Тъжно е, че по времето на прехода след 1989 г. всички ни задминаха. Не искаме да се сравняваме с държави като Чехия и Унгария. Нека да се сравним със съседна Румъния. Преди 35 г. - през 1987 г., България имаше брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в размер на 3 132 щатски долара. Съседна Румъния през същата година имаше БВП на човек в размер на 1 674 долара. Почти два пъти по-малко! Погледнете какво става през 2021 г. – вече дишаме праха на Румъния. Тя ни е задминала с 30% по-висок БВП на човек от населението.
Румъния изпревари държави като Гърция, която с десетилетия с пълни шепи черпеше пари от еврофондовете. А България и Румъния влезнаха заедно в ЕС.
Някой ще каже - ама като пресека Дунав и вляза в Румъния – те не ми изглеждат по-богати. Ами направете си труда да отидете в северната и западната част на страната и ще видите, че вече са.
Какви са причините? Много. Не са съществено различни двата народа, та да очакваме коренни разлики при избора на по-читави правителства. Защото да не забравяме, че всеки народ си заслужава своето правителство, а и обратното.
И от България, и от Румъния изтичаха и продължават да изтичат специалисти, подготвени със средства на техните данъкоплатци. По този начин всяка от двете държави губи много повече, отколкото получава като помощ от ЕС, за което “24 часа” вече е писал. Съответно развитите държави винаги са печелили от двете и подобни на тях държави. При социализма румънците имаха лош късмет, че си докараха Чаушеску. След промените пък ние нямахме късмет с нашите политици. Не казваме, че всички политици от прехода не са стрували, но като цяло повечето бяха срамна работа и нямаха чувство за мярка.
През 2021 г. ние твърдо стоим на последно място в ЕС. Логиката е, че когато една държава е последна в ЕС, темповете на развитие трябва да са като цяло най-високи. Да, ама не. Нашите са немного над средните. Така бавно и мъчително за неопределено време ще се домогваме да се приближим до средния доход в Евросъюза.
През периода на членството ни в ЕС ние сме повишили БВП на човек по съпоставими цени със 79%, а Румъния – със 118%. Държави като наПолша например, които са били опустошени през Втората световна война и по времето на социализма не са направили чудеса, за същия период от време са се придвижили с 6 места нагоре в класацията.
Ако сами не си помогнем, няма кой да ни помогне. Поради това да гледаме кои политици предлагат и въвеждат действени мерки за честност на управляващите. Държавата щедро да дава кредити за образование и специализации, гарантирани с поръчители. Но да си търси парите, когато някой отиде да работи в друга държава. И е крайно време да се премахне трудово законодателство, при което работодателят не може да освободи работещия по целесъобразност. Няма просперираща държава в света, при която да не можеш да се освободиш от лош работник.
А една държава става богата само когато работещите работят яко – поне по чисти 7 часа на ден, а не като в България – средно по около 3,5 часа с изключение на немногото, които работят на конвейер. Ако не променим поне тези неща, ще си стоим твърдо на последно място в ЕС.
Според сериозни изследвания (например на Мартин Иванов) към 1870 г. в границите на днешна България се е създавал БВП на човек с около 40% по-висок, отколкото например в съседна Гърция. Колкото и странно да ни звучи, по време на османското владичество българите са работили и търгували много и не са били бедни. Като резултат сме живели относително по-добре спрямо държави, които сега са пред нас.
Статистиката, а също и изследвания (напр. на Димитър Събев) на предвоенната 1939 г. показват, че България е била 3,5 пъти по-богата от Румъния и с по-висок доход от държави като Турция, Полша, Унгария и Португалия.
Италия е била само с 8% по-богата от България, т.е. били сме почти равни по икономическо развитие. А не като сега българките да ходят на гурбет в Италия, за да обслужват италиански старци.
Когато една държава е на последно място по икономическо развитие, тя няма как да е на съществено по-различно място в други отношения.
И естествено, България е на едно от първите места по починали от COVID разболелите се в глобален план. На предпоследно място в света сме по демографски прираст – една истинска национална катастрофа, водеща до изчезване на народността ни.
Миналото показва, че българите са постигали икономически успехи и имат възможност да променят нещата. И други държави са се съвземали след големи кризи. Вземете например Ирландия. Повече от половината население беше емигрирало и е била на едно от последните места по доходи в Европа. А сега гони едно от първите места в света.
Дано хората да разберат какво да искат от политиците си и да схванат, че няма просперираща държава в света, където основните мерки да са социалните помощи. Дано имаме късмет и с политици, както например Англия имаше с Маргарет Тачър, както късмет имаха и други държави със свои политици.
ИВАН ТОДОРОВ, КОСТАДИН АНТОНОВ, 24chasa.bg