България не трябва да вдига ветото си спрямо Северна Македония, докато българите не бъдат записани в конституцията на страната и да има ясни гаранции за защита на българската история и култура.
За това настоя президентът Румен Радев на конференцията "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония", организирана от БАН и Македонския културен институт.
"Големият въпрос е кога България ще даде съгласието си за начало на преговорния процес. Винаги съм твърдял, че това трябва да се случи, когато се промени конституцията и се впишат македонските българи на равна основа с другите народи. Защо? Защото има много събития, много процеси, които ни доведоха до положение да изгубим доверие. От почти 5 години имаме договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, но какво се случва до момента? Каква е гаранцията, че и в следващите 5 години нещо ще се промени в положителна посока? И как ЕС ще може да защити нашия национален интерес?" , аргументира позицията си държавният глава.
Друго базисно условие, което следва да бъде крайъгълен камък в политиката ни към РСМ като изпълнение или неизпълнение - защитата на българското културно и историческо наследство и изкореняване на езика на омразата.
"Това започва с учебниците. Не мога да приема, че младото поколение в нашата западна съседка се възпитава в омраза към всичко българско", заяви Радев, като настоя още и за разсекретяване на архивите на бившите югославски служби за репресиите на българите в Македония.
Трябвало да има и пълен консенсус тук, в България, по въпроса. "Изумително е как интелектуалци, които от сутрин до вечер се кълнат в европейски ценности, погазват тези европейски ценности и искат погазване на Копенхагенсите критерии. Интелектуалци, които се кълнат за антикомунисти, искат да легитимират действията на комунистическия интернационал", остър бе президентът по отношение на тези обществени личности, искащи незабавно падане на ветото.
Президентът подчерта - европейският път на Северна Македония е национален приоритет и на България, но това изисква извършване на важни стъпки, които България от своя страна вече е предприела - първи сме признали тяхната държава, оказвали сме помощ и подкрепа в редица кризи. А същевременно до Вардар ставаме свидетели на ширещ се език на омразата в медии, в учебници и т.н.
Радев посочи - разбирал политическите проблеми край Вардар, но същевременно пита: "Ако един парламент няма политическа воля, ако управляващите нямат политическа воля да се съгласят с Копенхагенските критерии в най-значимата им част (за правата на малцинствата), то за каква национална цел говорим? Това би било ясен знак, че да, ние сме готови като консолидирано общество да бъдем член на Европейския съюз.
Има сериозен натиск от партньорите ни от ЕС за възможно най-бързо падане на ветото, призна държавният глава. "Това е натиск заради неразбиране на проблемите. Ние трябва да интегрираме партньори, а не проблеми."
Именно това неразбиране на казуса, смята Радев, ще накърни интересите не само на България, а и на Европейския съюз в дългосрочен план заради разрушителния ефект на македонизма като идеология.
И още - следвало да бъде изготвен ясен график за решаване на неотложните политически въпроси по оста София-Скопие, за да не останат вече постигнатите политически успехи на заден план.