила с постигане на безпрецедентно увеличение на работната заплата в МВнР, което е направено от правителството, а не за сметка на собствения бюджет на ведомството. Процентното увеличение е разпределено по точен и справедлив начин в подкрепа на най-уязвимите служители в системата, които получиха до 60% увеличение.
Помолен да коментира случая със задържаните български граждани на летището в Канкун, Мексико, министър Николай Милков информира, че до момента от страна на посолството са проведени редица срещи с представителите на Националния миграционен институт в Мексико, с миграционните власти на летището в Канкун, централата на миграционните власти в щата Кинтана Ро, както и с директора на Националния миграционен институт и директора на Генерална дирекция „Консулски услуги“ на Министерството на външните работи на Мексико, с искане за информация относно причините за отказа. „Данните, с които разполагаме от октомври до момента са за 18 български граждани, които са се обърнали към посолството“, сподели министърът и добави, че е изпратена нота до мексиканските власти с молба за официална информация относно всеки един от случаите.