България се нуждае от многопрофилна университетска детска болница, но може ли частна болница да провежда държавна политика. Това питат в открито писмо от Българската педиатрична асоциация (БПА).
Ако националната детска болница бъде частна това означава ли, че държавата и Министерството на здравеопазването абдикират от прокламирания си приоритет "Майчино и детско здравеопазване"? Ако е така, нека да го заявят публично, призовават от БПА.
Асоциацията от години алармира държавните институции за нуждата и необходимостта от цялостна реформа на детското здравеопазване.
Изграждането на национална детска болница е само част от тази реформа. Сегашната болница "Проф. д-р Иван Митев" до голяма степен изпълнява такива функции, но изпитва остра нужда да има всички необходими звена и нужната материална и техническа база, пишат от асоциацията.
От години проблемът с липсата на такава болница е обществено достояние, от Здравното министрество също правят стъпки в посока изграждане на такава болница.
"В близките дни стана известно, че частен инвеститор иска да построи детска болница с претенции за национална такава. Както става ясно, процедурата е в ход и предстои да се произнесат здравният министър и Министерският съвет", пишат от асоциацията.
Подобна инициатива поставя няколко важни въпроса:
Първо, може ли една частна болница да бъде национална и да гарантира в дългосрочен план равен достъп на всички български деца?
Може ли една частна болница да провежда държавна политика, в който и да е сектор на здравеопазването и да иззема функциите на държавата?
Как една новоизградена частна болница ще бъде акредитирана като университетска и ще гарантира качествено медицинско обслужване и обучение?
Има ли някъде по света национална детска болница, която да е изцяло частна?
От Асоциацията поставят пред обществото и въпроса дали някой оценява колко са тесните специалисти, обслужващи детската възраст в нашата страна, и колко са необходими за изпълнение на конкретните клинични пътеки.
Подготовката на детски лекари, включително и усвояването на високоспециализираните дейности, изисква много години, а в страната ни липсват и специалисти по медицински грижи.
Дългогодишният ни опит показва, че субсидирането само по линия на НЗОК, особено при наличието на лимити, ограничава качеството и обема на педиатричната помощ в лечебните заведения. Това е причината многократно да сме предлагали бъдещата Национална детска болница да има специален статут на финансиране, което може да бъде осъществено само и единствено от държавата, пишат от Педиатричната асоциация.
"БПА категорично заявява, че построяването на така мечтаната национална детска болница от частен инвеститор е неприемливо! Това трябва да бъде държавна отговорност и приоритет. Смятаме, че задължение на държавата е да осигури възможно най-високия достижим стандарт на здравни грижи за деца и никое дете да не бъде лишено от достъп до тях. Ако има истински родолюбиви частни инвеститори, са добре дошли да подкрепят държавата в тази инициатива", пише проф. д-р Иван Литвиненко, председател на УС на БПА.
От педиатричната асоциация признават, че България се нуждае от многопрофилна университетска детска болница, която да е средище за обучение на младите медицински кадри и в която да се извършва научно-изследователска дейност, но са категорично против това да е частна болница.