Париж и Атина сключиха мащабна сделка за бойни кораби, обявена на пресконференция на двамата лидери, президента Еманюел Макрон и премиера Кириакос Мицотакис.
Сделката се подписва две седмици след разгневилото Франция индо-тихоокеанско партньорство AUKUS, отнело ѝ сделка с подводници за десетки милиарди долари. Макрон същевременно обяви, че тя не е просто знак за доверието във френската отбранителна продукция, но и "храбра първа стъпка към европейска стратегическа автономия".
Двете държави имат общи интереси в Източното Средиземноморие, където опитват от години да ограничат турските амбиции и опити за прекрояване на геополитическата карта.
Гръцки медии пишат, че сделката - последвала други ключови споразумения в отбраната през изминалата година - включва продажбата на три фрегати Belharra с хиперзвукови ракети за 2.9 млрд. евро до 2026 г., с възможност за поръчка и на четвърта, и три корвети Gowind, също с възможност за четвърта.
Оферти за продажба на фрегати имаше и от Великобритания и други съюзници на Гърция в НАТО - включително от "Локхийд Мартин". Гърция обаче избра френската Naval Group.
Заради напрежението с Турция от последната година Мицотакис обяви мащабна модернизация на гръцките въоръжени сили. Това включва покупката на 24 самолета "Рафал", договорена с Макрон миналата година. Покупката на самолетите, в добавка към сделка с "Локхийд Мартин" за модернизиране на изтребители F-16, означава, че гръцките ВВС ще добият известно преимущество пред турските (с изключение на дроновете).
Париж също така подкрепи Атина в напрежението с Анкара, като изпрати сили за патрули в гръцките морски зони. Двете държави проведоха съвместни учения в Егейско и Средиземно море.
"Европейската армия е зряло предложение"
"Европейците трябва да излязат от състоянието си на наивност", обяви още Макрон.
Френският президент е сред най-активно предлагащите ЕС да укрепи стратегическата си автономия още откакто поведението на бившия му американски колега Доналд Тръмп постави под въпрос трансатлантическите връзки.
С няколко стъпки на наследника му Джо Байдън обаче в редица столици отново повдигнаха дебата дали блокът не трябва да разчита на себе си в по-голяма степен, отколкото предполагаше партньорството със САЩ още от началото на Студената война насам.
"Това не е алтернатива на съюза със САЩ. Не го заменя, а помага да се поеме отговорност за европейския стълб в НАТО и да се направят изводите, че от нас не иска да поемем отговорност за защитата си."
Еманюел Макрон, президент на Франция
Мицотакис използва пресконференцията, за да подкрепи Макрон в усилията му да тласне ЕС към изграждане на европейска армия. Според него идеята е "зряло предложение". "Споразумението ни отваря пътя за автономна и силан бъдеща Европа," която "може а защитава интересите си в съседство, в Средиземно море, в Близкия изток, в Сахел", обясни премиерът. Той добави, че ако Европа укрепи собствена си отбрана, това всъщност подсилва и НАТО.
"Имаме обща визия за способностите за автономен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа", добави Мицотакис.
Атина същевременно не изпуска и Вашингтон от поглед. Отбранително партньорство за задълбочаване на сътрудничеството ще бъде подписано при визитата на гръцкия външен министър Никос Дендиас във Вашингтон на 14 октомври. /dnevnik.bg