Здравната криза предизвика социалната и икономическа криза. Още в началото на пандемията настоявах мерките да отговарят на три критерия-навременност, достъпност и безвъзмездност.
Това каза президентът Румен Радев на откриването на кръгла маса на тема "Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейски опит и България". В събитието участват икономисти, финансисти, социолози и юристи. Дискусията е отворена и всеки има възможност да отправя въпроси чрез Facebook.
На откриването присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Радев каза още, че българите излизат от състоянието на хипноза и питат какво се е случило реално, какви са пораженията и как ще продължи животът след това.
"Тази дискусия отваря врата към важната тема България след коронавируса", заяви Радев и посочи, че е много важно мерките да бъдат адекватни.
Според него те обаче са неадекватни и на това се дължи задълбочаване на бедността.
Радев подчерта, че най-важният ресурс за справянето, с която и да е криза, е доверието в институциите, които я управляват. А едно управление се ползва с доверие, когато не взема решения в резултат на обществен натиск и пиар сметки, подчерта той и се възмути, че помощта към гражданите е само под формата на кредити, като по този начин е показала, че не е тяхна опора.
Президентът посочи, че липсата на адекватни мерки ни изправя пред много по-дълбок проблем - задълбочаването на неравенствата.
"Ако не успеем да овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация, растяща престъпност", заяви Румен Радев. Той уточни, че неслучайно дискусията е озаглавена "Европейският опит и България", защото е важно да синхронизираме тези мерки. Радев обясни, че ние сме отворена икономика и когато нашите мерки закъсняват или са неработещи, това свива и без това ниската ни конкурентоспособност.
"Положителното е, че тази криза извади на преден план нашите добродетели и силата ни като общество" , посочи той и поздрави българите, които вместо страх проявиха здрав разум, дисциплина, солидарност и отговорност към другия.
По този начин ние показахме способността ни да се мобилизираме и да се справяме с общи усилия с предизвикателствата, подчерта държавният глава.
От своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че липсва програма за изход от икономическата ситуация, породена от COVID-кризата. Тя настоя да бъде създаден втори щаб - икономически.
"Т.нар. икономически съвет към Емил Караниколов не се е събирал от миналата година в условията на тази тежка ситуация", коментира тя.
Йотова алармира, че е много важно да се предприемат бързи и спешни мерки, за да не се стига до задълбочаване на кризата.
Според нея това трябва да се случи на два етапа-стабилизиране на здравната система, която добре се справи и стабилизация на социалните мерки.
"Кризите са нещо, което трябва да се управляват, а не да се запълват дупки ден за ден", заяви Йотова и подчерта, че здравната опасност още не е преминала, затова трябва да се направи анализ на състоянието на болниците и здравната система.
"Най-ощетени от задаващата се икономическа криза пак ще бъдат работещите бедни и възрастните хора", убедена е тя.
Вицепрезидентът коментира мерките на правителството и даде и свои предложения, сред които например да се мисли за отсрочване на социалните осигуровки с 3 месеца за малкия и среден бизнес, да се сложи таван на цените на маските и др.
Стана ясно още, че през юни ще организира нова дискусия за това какъв тип управление на държавата е необходим, за да се гарантира адекватната подкрепа на хората и достойното им бъдеще. dariknews.bg