Вторият мандат на президента Румен Радев се очертава да е далеч по-труден от първия, но явно той самият не го осъзнава. Видимо не се подготвя за предстоящите предизвикателства като подсили екипа си с хора с повече експертиза в разрешаване на кризи и по-богат опит в международната и вътрешната политика. Радев продължава да разчита основно на лица със съмнителни професионални качества и спорна репутация. Обект на най-много нападки са секретарите му по вътрешна политика, правни въпроси и антикорупция Николай Копринков и Пламен Узунов. Абстрахирайки се от всичко изписано в медиите по техен адрес и придържайки се само към данните в официалните им биографии, качени на страницата на Президентството, може да се направят изводи за интелектуален капацитет, мироглед и професионален опит.
Копринков е бивш хандбалист
и за това вероятно е завършил бакалавър по „Физическо възпитание“ през 2004 г., но пък понеже произхожда от здрав комунистически род, през 2003 г. става общински съветник от БСП в община Марица и така изкарва два мандата до 2011 г. Вероятно по същата червена линия в правителството на Станишев е назначен за областен координатор за Пловдив на Държавна агенция за младежта и спорта, която тогава се ръководи от Весела Лечева /сега служебен министър на спорта/. На този пост е от 2006 г. до 2009 г. В този период вероятно заради възможността за кариерно развитие в администрацията, завършва две магистратури през 2008 г. - „Управление на социално-педагогически дейности с деца и юноши“ и „Политики и стратегии в публичната администрация“. Но през 2011 г.-2015 г. е кмет на село Труд в община Марица и предвид, вероятно, желанието да изгражда политическа кариера, Копринков завършва трета магистратура: „Защита на информацията“ и започва през 2015 г. още един мандат общински съветник, но не го завършва защото през януари 2017 г. е назначен за съветник по вътрешна политика и гражданско общество на президента на Република България. По-късно е преназначен за секретар. Партийното израстване от младежката структура на БСП до избираеми места в общинската листа, Копринков дължи на пловдивския бизнесмен и свинар Георги Гергов, който до преди година беше дългогодишен лидер на структурите на БСП в град Пловдив и областта и беше махнат от Корнелия Нинова.
За влиянието на Копринков
се заговори още по време на двата служебни кабинета, оглавени от Стефан Янев. Дори в кулоарите на властта тогава се появи информацията, че тъкмо заради кадруването на Копринков през главата на примера, Янев е имал разговор с Радев. Днес Копринков е сочен за архитект на четвъртия служебен кабинет и определян за сив кардинал в него. Кадри, свързани с Гергов са на ключови позиции в ресурсни министерства. Но не само той се е уредил покрай бившия кмет на селото до близост с президентството и достъп до позиции в служебните кабинети на Радев. Другите двама недолюбвани от Нинова с позиции в служебните правителства са Кирил Добрев и Сергей Станишев, които са близки партийни съратници с Гергов.
Но вероятната причина Копринков да трупа толкова негативизъм са неговият начин на мислене, маниер и манталитет. Те се формират от семейната и общностната среда, в която израстваш, в професионален план, хората с които се налага да работиш, препятствията и предизвикателствата, с които се сблъскваш. Най-общо казано житейският опит и вроденият интелект.
Какви биха могли да бъдат те при човек, който още като студент става общински съветник не заради активни позиции по значими теми и каузи, а по наследство. После е издигнат от БСП, в силните и години, за кмет на голямо село / с. Труд е с над 4 000 души население/. Ако е бил успешен, логичното би било да се кандидатира отново да е начело на селото или да се бори за кмет на общината. Копринков обаче се връща като общински съветник. Така партийните лидери награждават провалените си любимци като ги спускат в листи, я за местни избори, я за национални. През цялото това време е на синекурни държавни длъжности. На нито една позиция не се утвърждава като име с потенциал за развитие и надграждане. Дори в средите на собствената си партия няма ярко присъствие. Вероятно по същия начин се озовава в екипа на Радев. И вече тук той се разгръща.
Другият президентски секретар,
на когото също се преписва сериозно влияние както в президентската администрация, така и в реденето на служебни правителства, е Пламен Узунов. Според официалната биография, е завършил Академията на МВР. Има магистърска степен по право и специализации, 22 години стаж в структурите на МВР Пловдив. Напуска МВР по собствено желание с последна длъжност „Директор I степен“ и последно звание „Старши комисар от МВР“, генерал- майор от резерва. От 2015 г. насам е хоноруван преподавател „Криминалистика“ и „Оперативно-издирвателна дейност“. Член е на Международната полицейска асоциация.
Узунов най-малкото е общувал повече със света, извървял е пътя си в системата, извоювал си е позициите. Тоест за разлика от колегата си има кариера, която му е дала малко повече знания и умения. Те вероятно са му помогнали да се справя по-добре. Иначе казано на жаргон „да пипа с кадифени ръкавици“ в сравнение с Копринков. За Узунов се носят слухове, но няма конкретни имена и назначения в публичното пространство, които да се свързват с него. Действа с милиционерско/полицейски похвати. Даже и жълтите медии изпитват дефицити в това отношение. Но и той произлиза от близкия приятелски кръг на Георги Гергов.
Техните биографии са твърде скромни,
сравнени с тези на останалите секретари и съветници, които сякаш са приели ролята на статисти, а други като бившия му началник на кабинета Иво Христов, избягаха в Брюксел. Узунов и Копринков успяха да изтласкат встрани дори верни другари на Радев, с които го свърза военната клетва като Стефан Янев и Димитър Стоянов. В четвъртото служебно правителство Коринков успя съзнателно да наложи лица, които имат потенциала да взривят този кабинет. Такъв пример е назначеният за втори път заместник-министър на регионалното развитие
Захари Христов,
който в кабинета на Янев беше отстранен внезапно без да се дават обяснения защо се налага махането му. Но все повече се засилват твърденията, че причината е била поведение, водещо към корупция. Този път Христов е дори с още повече ресори – АПИ и ВиК и всички търговски дружества, в това число „Автомагистрали“ ЕАД. Той също е кадър на младежките структури на БСП-Пловдив.
За мнозина наблюдаващи отблизо сюжетите в служебното правителство възниква въпросът чие мнение тежи повече на премиера Гълъб Донев или на двамата секретари на президента?
България втора година се намира в политическа криза, която се задълбочава и ще продължи поне още две години. Вероятно защото имаме дефицит на политическо лидерство, а отчасти вина носи самият Радев, защото когато поведе гражданите в битката за смяна на статуквото изградено от ГЕРБ, се предполагаше, че е имал основен план и няколко резервни. Оказа се, че не само лицата на „Продължаваме промяната“ се учат в движение на политика. Стана ясно, че и президентът все още се учи и експериментира като разчита за съвет във вътрешен план на лица, които са твърде далеч от висшия пилотаж в политиката. Единият има опит на ниво интриги в партийното клубче, а другият в рамките на РПУ-то в квартала.
С добрата подготовка, която има той бързо се научи, като разликата в публичното му поведение в началото на първия мандат и края,.е ясна и категорична, но до тук сам! Президентът трябва да си даде сметка, че със собствени усилия е достигнал тавана на своите възможности да се усъвършенства сам политически, без да разчита на тези около него.
Радев е изправен пред реалната възможност
да се превърне в най-проваления президент на България досега. Като благодарение на хаоса в управлението страната има всички шансове да се докара до национална катастрофа. Все по-малко време му остава да осъзнае нуждата да се обгради от качествени хора, заедно с които да се справи с вътрешнополитическия блокаж, с овладяването на корупцията, с ефекта от световната инфлация, енергийната криза и рецесия. Иначе Румен Радев ще понесе гнева на тези, които поискаха промяната и му повярваха и на тези, които искат да върнат старото положение!
Да осъзнаеш грешките си, да се коригираш и да взимаш решения е въпрос на интелект, смелост и воля. Дали Радев ще осъзнае, че постепенно се превръща в маша на изхвърлената от властта стара върхушка на БСП, която единствено се вълнува от своите лични интереси и сметки, и дали ще има смелостта да се отърси от нея, предстои не само да видим, но и да понесем последствията, ако не го направи.
Валентин Методиев