Доц. Петър Атанасов е началник на Ковид отделението в „Пирогов“. В интервю за Еко Новини той сподели своето мнение за обстановката в „Пирогов“, медикаментите и самолечението и ваксините:
Доц. Атанасов, променена ли е ситуацията в Ковид отделението в „Пирогов“ в сравнение с преди месец?
Хоспитализациите като цяло намаляха. Задържа се обаче, нивото на тежко болните пациенти. Обикновено те са се забавили повече от 5-6 дни след появата на сериозни симптоми и не са потърсили лекар. Тревожното е, че обикновено млади, здрави хора не взимат мерки след първите 3-5 дни от появата на малки знаци от природата.
Кои са знаците, които веднага трябва да ни отведат до лекар?
Първите грипоподобни симптоми - разбитост, отпадналост, температура до 37.5 градуса, парене /смъдене/ в очите и в лигавиците на носа, устата, лесна изморяемост. Това е т.н. сляп период, когато пациентите не знаят какво им е и не търсят помощ. Казват си, сигурно съм понастинал, надухало ме е… Но на другия ден нещата не се променят. Тогава най-често пневмонията вече я има и това е нейното коварство. Малки (дребни) пневмонични огнища не дават субективна симптоматика. Това е период, когато и преглеждащият лекар няма какво да чуе на слушалки, когато са необходими много опит (усет), за да може лекарят да се ориентира… и да разшири диагностичното търсене - тоест, да назначи повече изследвания. В тези периоди дори образната диагностика (ранната образна диагностика) може да не покаже нищо.
Напоследък се правят изследвания на кръвта. Кръвната картина може ли да подскаже нещо повече?
Кръвната картина не може да даде яснота за наличието на възпалителен процес, но това не насочва непременно към конкретната диагноза. Защото същите показатели могат да се получат и при възпалителен процес на ред други органи.
Всичко явно е в ръцете на опита на лекаря. А той може ли да помогне по телефона?
Абсурд. Това е врачуване, не е лекуване. Добре, че хоспитализациите намаляват. Лошото е , че тежките случаи поради забавяне, страх, срам, самолекуване, са по-тежки от преди. Като питаме, защо чак сега идвате, отговорът е „казаха ни да си стоим вкъщи“.
Как лекувате по-тежките случаи? Напреднахте ли в намирането на формула на лечение.
Няма формула. Глобалната профилактика, ваксинацията е това, на което трябва да се разчита. Евентуално - и на медикаменти базирани на моноклоналните антитела, или букет от моноклонални антитела, но и там разковничето е да се уцели момента на приложение. Моментът, в който е логично да се приложат антитела, нуклеозидни инхибитори, инхибитори на РНК зависимата РНК полимераза, е от срещата с вируса до заразяването и "намножаването" му в организма.
Как се превежда това на разбираем език?
Става дума за различни групи лекарства, действащи по различен механизъм: препаратите съдържащи антитела инактивират директно вируса, нуклеозидните инхибитори и инхибиторите на РНК-зависимата РНК-полимераза (някои автори я наричат РНК-репликаза) пречат на вируса да се множи, да се "копира" в човешката клетка.
Разполагате ли с такива лекарства?
Да, имаме ги. Те пречат на експанзията на вируса в организма. Също така разполагаме с протоколите за лечение на вирусна пневмония, които са актуални и сега и са модернизирани, разбира се, на базата на нови лекарства. В тази група влизат и медикаментите за разреждане на кръвта и кортикостероидите. Въпросът е да уловим и спрем навреме възпалението. Когато то е преминало равновесната си точка, стигнало е до върха и оттам се спуска като лавина, няма какво да го спре.
Докога ще сте безпомощни в някаква степен?
Докато не се открие лекарство, което да е равно на действието на антибиотиците срещу бактериалните инфекции.
Няма ли вече такива лекарства, които се предлагат за изпробване в практиката?
До този момент нямаме добри резултати в изпробването на различни лекарства. Тревожа се от опитите в общественото пространство да се наложат някои медикаменти, защото някой казал, че някъде по света се прилагали. Израелците пуснаха най-много „фитили“ в това отношение и за колхицина, и за ивермектина. Не съм убеден в това, което те прокламират. При нас тези медикаменти нямат рекламирания ефект. В „Пирогов“ проведохме няколко проучвания. Но за оповестяване на резултатите е още много рано. Проучвахме и ивермектин, макар, че от самото начало бяхме несъгласни с протокола за провеждането на това проучване. Дори спряхме набирането на пациентите, защото в един от случаите пневмонията се разви много бързо. Спряхме проучването. Чувам, че колегата доц. Попов от ВМА цитира, че в „Пирогов“ резултатите били много добри, но не зная откъде е научил за това. Нито аз, нито някой от екипа е изнасял информация публично. Не може и не трябва да се използва името на „Пирогов“, за да се прави реклама на даден медикамент! Не може да ни цитират, след като не сме излизали със съобщение. И след като резултатите от изследването на лекарството ни накараха да спрем проучването. Нещо повече – през декември при нас постъпиха 11 пациенти, самолекували се с ивермектин, с напреднали пневмонии. Единият пациент завърши летално, затова на нито един човек с пневмония не бих дал това лекарство за сметка на антибиотичното лечение, например. Самолекувалите се с ивермектин идват полуживи при нас.
Този препарат не е ли без разрешение за продажба у нас, как го намират пациентите?
