Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров бави разкопки и обновяването на културни обекти в страната с европейски средства. За това алармираха пред „Фрог нюз“ както читатели на Фрог нюз, така и кметове от Националното сдружение на общините в България. Те са категорични, че по тази причина има опасност от загубата на пари по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Крайният срок за приключването на проектите е в края на 2023 г. До тогава трябва да бъдат реализирани и разплатени средствата. В противен случай парите няма да бъдат възстановени от Европейската комисия.
Според източниците ни, само община Пловдив има забавени 5 проекта, които стоят на трупчета в НИНКН от месец август миналата година. Зам.-кметът Пламен Райчев е изпратил писмо за забавянето до арх. Петър Петров и до министъра на културата, с което „Фрог нюз“ разполага. Става въпрос за т. нар „инженеринг“ на пет обекта, които са с национално и местно културно-историческо значение. Предварителните задания за проектиране веднъж вече са били одобрени от НИНКН, но сега Институтът трябва да съгласува техния инженеринг. Първият обект е за реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс ”Небет тепе”, гр, Пловдив”.
Вторият е за анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс ”Източна порта” на Филипопол. Следващият е за археологически комплекс „Небет тепе“ - консервация, реставрация, и експониране, УПИ зеленина и археология, старинна градска част, гр. Пловдив. Четвъртият за ремонт и преоборудване на Бакалова къща /категория „местно значение“/ с информационен и презентационен център към Археологически комплекс ТЕПЕ”. Петият проект е за вътрешно преустройство на постройка в двор към Баятова къща /категория национално значение/ - обслужваща сграда към Археологически комплекс „Небет тепе“.
Архитекти твърдят, че съгласуването на проектите се бави от арх. Петър Петров заради жена му арх. Петкана Бакалова, която е загубила конкурса за тяхното проектиране. Има подозрения, че по този начин семейството едва ли не си отмъщавало на другия спечелил екип с ръководител инж. Таня Петкова. В случая обаче става въпрос за обекти с национално значение и не трябва да бъдат поставяни интересите на определени хора напред, коментират представители на Камарата на архитектите в България. Припомняме ви, че арх. Петър Петров беше част от екипа на бившия кмет на Пловдив Иван Тотев, който сега е депутат от ГЕРБ.
Фондация „Америка за България“ също подкрепи финансово част от разкопките на Филипопол. С американски средства беше възстановена Голямата Базилика. Посланикът на САЩ Херо Мустафа лично преряза лентата на официалното откриване на обекта, който ще привлича хиляди туристи всяка година.
/frognews.bg
Арх. Петър Петров по-късно изпрати право на отговор. "На 23 август 2021 г. община Пловдив е внесла за съгласуване проект „По крепостните стени на Филипопол“ с 5 подобекта по приключилата преди година Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“. Проектът е свързан с емблематични за Пловдив недвижими културни ценности – сложни и големи обекти, които изискват висока компетентност при проектирането и изпълнението. Избраният метод за възлагане е инженеринг.
Процедурата, по която община Пловдив кандидатства по оперативната програма, се нарича „Развитие на туристически атракции“. Определянето на археологическия комплекс „Небет тепе“, на античната Източна порта на Филипопол, на Бакаловата и на Баятовата къщи от Възраждането като „туристически атракции“ е абсурдно за българската културна памет и за най-стария град в Европа.
Факт е, че подписах становището на НИНКН за проекта за подобект „Анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта“ на Филипопол“ на 29 ноември 2021 г. Същия ден документът е изпратен на министъра на културата с предложение да съгласува проекта. Факт е, че за подобекта „Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс „Небет тепе“ – зеленина и археология“, научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Според археолога проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: „Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“. За да бъде съгласуван, този проект трябва да бъде преработен.
Факт е, че археологът отказва да подпише проекта за подобекта „Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“ по същата причина, както и в горния случай - проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., които се осъществяват с финансовата подкрепа на „Америка за България“.
Решението на казуса е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия. Двата проекта - за подобектите Баятова и Бакалова къщи, са забавени със 7 работни дни след крайния срок 23 декември 2021 г. Забавянето е в резултат на съмнения за нарушени авторски права, което наложи допълнителни проверки. В началото на следващата седмица становищата ще бъдат изпратени на министъра на културата.
Когато в края на юли 2021 г. поех поста на директор на НИНКН след спечелен конкурс, заявих недвусмислено, че Институтът ще си върне ролята на пазител на съкровището – българското недвижимо културно наследство, което умишлено или от некомпетентност се унищожава от години. Това и правя. Това правим всички в НИНКН. От август 2021 г. институтът съгласува всеки проект за намеса след внимателна и подробна проверка и прецизна оценка, така че недвижимите културни ценности да не бъдат омаловажавани до „атракции“ с унищожена историческа стойност. В близкото минало има десетки примери за такива варварски действия и обезобразени паметници на културата.
Бившият министър на културата Вежди Рашидов сведе под санитарния минимум експертите на НИНКН, сякаш с намерение да закрие института. Бившият директор на НИНКН, назначен от Рашидов, заемаше поста години наред без конкурс - до встъпването ми в длъжност след спечелен конкурс. Експертите на НИНКН са свръхнатоварени, защото около 50 души носят отговорността за около 40 000 обекта на недвижимото културно наследство, включително за становищата по проектите за намеса. Това е причината да предложа нова структура и увеличаване на експертния състав на института.
Регионалното звено на института в Пловдив и всички звена в страната са закрити преди десетилетия по неясни причини. Само един основен експерт подготвя становищата за огромния брой обекти на културното наследство в Пловдив. Голяма част от проектите за намеса по обекти от недвижимото културно наследство в България са с много лошо качество. Заради това вече са загубени необратимо стотици безценни паметници на отминалото време. Аргументът „да не загубим пари от ЕС“ е несъстоятелен пред опасността да загубим културно наследство заради некадърни проекти.
Странно е, че община Пловдив е избрала именно метода инженеринг. Това означава, че проектът и изпълнението на реставрацията, консервирането, адаптирането и социализирането на обектите в археологическия комплекс „Небет тепе“ са напълно зависими от строителната компания-изпълнител. В България са рядкост строителните фирми с такава специализация. Но има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строителите. В световната практика методът „инженеринг“ е много спорен, защото строителят диктува на проектанта какво и как да прави и то е съобразено само с интереса на строителя. Интересът на строителя е да осигури минимално качество на максимална цена. По тази причина инженерингът е абсурден метод, когато става дума за опазването на културно наследство. Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция.
Що се отнася до финансовата подкрепа за археологическите разкопки от „Америка за България“, НИНКН с готовност ще информира всяка организация за всеки проект, който тя подкрепя финансово. И за качествените проекти, и за лошите. Една от първите ми срещи като директор на института беше с главните архитекти на общините от НСОРБ. Постигнахме съгласие, че лошите практики от миналите години трябва да бъдат прекратени. Вярвам, че всички колеги са били толкова искрени в тази решимост, колкото и аз. Впрочем с колегите сме в непрекъснат контакт.
Оставям без коментар инсинуациите за интереси на съпругата ми в 5-те пловдивски проекта. Те също са измишльотина. Фактът е, че съпругата ми, арх. Бакалова, беше през 2020 г. един от инициаторите на петиция срещу процедурата инженеринг за „Небет тепе“ и Източната порта", завършва своето становище арх. Петър Петров.
Екип на ABCnews.bg