--900.jpg)
Избирателната активност има значение не само за легитимността на даден парламент, но и за оформяне на съотношението на подкрепата към различни политически субекти. Поради това при изготвянето на прогнозни резултати на активността се обръща специално внимание.
55,2% от пълнолетните български граждани зявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори на 14.11.2021 г. (президентски и парламентарни). Изразено в абсолютни стойности това означава около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в рамките на страната.
В сравнение с последните парламентарни избори повишението е с около 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, наблюдаваме намаление със същата величина, заявяват от агенция "Сова Харис", опирайки се на последното си проучване, направено в периода между 2 и 8 октомври сред 1010 български граждани. Проучването е поръчано от Дир.бг.
Социолозите посочват, че освен чисто политическите причини, на избирателната активност ще повлияят острите социални и икономически проблеми, а и четвъртата вълна на епидемията - 10,2% от всички избиратели смятат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласуване.
Почти 3% от всички избиратели (това е една цяла парламентарна група) заявяват, че няма да гласуват поради факта, че трябва да го направят с машини.
В проучването ГЕРБ са първа политическа сила - 24,2%, като дори увеличават привържениците си в сравнение с последните провели се избори.
При БСП от "Сова Харис" също регистрират значимо възстановяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини.
При формациите, подкрепяни от протестния вот се регистрират значителни промени. "Продължаваме промяната" засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. Но конституирането на партията на Петков и Василев води до редукция на подкрепата за всички останали. При ИТН - първата политическа сила в предишния парламент - ерозията е най-силно изразена (14,4%). Очертава се оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент.
Сигурни участници в бъдещето Народно събрание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%). На ръба на бариерата е формацията "Изправи се БГ! Ние идваме!" с 4,2%. Отсега можем да кажем, че и следващият Парламент ще бъде раздробен, като в него ще присъстват 6 или 7 политически субекта.
Кандидатирането на доказани експерти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската надпревара. Номинирането им в последния момент обаче е голям минус за техните кандидатури, смятат от «Сова Харис». Установено правило е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е необходим период от поне половин година за неговото представяне. Избирателите искат не просто да чуят няколко телевизионни изяви, но ако е възможно да придобият и непосредствени представи за човека, на когото ще възложат политическо представителство. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските нива, от които се включват в предизборната борба. Засега регистрираната подкрепа за основните конкуренти на настоящия президент се ограничава основно в рамките на партиите, които стоят за тях - съответно ГЕРБ и ДБ. ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега с втвърдяване на позициите си чрез издигане на партийния лидер за кандидат и чрез връщането на Делян Пеевски в листите за народен представител, Движението ще повлияе на цялостната ситуация. Например, подкрепата, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, вероятно ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от полза за Румен Радев, който към момента продължава да се очертава като изявен фаворит. Нагласите за гласуване на балотаж потвърждават тази теза. Ако президентските избори се проведат в момента, Румен Радев има реален шанс да спечели над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице изискването да са гласували повече от 50% от гласоподавателите от избирателните списъци, за да може да бъде избран президент на първи тур.
Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България в момента, са Румен Радев и Илияна Йотова. Напред в тази своеобразна класация изпъкват и имената на лидерите на новия проект "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев. От партийните лидери начело е Корнелия Нинова. Анастас Герджиков влиза в надпреварата със сравнително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов.