"Темата за приемането на България в еврозоната изчезна от публичното пространство. Това не е случайно.". Това заяви пред БНР Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.
С така конструиран бюджет много трудно през 2023 г. ще направим конвергентен (обединяващ - б.р.) доклад, който да е подходящ за България да влезе от 2024 г., смята той.
"Правителствените разходи ще стигнат гигантските 44% от БВП. Границата е 40%, тоест минаваме към икономика от съвсем друг тип - икономика от социален тип, базирана върху дефицити и големи публични разходи", подчерта Ножаров в коментар за приетите вчера на второ четене в бюджетна комисия промени в "Бюджет 2022".
Когато публичните разходи доближат 50%, се връщаме към планова икономика.
По средата на годината капиталовата програма още не е започнала, частни инвестиции не се предвиждат, а правителствените не се изпълняват, заяви експертът.
При някои категории стоки инфлацията стига дори 30%, при други - до 50%, но общата за май се движи около 14 на сто, отбеляза Щерьо Ножаров.
"Притеснително за бизнеса е, че в коалиционното споразумение беше заложено, че промени в пенсионна система, промени в публични разходи, които са свързани с увеличаване на възнаграждения на администрацията, ще се водят само след обсъждане на подобряване на ефективността, след сериозни анализи, на които ще бъдат поканени и социалните партньори. Такива анализи не са направени, няма разговори за ефективност", изтъкна Ножаров.
По въпроса с Плана за възстановяване и устойчивост той посочи, че парите по него ще се дават само срещу реформи, докато в националния бюджет "парите се дават в голяма степен на око".
"А политическите турбуленции, които се задават и потенциални здравни кризи поставят под сериозно съмнение пълноценното усвояване на парите по плана."
Според Ножаров промените в законите не са достатъчни, за да може да бъдат отчетени тези реформи.