Да, у нас препаратът не е регистриран за лечение на хора. Още в началото на пандемията проф. Желязков, директор на БАБХ каза, че медикаментът не е доказан като влияещ на вируса „ин виво“ (буквално преведено - "наживо"). Съобщават се резултати от изследвания в лабораторни условия, при които заразени с вируса клетъчни култури, се "освобождават" от него след третиране с ивермектиноподобни субстанции, но при животни (още по- малко при хора), такъв ефект не е доказан. Понякога в епруветка резултатите са едни, а в човешкия организъм – съвсем други. Често има разминаване между лабораторните резултати и клиничната практика. Проф. Желязков много точно каза тогава – не бива да се използват за хора препарати, които са одобрени само за употреба при животни.
Надеждата, свързана с ваксините, основателна ли е?
Определено. И е добре, че се разработват ваксини в няколко посоки. Най-модерните технологии в момента, базирани на генното инженерство, все още прохождат. Другата група са векторните ваксини, които, макар генно манипулирани, носят в себе си "ахилесова пета" на вируса - при тях имаме по- голям опит. Третата група са така наречените епитопбазирани ваксини. Това са традиционно изработени ваксини, които и до момента се използват срещу различни болести и ги имаме в имунизационния календар.
Кои ваксини ще са по-подходящи за различните пациенти според възраст, здравословно състояние?
Трудно е да се каже. Нашият опит е базиран на конвенционалните ваксини. С една такава ние (имам предвид медицинската наука и практика) преборихме вируса на вариолата и през 1980 година СЗО обявява пълната победа над болестта. Тази ваксина е първата голяма крачка на човечеството, довела до ликвидирането на един вирус - истински убиец. Даже ваксината вече е свалена от календара на ваксинациите в света, защото вирусът го няма. Липсата на информация и на дълъг период на употреба ме възпира да дам категоричен отговор. Една модерна ваксина, разработена на най-модерния принцип – генното инженерство и терапия базирана на генно инженерство, е наистина бъдещето на медицината. Създаването й вещае победа над рака, над дибета, над наследствените заболявания. Но тази перспектива е далечна мечта. Ако аз трябва да избирам ваксина, ще избера конвенционална ваксина, тоест „епитоп базирана“. Протеин базираната ваксина, например, ми вдъхва голямо доверие. Но още е много рано да правим категорични изводи за влиянието и ефективността на ваксините. Сега ние нямаме проблем със самия вирус, а с пораженията, които той оставя след себе си. Той минава, пали клечката и ни оставя да се борим с пожарището, което предизвиква. Когато пламъците са обхванали целия бял дроб, какво може да направи пожарната команда?
Ваксината ли е единственият начин организмът да изгради имунитет?
Дали ще си изградим природен имунитет, преживявайки Ковид 19-инфекция или ще се ваксинираме "изкуствено" и ще предизвикаме ефективен имунизационен процес, това ще е изходът. Докато няма ефективно противовирусно лекарство от ранга на антибиотиците, нямаме друг вариант. За момента нямаме такъв противовирусен медикамент, който да е сравним с влиянието на антибиотиците върху бактериите. Макар, че всеки антибиотик има страничени ефекти, ние сме се примирили с тях, защото те нямат отношение към продължителността и качеството на живота след една успешно излекувана, макар и продължителна бактериална инфекция.
Какво ще препоръчате на хората, докато чакат ваксините?
Да се пазят, да внимават, особено сега. Периодът зима, пролет е рисков. Когато човек се зарази само с един вирус, болестта може да протече и по-леко. Аз казвам на пациентите си : там, където има двама, не бъдете вие третият. В епидемиологично активен период не е добре да имаме много контакти. Много важен в тези периоди е здравословният начин на живот. Но, най-важното е , ако човек се разболее от нещо, веднага да потърси лекар. И не само лекар, а специалист в дадена област. Пълен абсурд е да се търси информация за лечение в интернет.
Лекарите, особено личните лекари, подготвени ли са да дадат правилните съвети и предписания?
Винаги съм разчитал на българските лични лекари. Те, в повече от 80 процента, са подготвени и адекватни. Към тях трябваше да се съсредоточат усилията на институциите. През лятото можехме да предоставим на личните лекари достатъчно информация - дори само в рамките на няколко лекции и те бързо щяха да ги осмислят в работата си. Те са грамотни, имат усет и с една бърза подготовка щяха много да помогнат за намалявенате на натиска върху болничната система. Но, пропуснахме този момент и всеки се справяше както може - поединично.
В началото на пандемията се говореше за количеството вирус, от което се заразяваме.
С тези мерни единици се спекулира, защото те са имагинерни. Да, има минимално "вирусно число" за заразяване и това "число" може да е различно за всеки отделен човек. Той се заразява с едно "количество вирус", вирусът се "намножава" в "клетките мишени" и при "новотополучилото се количество" се проявява болестта. В зависимост от възможностите на имунитета, някои се разболяват леко, други – тежко. Зависи от терена, на който попадне вирусът. Навремето моят учител проф. Диков правеше сравнение за "нужното количество " за заразяване с вируса на ХИВ и този на хепатит С. Той казваше – ако за заразяване с хепатит С е достатъчно просено зърно, за заразяване с ХИВ е нужна цяла тиква. Така е и с този вирус. Доскоро се чудех, защо все си пожелаваме „здрава“ година, сега разбирам, какво е искал да каже българският народ с тази благословия. Болестите са тези, които ни морят, затова и аз сега пожелавам за всички наистина здрава година! /ekonovini.bg