Кристина Костова, създателката на първия шрифт за хора с дислексия има личен мотив за това. Тя самата страда от ефекта на „танцуващите букви“ и до днес, макар че вече е открила начин как да разпознава безгрешно буквите и да не се обърква, пак има моменти, в които ѝ се случва да се обърка. В интервю за БГНЕС тя разказа, че за първи път се сблъсква с проблема още на 5-6 години, но най-осезаемо през ученическия ѝ период, когато ѝ се налага да драска заради грешки и обвиненията на учители, че е разсеяна и не си проверява нещата, въпреки че давала всичко от себе си.
„И вечният въпрос: „Ти кога ще се научиш да четеш?“. Той започна в края на първи, началото на втори клас, когато вече се очаква, че детето ще започне да чете с невероятна дикция пък при мен това не се получаваше“, връща се към онези дни Костова и не се притеснява, че три годишното ѝ дете може да е наследило специфичността ѝ. Със сигурност обаче на детето ѝ ще бъде по-лесно, защото на помощ идва разработеният от Кристина шрифт, както и аудиокнигите, които спестяват усилията на хората с дислексия да не бъдат измамени от комбинацията на буквите.
Причина да създаде шрифтът става и среща с жена от Сингапур, която я пита дали като графичен дизейнер съобразява шрифтовете, които създава с нуждите на дислексиците. „Това беше като един удар за мен. Още същия ден, прибрах се вкъщи, направих проучване. И така дойде идеята, че искам да създам такъв шрифт с кирилица. Той да бъде насочен към улесняване на читателите, които имат лека до средна степен на дислексия и да не пречи на тези, които нямат никакви затруднения при четенето“, каза тя и уточни, че разработването на шрифта ѝ отнело около 2 години.
Към момента шрифтът на Кристина Костова е безплатен и достъпен през сайта ѝ. При изтеглянето му, трябва да се избере шрифтът „Адис“ от падащото меню и тогава всеки може да пише с него, както и да конвертира други текстови документи.
„Моят шрифт има леки намеси в буквите. Няма твърде много повтарящи се и еднакви елементи, изграждащи буквите, които мнного си приличат. Тези, които много си приличат умишлено са направени така, че да изглеждат различни и да бъдат лесно разпознаваеми от окото на дисллексиста. Тъй като за него буквата е триизмерен обект, за него няма значение как стои буквата на листа. Докато той я гледа, тя може да се обърне, да се завърти под някакви градуси и това се забелязва при писането на децата. За тях буквата по различен начин е една и съща“, обясни тя и съветва родителите, ако този проблем придължи до средата на втори клас, да се обърнат към специалист.
Попитана дали има за цел шрифтът ѝ да стане част от учебната програма на учениците, тя каза, че още при създаването му е имала такава идея, както и той да залегне в учебниците и помагалата на децата от 1 до 4 клас, като това по никакъв начин няма да навреди на онези, които нямат затруднения.
„За въвеждането на този шрифт имам нужда от по-голямо емпирично изследване и доказателство, че този шрифт помага и работи, като тази връзка аз мога да я получа и я получавам от специалисти в сферата на подпомагащото образование, които работят с деца с проблеми“, чертае Костова стъпките, които ѝ предстоят, за да се реализира идеята ѝ.
На финала на разговора ни графичният дизайнер сподели, че обмисля създаването на нов шрифт, но той няма да стане готов по-рано от следващите две години. /БГНЕС