Вторник, 17 Май 2022
           
Коментари

Politico: САЩ, Великобритания и източноевропейските членове са бъдещето на европейската сигурност

  09.05.2022 19:33  
Politico: САЩ, Великобритания и източноевропейските членове са бъдещето на европейската сигурност

Съдейки по броя на лидерите на Европейския съюз, посетили Украйна през последните седмици, би било лесно да се предположи, че Брюксел е единственият отговорен за екипирането на смелата съпротива на украинския президент Владимир Зеленски и неговия народ, пише за "Политико" д-р Еоин Дреа, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens.

Но докато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел говори за "безпрецедентния" отговор на ЕС на руската агресия, казвайки, че ЕС е "решен да направи всичко възможно, за да подкрепи Украйна", тъжната реалност е, че под цялата реторика, снимките и повтарящите се обещания, ЕС продължава да се измъква, докато англосферата е заета да помага на Украйна да се спаси".

Всъщност, ако украинците разчитаха само на ЕС, войната може би вече да е приключила. И ние щяхме да гледаме една слаба, разчленена и контролирана от Русия Украйна.

Монолозите за "европейското бъдеще" на Украйна от лидерите на ЕС не спират руските танкове и ударите на руската артилерия. Не ЕС предотвратява покоряването на Украйна. По-скоро споделянето на оръжия, материали и разузнавателна информация, предоставено незабавно и без условия, от англосферата - по-специално Съединените щати и Великобритания - е от решаващо значение за войници на Киев да имат шанс да се борят за свобода.

През първия месец на конфликта военната подкрепа, предложена от САЩ - близо 4,4 милиарда долара - бе повече от два пъти по-голяма от предлаганата от страните-членки на ЕС и европейските институции, взети заедно. И това бе преди искането на президента на САЩ Джо Байдън към Конгреса за допълнителни 20 милиарда долара пряка военна подкрепа, с допълнителни 12 милиарда долара за икономическа и хуманитарна помощ.

Дори Великобритания — да, ненадеждна, отделена, вбесяваща Великобритания — предостави на Украйна повече военна помощ през този ключов период, отколкото която и да е страна-членка на ЕС. И тази подкрепа наскоро бе разширена, след като премиерът Борис Джонсън се обърна към украинския парламент.

Такава е скоростта на реакцията на Великобритания, дори президентът Зеленски признава, че другите западни страни трябва да "следват примера на Обединеното кралство".

Толкова за Вашингтон и Лондон, които не се интересуват от Европа.

Забележително е, че докато САЩ и Обединеното кралство са заети да помагат за въоръжаването на Украйна и защитата на европейската демокрация, единствената ядрена сила на ЕС - Франция - остава до голяма степен непредвидима по отношение на военната помощ. И подкрепата от най-голямата икономика в Европа продължава да се изтегля от Берлин като едно от онези полупразни складове за доставки на Бундесвера, докато Италия, както винаги, остава видима, но безнадеждно ирелевантна.

Дори страните от ЕС, предоставящи смислени материали на Украйна - Естония, Полша, Литва, Словакия и Чехия, главните сред тях - са улеснени от попълването (и модернизирането) на военните си запаси на САЩ. Този подход позволи на чешките танкове, словашките системи за противовъздушна отбрана и много други да помогнат на място в Украйна - подход, който в крайна сметка е възприет от Германия като част от по-широката международна коалиция, водена от САЩ.

Но истинският урок, който трябва да се извлече от всичко това, е, че реториката за европейската "стратегическа автономия" е парижка фантазия, предоставена с кислород от Брюксел.

Брекзит остави ЕС лишен от член с водещи световни военни способности и способности за събиране на разузнавателна информация. Продължаващият конфликт обаче гарантира, че британските въоръжени сили — и оборудване — ще трябва да останат важен елемент от стратегията за колективна сигурност на ЕС, независимо от преобладаващия политически климат.

И най-важното, тази война показа, че НАТО - подкрепено от САЩ и Великобритания и с източноевропейски членове като основа - е бъдещето на европейската сигурност. Скандинавско-балтийска дъга, вероятно включваща Финландия и Швеция, простираща се от Балтийско море до Адриатическо море - тези обединени сили ще бъдат снабдени в по-голямата си част с оборудване на САЩ, британско разузнаване и логистична подкрепа на НАТО.

Бъдещото лидерство на отбраната на Европа трябва да лежи на изток, но за Брюксел сега предизвикателството е да съпостави грандиозния образ за себе си с реалността на доминирана от англосферата защита на украинската свобода - и на европейските ценности.

За да се случи това, е необходимо малко смирение. ЕС няма да може да се защитава сам в обозримо бъдеще. ЕС не може да проектира сила в непосредственото си съседство, нито да действа като важен военен партньор за САЩ или Великобритания.

Брюксел трябва да ухажва Вашингтон, Лондон, Канбера и Отава, а не да ги презира.

Обявявайки доставката на бронирани превозни средства в Украйна, австралийският премиер Скот Морисън каза, че вярва, че "тази битка е важна, защото не само са заложени украинските животи и техните земи, но и принципите на свободата и върховенството на закона".

Единственият начин ЕС да оцелее е, ако англосферата продължи да подкрепя тези принципи, които вдъхновиха неговото създаване.