След почти всички парламентарни избори започват да се обсъждат структурни промени в Министерския съвет. Този път в рамките на преговорите за коалиционно правителство бе анонсирано разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и на Министерство на иновациите и растежа. Най-общо бе обяснено, че в първото ще се концентрират политиките по отношение на държавните предприятия и търговските дружества, а към второто ще преминат програмите и функциите, които ще осигуряват развитието на иновациите и постигането на растеж.
Най-добрият начин да се оцени, дали едно действие е реформа или техническа реорганизация, е разбира се погледът от дистанцията на времето. И това е така, защото след определен период най-ясно се виждат ефектите от него. Затова е полезно в началото на пътя, когато нямаме предимството на преминалите го, да се направи всичко необходимо, за да се преценят позитивите и негативите от една промяна, да се претеглят рисковете и ползите.
Най-големият позитив на замислената промяна е издигането и акцентът върху политиката по иновации на ниво самостоятелно министерство. Тя към момента е споделена между няколко структури – МИ, МОН и Държавната агенция по иновации. Но потенциалното концентриране на функции на едно място не е най-важното предимство. Най-ценното е стимулът и знакът към бизнеса, че ще има специален подход в тази сфера, ще се вложат енергия, властови и финансов ресурс, за да се издигне нивото на иновационна активност и дигитализация на компаниите. Факт е, че това ниво е различно не само между отделните компании, но и в различните региони. Преодоляването на регионалните дисбаланси е едно от предизвикателствата пред различните оперативни програми и трябва да остане пряка цел на финансовите интервенции и в областта на иновациите. Самостоятелното министерство на иновациите и растежа може да има и друго предимство - възможността по-интензивно и фокусирано да комуникира с представителите на науката и университетите, с бизнеса и с предприемачите. Практически много от идеите за подобрение могат да дойдат от тези среди.
На фона на тази картина обаче остава неясно кои функции от МИ ще преминат към новата структура, за да изпълнят със съдържание политиките за растеж. Глобално погледнато целият инструментариум от функции на МИ следва да води до растеж и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че освен държавни дружества и оперативна програма в същото се осъществяват и политики в областта на инвестициите, стандартизацията, метрологията, патентите, нисковъглеродната и ресурсно ефективна икономика, политиката по отношение защита на потребителите, външноикономическата политика и мн.др. Правилният баланс при разделянето им ще е един от факторите за успех.
Важен момент за обществеността е и обосновката как в контекста на друга анонсирана политика на бъдещия кабинет, а именно- съкращенията в администрацията, ще се мотивира създаването на ново министерство. Новата структура по сега действащото законодателство ще се нуждае най-малкото от допълнителен щат за обща администрация. Но дори и това да се преодолее чрез компенсаторни механизми вътре в администрацията, остава най-големият риск – времето. Заработването на една нова структура с оптимален капацитет отнема в оптимистичния вариант между 6 и 8 месеца, а в реалистичния – година. Организационното преструктуриране изисква множество нормативни промени, които касаят не само отделянето, но и множество закони, в които са разписани правомощия на министъра на икономиката в една или друга област на политики. Те се съпровождат с бюджетни и материално-технически аспекти. А, в много случаи това зависи не само от енергията и волята на конкретния ръководител или МС, но и от Народното събрание. Потенциалното забавяне не е в синхрон с устрема за промени и реформи.
Ключово за устойчивостта и успеха на това начинание е бъдещото коалиционно управление да изведат на преден план това, което прави разликата от досегашния модел за осъществяването на политиката в областта на икономиката. От това различно нещо, от тази добавена стойност, зависи дали едно техническо действие ще се превърне в реформа. Отдавна имаме нужда от импулс в развитието на политиката за иновации. А, защо да не се помисли за създаването на силен иновационен фонд с публичен ресурс, който да работи и с привлечен капитал и да бъде достоен партньор както на бизнеса, така и на стабилни инвеститори.
Лилия Иванова, бивш зам.-министър на икономиката