Посредничеството на Европейската комисия през последната седмица не доведе до пробив в отношенията между София и Скопие. Така българската позиция, че няма да вдигне блокадата по пътя на Северна Македония към ЕС остава и няма изгледи кога може да се промени.
Служебният външен министър Светлан Стоев каза във вторник, че България предлага задълбочаване и рестартиране на диалога и връщане на темата в рамките на нормалните европейски формати.
По думите му там трябва да се обсъждат тези въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и да се дадат гаранциите на България, че това, което е договорено по двустранна линия, ще бъде изпълнявано и за в бъдеще.
“Този мониторинг от страна на ЕС е гаранцията, че това, че двустранните договори, които са подписани и предстои да бъдат подписани, ще бъдат изпълнявани. Това е тактиката, стратегията. Ние очакваме конструктивен диалог от страна на РСМ“, каза външният министър Светлан Стоев.
Допълнителни гаранции?
Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи коментира, че пътят на страната към Европейския съюз минава през София.
"Истина е. Решението се приема с консенсус. Без одобрението на България не може да има решение. Ние може само да сънуваме, че това решение ще бъде взето без България. Това не може да се случи и затова искаме да убедим нашите приятели от българска страна, че договорът, който създадохме, е добра основа за изграждане на нашите отношения и за превъзмогване на различията. Те имат нужда от допълнителна гаранция, че ние няма да бягаме от договора", каза Османи.
България от месеци настоява към неработещия договор за добросъседство от 2017 година да бъде подписан нов документ с много повече конкретика, но Скопие отказва подобна стъпка. Сега Османи показва, че тя продължава да е на масата.
Служебното правителство в България обяви, че е готово да засили диалога със Скопие, но в същото време остава категорично, че няма да се преразглежда българската позиция докато не бъдат решени историческите спорове и не се прекрати езикът на омразата.
Oсмани посочи, България не трябва да пропуска шанса на юнската среща на върха на ЕС да одобри Северна Македония да започне преговорите за членство, ако иска стабилни Балкани.
“Имам чувството, че регионът стига критична точка, когато се губи доверието, че ще бъде приет в Европейския съюз. В момента, когато тази точка бъде достигната, повярвайте, че ще бъде проблем, ще се отворят много теми, които са затворени за европейската перспектива още през 2003 г., когато в Солун бе взето решение един ден Балканите да бъдат приети в ЕС. Това се превърна в силен стимул за региона, затова България трябва да “грабне” този шанс, ако иска стабилни Балкани”, посочи Османи.
Посредничеството на ЕК не даде резултат
Португалското председателство на ЕС и министърът на външните работи Аугущу Сантуш Силва в предложението за решаване на спора между Северна Македония и България са положили грижи да бъдат включени очакванията на двете страни, каза от своя страна премиерът Зоран Заев.
България обаче трудно може да приеме предложението, като настоява за повече гаранции.
"Ние казахме, че това е добра база и добра основа за решение. Сериозно дискутирахме за предложението, ще продължим със срещи", заяви Заев и отбеляза, че е изненадан, че членка на ЕС, която е от другата страна на европейския континент, която не е толкова близо до Балканите и не е толкова детайлно запозната, е била креативна и изобретателна, за да намери решение.
"Затова казахме, че винаги може да се намери решение, ако има добра воля от двете страни", заяви Заев.
Скопие настоява да започне преговори с ЕС още в рамките на португалското председателство, което изтича в средата на годината, но това явно няма да се случи.
Следващата ротационна председателка на ЕС – Словения, също даде заявка, че ще е ангажирана с процеса.
Историческите спорове продължават
На този фон продължават медийните спорове между представители на общата комисия, която трябваше да изчисти историческите спорове.
“Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това“, каза съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев.
По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство.
“Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство“, коментира Георгиев.
Проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия, каза от своя страна, че македонските му колеги се държат като охранители на митове.
“Но започвам да мисля дали ще се държат вече и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели през последната година“, добави той.
“Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да видим необходимост от промени в интерпретацията на миналото, говоря за македонските колеги, тогава действително се губи доверието в професионалната и колегиална работа“, смята Димитров.
По повод коментар от македонска страна, че заради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров каза, че това е несериозно.
“Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предсрочните избори, които бяха насрочени в Северна Македония през пролетта на 2020 г. Те се оттеглиха от срещите, а паузата беше продължена заради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да приемат формулировките, дори тези в договора за приятелство и добросъседство“, каза Димитров. /mediapool.bg