Събота, 25 Юни 2022
           
Коментари

България – разпната между Русия и ЕС

  10.05.2022 17:29  
България – разпната между Русия и ЕС

Войната в Украйна е изпитание за сплотеността на една страна, измъчвана от пропутинска пропаганда. Управляващата коалиция е отслабена, пише в репортаж от София за политическите настроения у нас френското списание Le Point.

"Злото винаги е по-добре организирано", въздъхва историкът Евелина Келбечева, съавтор и съпродуцент на документалния филм "Второто освобождение", излъчен миналия месец по Българската национална телевизия. Посветен на съветската окупация на България от 1944 до 1948 г., той се опитва да деконструира умело поддържания мит за "руските братя освободители", като разкрива грабежите, изнасилванията, нападенията над невинни цивилни от Червената армия... История, която болезнено отразява като ехо кадрите, които идват от Буча и други градове в Украйна.

Години наред преподавателката по история се опитва да въведе тези исторически истини в българските учебници. Без успех. Легендата за "освободителите" остава непокътната. Заражда се в края на 19 век, когато в рамките на войните между Руската и Османската империя част от България възвръща независимостта си. Днес в Украйна руската армия продължава да "освобождава" население, което просто иска да живее свободно в суверенна държава.

"Червени боклуци"

Че злото е по-добре организирано, виждаме в София на 4 май - денят, в който Народното събрание трябва да вземе решение за военна помощ за Украйна. Въпросът поляризира страната. Докато всички европейски страни, с изключение на Унгария, подкрепят Киев военно, България се колебае, въпреки че нейни боеприпаси от съветски образец, които са особено ценни за украинската армия, се промъкват в Украйна през Полша, Чехия и Словакия. В този ден се проведоха две демонстрации пред и зад парламента - рехавата на пропутинистите, които настояват за неутралитет на България, и по-многолюдната на проевропейците, които поискаха от правителството да изпрати безплатно оръжие в страната, атакувана от Путин.

Същите тези еврофили имаха намерение да опаковат в български и украински знамена паметника на Съветската армия - отвратително творение, което софиянци напразно се опитват да демонтират от години. Събитието е обявено и разрешено, но когато еврофилите се стичат на мястото, те с раздразнение отбелязват, че пропутинистите са го завзели, защитени от гъст кортеж от жандармеристи. Озвучителната им система бълва руски военни маршове.

Един мъж взема думата: "Да изгоним украинците от страната ни!", визирайки приблизително 100 000 бежанци, пристигнали от началото на конфликта. Проевропейците са принудени да използват свирките си, за да заглушат децибелите и да скандират: "Червени боклуци", стар лозунг от 1990 г., когато българското общество вярваше, че с режима е свършено.

Повторение, което създава болезненото впечатление, че историята няма край. "Тези чудовища дойдоха да окупират нашето събитие и да го провалят", възмущава се 50-годишната Силвия, сътрудник от БАН. Тя показва окървавения си пръст: "Току-що ме ухапа един фанатик на Путин, който се опита да ми изтръгне от ръцете украинското знаме. »

Само 18% подкрепят Путин

Ралица Ковачева, преподавател по журналистика и съосновател на сайт за проверка на факти, смята, че това разделение в българското общество е създадено изкуствено. "Последното проучване показва, че 65% от българите са за принадлежност към Европа, а само 18% подкрепят сближаването с Русия. Но руската пропаганда се опитва да раздели нашето общество, за да го отслаби и по този начин да дестабилизира Европейския съюз", казва тя.

По какви канали тезите на Кремъл облъчват умовете? "Има безброй малки информационни сайтове, между 150 и 250, обяснява Тодор Галев, научен директор в Института за изследване на демокрацията. Те често сменят имената си и е изключително трудно да се идентифицират собствениците им. Те предават пропагандата на Путин по координиран и организиран начин, след което тя се поема от социалните мрежи, които я усилват и в крайна сметка я налагат в традиционните медии.

Другият вектор, по който путинската пропаганда прониква в българската журналистика, е наречен "другата гледна точка". "Тази догма се формира през 90-те години на миналия век, но води до фалшив плурализъм на мненията, тъй като медиите не се интересуват от качеството и достоверността на аргументите и в крайна сметка издигат лъжата в ранга на друга гледна точка", продължава Ралица Ковачева.

"Другата гледна точка" за войната в Украйна например изрази руският посланик в София Елеонора Митрофанова. С обичайния си език на омразата, тя определи членовете на българското правителство като "евроатлантически подлоги". Част от политическата класа последва примера й, като се започне от президента на републиката Румен Радев. Генерал от ВВС, член на БКП до 1990 г., той е избран през 2017 г. като независим кандидат и е преизбран през 2021 г. Близостта му с Владимир Путин лъсна, откакто приравни предоставянето на военна помощ на Украйна със започването на война срещу Русия. Корнелия Нинова, лидер на БСП, вицепремиер и министър на икономиката, също осъжда военната подкрепа.

Спреният газ

Прогизнала от съветски формалин, БСП е част от управляващата коалиция, хетерогенен сбор, който обединява също проевропейските центристи на премиера Кирил Петков, либералната десница и наскоро създадена популистка партия. Под натиска на своите избиратели, правителственият глава затвърди позицията си в полза на Украйна. Той посети Киев на 28 април, където се срещна с президента Зеленски. Но предния ден, сякаш за да го накаже за тази дързост, Москва спря газа за България. Докато Петков видя в това възможност да се еманципира от Русия по отношение на енергетиката, Корнелия Нинова веднага събра бизнесмени, за да поиска от правителството да продължи преговорите с "Газпром". В речта си по случай 1 май Румен Радев определи премиера, без да го посочи поименно, като "политически шарлатанин", който разпалва "войнстващи страсти".

На 4 май Народното събрание гласува компромисен текст, който оторизира правителството да ремонтира в български заводи повредено украинско оръжие. Резолюцията разочарова проевропейските избиратели. Политологът Даниел Смилов обаче е на друго мнение. "Коалицията остава на власт. Това е добре, защото центристите и либералите са гаранция за принадлежността на България към Европа и НАТО. Новите избори вероятно ще доведат до възход на фанатиците на открито пропутинската партия "Възраждане", предупреждава той.