Парламентът да започне дебата за колекторските фирми

Асоциацията за защита на потребителите апелира към всички парламентарни групи в Народното събрание да участват активно в дебатите за законодателни промени, свързани с дейността на колекторските фирми, доброволното изпълнение и частния фалит. ТЕЗИ ВЪПРОСИ ЗАСЯГАТ ПРЯКО ЖИВОТА НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ. Недопустимо е точно сега, когато сме в пандемична и икономическа криза, темата за колекторските фирми упорито да бъде подминавана от народните представители и изпълнителната власт.

За нас продължава да буди силно пиртеснение фактът, че депутатите и институциите събраха сили и спряха по време на извънредното положение дейността на съдебните изпълнители, като тази забрана остава в сила до 13 юли т.г. Намериха и механизми да накарат банките и те да предложат облекчения на своите кредитополучатели. Но нито изпълнителната власт, нито депутатите не намериха кураж да озаптят колекторските фирми макар и за няколко месеца, коментира Пейо Майорски, председател на сдружението.

Данни за колекторските фирми за поледните 6 години:

А. Изкупен дълг:

Б. Възложен дълг:

Равнището на регистрираната безработица у нас през април 2020 г. е 8,9 на сто според статистиката на Агенцията по заетостта. И отново по официални данни новорегистрираните безработни през месец април е 87 063 лица, като 58 774 от тях (67,5%) са заявили при регистрацията си в бюрата по труда, че са загубили работата си вследствие на COVID-19. Според прогнозата на Европейската комисия, в България се очаква спад от 7,2% през 2020 година, последван от ръст на икономиката с 6% през 2021 година. Процентът на безработните ще нарасне до 7,0% тази година, а през 2021-а ще спадне до 5%. Но това е добрият сценарий. Има други и по-негативни също. Кой от тях ще се сбъдне предстои да видим?, пишат от АЗП.

Всичко това налага спешно да стартира дебатът за специален закон регулиращ дейността на колекторските фирми. Асоциацията за защита на потребителите настоява той да гарантира следното:

- Колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;

- Да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците;

- Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми;

- Психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;

- Задължителна застрахова срещу допускане на грешки;

- Институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;

- Да се определи броят на телефоните разговори и срещите в рамките на работната седмица;

- Да се фиксира времето за общуване: делнични и празнични дни от-до;

- Да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;

- Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.

Въпросът с регулацията на бизнеса със събирание на вземания от частни лица е пряко свързан с въпросите за доброволното изпълнение и частния фалит, които продължават да висят без да има каквато и да е било законодателна воля да бъдат решени. Животът, здравослвното и психическото състояние на стотици хиляди българи зависят от волята на 240 депутати и правосъдния министър.

Апелираме да се вземе под внимание големият опит на европейските страни и техните добри практики. Още повече, че Народното събрание разполага с подробни проучвания за законодателството на множество държави. Ние като неправителствена организация също сме готови да участваме активно в този процес с експертиза и задълбочени познания по проблематиката свързана със събирането на дългове и личния фалит. 

Остава ни само да се молим разумът да наделее в името на по-доброто бъдеще на българските граждани. Ние ще продължим да се борим за достойнството на тези хора и техните човешки права не само у нас, но и във всички европейски институции имащи отношение към тези проблеми, допълват от АЗП.