Цената на глобалното затопляне далеч ще надхвърли разходите за бързо намаляване на емисиите на парникови газове. Това обявиха над 700 икономисти от цял свят в безпрецедентен призив за действие по отношение на климата, информира "Франс прес".
Голямо международно проучване установи, че почти три четвърти от отговорилите икономисти смятат, че са необходими "незабавни и драстични" действия, за да се ограничат последиците от климатичните промени, предупреждавайки, че разходите за неуспешно намаляване на въглеродното замърсяване бързо ще достигнат трилиони долари всяка година.
Почти девет от 10 (89 процента) са заявили, че смятат, че климатичните промени ще влошат неравенството в световен мащаб и почти са били единодушни, смятайки, че ползите от нетните нулеви емисии до средата на века значително ще надхвърлят разходите.
"These findings show a clear economic case for urgent climate action."
"Хората, които прекарват кариерите си, изучавайки нашата икономика, са масово съгласни, че климатичните промени ще бъдат скъпи, потенциално опустошителни", подчертава Питър Хауърд, икономически директор в Института за почтеност на политиката в Училището по право в Ню Йорк, което е провело изследването.
"Тези констатации показват ясна икономическа обосновка за спешни действия в областта на климата", настоява Хауърд.
Години наред икономистите са разделени по отношението на съотношението между разходите и ползите, включени във финансирането на действията по климата, като дори учени с Нобелова награда като Уилям Нордхаус твърдят, че категоричните действия трябва да бъдат балансирани спрямо разходите.
Повечето традиционни модели на климатичните разходи се фокусират върху промените в БВП през определена година - т. е. така нареченото "въздействие".
Ала все повече изследвания показват, че климатичните промени ще намалят икономическия растеж под прогнозираното в световен мащаб.
Консенсусът, постигнат от анкетираните, предполага, че прогнозираните икономически последици от изменението на климата ще достигнат 1,7 трилиона долара годишно до 2025 г. и приблизително 30 трилиона долара годишно до 2075 година.
За разлика от това, 65 процента от анкетираните казват, че разходите за технологии за възобновяема енергия, като вятърна и слънчева енергия, ще продължат да падат през следващото десетилетие и изчисляват, че половината от световния енергиен микс ще бъде зелен до 2050 г.
Две трети от анкетираните икономисти се съгласиха с идеята, че ползите от достигане на нетни нулеви емисии до средата на века - както обещават да постигнат няколко големи емитиращи - ще надхвърлят разходите, необходими за достигане до там.
80 процента от анкетираните Нийли заявиха, че нивото на загриженост за климата се е увеличило през последните пет години.
Когато бяха помолени да цитират защо, най-често срещаният отговор беше, че те "са наблюдавали екстремни метеорологични събития, приписвани на климатичните промени".
Авторите на проучването заявиха, че се надяват констатациите да помогнат за информирането на политиците, когато стигнат до разходи за бъдещите си усилия за смекчаване на климата. news.bg