След Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ) ревизира прогнозата си за икономиката на България. "Започналата на 24 февруари 2022 г. война в Украйна води до драстично засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява значително тяхното прогнозиране", се посочва в прогнозата й, публикувана миналата седмица.
Междувременно Световната банка също ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година с 1.2 пр. пункта надолу до 2.6%. Това направиха и икономистите на "Уникредит Булбанк".
Базисният сценарий на прогнозата предвижда растежът на БВП на България в реално изражение да се забави до 2.1% през 2022 г. За това ще допринася най-вече прогнозираното забавяне на растежа на частното потребление и увеличаването на отрицателния принос на нетния износ. Това е намаление с 1.5 процентни пункта на прогнозата за растежа.
Основно допускане при изготвянето на прогнозата е, че войната ще остане локален конфликт, при който няма да се наблюдава допълнителна ескалация или разрастване на военните действия, включително и към други държави. В допълнение в прогнозата не е заложено ограничаване или спиране на доставките на природен газ, суров петрол и ядрено гориво от Русия за България, което би засегнало значително производствената страна на икономиката.
При цените на електроенергията и природния газ в евро пазарните очаквания са те да продължат да се покачват значително на годишна база до края на първото тримесечие на 2023 г., а при цената на петрола - до края на 2022 г. За останалата част от прогнозния хоризонт техническите допускания предполагат цените на енергийните суровини в евро да се понижават на годишна база, но да останат над нивата от 2021 г.
Засилената колебливост на цените на основни суровини на международните пазари и невъзможността на пазарните участници да определят дългосрочното им равновесно ниво предвид структурните промени, произтичащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна неутралност в държавите от ЕС и заявените намерения на тези страни да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия водят до висока степен на несигурност пред прогнозата за инфлацията, пише в прогнозата на банката. Очакването й тя да продължи да се ускорява до септември, след което да се успокои и в края на годината да достигне 9.6% по хармонизирания индекс на Евростат. Очаквано прогнозата е най-голям принос за инфлацията да имат храните, които до поскъпнат с 18% през годината.
Банката отбелязва, че предвид рисковете заради войната го и намалената прогноза за икономическия растеж може да се окаже, че няма да се сбъдне. Това се очаква да стане, ако конфликтът между Русия и Украйна ескалира и се стигне до допълнително нарушение във веригите на доставките.
БНБ е поредната институция, която ревизира надолу прогнозата си за ръст на икономиката в условията на международната несигурност, породена от войната в Украйна. Централната банка понижава очакванията си за ръст на БВП за тази година с 1.5 пр. пункта, с което заложеният ръст става 2.1%. БНБ очаква по-ниско потребление и инвестиции и по-висока инфлация, която към края на годината може да достигне 9.6%.
Прогнозата на институцията е малко по-песимистична от тази на правителството, което миналата седмица сви наполовина очакванията си за ръст до 2.6%. В актуалната си прогноза Уникредит Булбанк пък залага на ръст едва 1.4%.
България е сред икономически най-засегнатите страни от военния конфликт поради вноса на петрол, природен газ и ядрено гориво от Русия, но сценарий с ограничаване на техните доставки не е заложен в прогнозата. За сметка на това се влошават очакванията за износа основно поради по-ниско външно търсене на европейските пазари. Експортът ни към Русия, Беларус и Украйна възлиза на едва 3.3% от общия.
По-ниска скорост
След подобрение на икономическата активност през първите два месеца на годината тя е ударена от започналата в края на февруари война в Украйна. Конфликтът се отразява в по-лоши очаквания на бизнеса и домакинствата, задълбочени проблеми с веригите за доставки и по-високи цени на суровините на международните пазари.
Тези фактори ще свалят тазгодишния ръст на БВП на страната до 2.1% вместо първоначално очакваните 3.6%. За по-слабите резултати основно ще допринесат по-нисък ръст на частното потребление и износът, инвестиционната активност на частния сектор също ще остане ограничена. Правителственото потребление обаче е ревизирано с 5.8 пункта нагоре, като то отразява увеличаване на разходите за междинно потребление и здравеопазване, както и по-високи разходи за заплати на работещите в публичния сектор.
Засега прогнозата на БНБ е влиянието на войната да се усети основно през тази година, като през 2023 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.9%, а инфлацията ще се успокои.
Централната банка прогнозира безработицата да достигне 5.2% тази година и да продължи да върви надолу до 4.7% през 2024 г. на фона на растяща заетост. Поради високата инфлация и недостига на кадри се очаква ръстът на заплатите (компенсация на един зает) да достигне 9.6% тази година, като основен двигател ще бъде частният сектор.
Покачващите се цени на суровините на международните пазари ще доведат до по-висока от преди очакваната инфлация, смятат анализаторите на БНБ. Тя ще продължи да се ускорява до септември, след което ще започне да се успокоява, като в края на годината ще достига 9.6% по ХИПЦ, твърди банката.
Най-голям принос за покачването на инфлацията се очаква да имат храните, които към края на годината ще са поскъпнали с над 18%. Цените на горивата също ще продължат да вървят нагоре, но приносът им за инфлацията ще е по-ограничен поради базовия ефект. Прогнозата не отчита евентуално поскъпване на комуналните услуги поради липса на регулаторни решения към момента на нейното съставяне.
Може и по-зле
Голямата несигурност за това как ще се развие войната в Украйна може да доведе до още по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация. До такъв сценарий може да се стигне особено при прекъсване на доставките на горива от Русия. Сред рисковете са посочени още несигурността за цените след изтичането на договора с "Газпром", както и възможна промяна на регулираните цени на битовите услуги. Евентуално удължаване или разширяване на мерките за компенсация на бизнеса за високите цени на електроенергията могат да доведат до по-ниска от прогнозираната потребителска инфлация, смята БНБ.