С обявяването на мобилизацията Путин скъса обществения договор с народа си. Цената ще плаща тепърва.
Владимир Путин беше търпян толкова време не само заради успешната си пропаганда, откъснала руснаците от реалността. Руснаците го търпяха, тъй като имаха с него негласен обществен договор, който ги устройваше. Този договор гласеше горе-долу следното: Аз на вас постепенно ще ви отнемам права и свободи, срещу което ще ви осигурявам постепенно включване в консуматорското общество.
Сделка с дявола
Руснаците с лекота приеха този договор по две причини. Първата: дори в пика на "либералните" 1990-те години, разкриваха тогава демоскопските проучвания, под 10 процента бяха онези руснаци, за които индивидуалните права и свободи бяха нещо важно. А след като едно нещо не ти е важно, защо да не го жертваш за нещо, което е?
Това важно нещо е втората причина за приемането на договора с Путин. Реалните руснаци не са онези извисени над материалното духовни създания, каквито ги рисува патриотарската пропаганда. Те са най-материалистично устроените създания на света. А са такива, тъй като никога не са водили живот, прилично устроен откъм материални условия.
Ето историята накратко. След сътресенията от 1917 година, завършили с болшевишкия преврат, на руснаците се казва: "Трайте, защото трябва да правим световна революция". Когато тя не се получава, Сталин съобщава на руснаците: "Трайте, защото трябва да се готвим за война със Запада". След тази война властта отново съобщава на руския народ: "Трайте, чакайте светлото бъдеще, защото градим основите на комунизма".
Едва след 1968 година, уплашени от надигането на чехите и поляците в името на свободата, съветските ръководители казват на народа си: "Оттук нататък няма да търпите лишения в името на бъдещето, защото ние ще ви осигуряваме все по-добър живот". Това обаче не се получи, тъй като съветската икономика започна да се разпада, а властта харчеше все повече пари за въоръжаване (за да удържа статута си на свръхсила), за подкрепа на западни комунистически партии (които да отслабват врага отвътре), както и на въоръжени отряди в Африка и Латинска Америка, които да водят война против Запада вместо СССР.
Внезапният антикомунизъм, обзел руснаците в началото на 1990-те, до голяма степен се обясняваше с това, че им свърши търпението да чакат обещания от комунистите добър живот. Но и тогава добрият живот не се получи, тъй като същите тези комунисти окрадоха ресурсите на страната.
Затова, след 90 години чакане, руснаците с лекота подписаха обществения договор в Путин, по силата на който размениха права и свободи за включване в потребителския начин на живот. Най-сетне започнаха да имат неща: апартаменти, перални, автомобили, прекарване на отпуската "на Запад".