Преди няколко дни гледах интервю на арх. Пламен Мирянов от „Артекс". 30-годишен млад и интелигентен мъж, който освен на професията си се е посветил на българската памет и християнския дух на България. Видях един интегриран човек, който има идея и я преследва с усърдие. Нещо, което не се среща всеки ден. По повод на това интервю се замислих колко объркани са представите за дясно на така наречената градска десница, която от години съвсем се маргинализира и потъна под 4%. Името на арх. Мирянов нашумя преди две години, когато повече от 400 танцьори играха хора в Рила, за да покорят рекорд за „Гинес". Някои от тях обаче избраха да танцуват в едно от езерата, въпреки че влизането във водите е забранено. Пламен Мирянов беше един от организаторите. Тогава той заяви следното: „Това е емоция. Това са млади хора, които заради прилива на адреналин са го направили.
От името на всички ансамбли бих искал да се извиня, защото не смятам, че това е правилно. Осъзнаваме грешката си и не подстрекаваме никой да я повтаря". Въпреки поднесените извинения арх. Мирянов отнесе много злоба в социалните мрежи, предимно от така наречената градска десница, която полудява, като види народни носии, хора и други белези на национална идентичност. Още тогава ми направи впечатление спокойствието, с което младият архитект понесе несправедливите ругатни. Сега като го гледах, видях, че той е останал последователен в принципите си и за две години е развил изключителна дейност освен архитектурните си занимания. Клипове, изложби, фондация „Нашият дом е България" - всичко това, финансирано със собствени средства и направено с упорит труд и много усилия. В духа на християнската вяра и паметта за българската идентичност
Повечето от филмите, които самият Мирянов снима, и то майсторски, са посветени на български светци, паметни места за българската история и природа или дати, които са свързани с исторически събития. „Опълченците на Шипка", филми за Седемте рилски езера, Белоградчик, „Духът на знамето", „Заветът на св. Йоан Рилски Чудотворец", „Паисий Хилендарски" и още много заглавия. Всичко това е направено без фалшив патриотарски патос, заснето е изключително добре и модерно и има дух. Върху проектите на „Нашият дом е България" работят много хора, но двигателят е арх. Мирянов. Изключително богата и добра продукция без грантове и абонамент за държавна ясла. Обратното на умно-красивата практика. Докато гледах интервюто, ми хрумна, че този тип патриотизъм с християнски дух и добро предприемачество е антиподът на онова, което днес се нарича градска десница, съставена предимно от хора, които нямат собствен бизнес, увиснали на проекти от „Америка за България" или държавни поръчки и обединени единствено около омразата си към комунизма и Русия, на които Путин е нещо като личен враг. Хора, които се срамуват от България и презират християнското й минало. Хора, които вдигнаха вой до небесата да се затворят църквите навръх Великден. Сетих се и за скандала около луксозния апартамент на Цветан Цветанов, който избухна точно преди година и който бе ловко прехвърлен от болната глава на здравата. Никой не си зададе въпроса защо една частна фирма като „Артекс" с безупречна 25-го-дишна репутация и без нито лев от държавни поръчки, се е принудила да продаде на занижени цени жилище на един от най-влиятелните тогава политици в България. Нещо от жестоката реалност и цената, която частният бизнес плаща, за да оцелява в България. Никой и досега не пита Цветанов как успя да натрупа огромни пари само от депутатската си заплата, но за сметка на това името на „Артекс" бе демонизирано, а един от основните им строежи спрян - напълно незаконно. За сметка на това днес Цветан Цветанов се е засилил да се връща в политиката с поредния нов „десен" проект, дава интервюта всеки ден, раздава акъл за управлението на държавата и все повече подлива вода на бившия си началник Бойко Борисов, който го извади от нищото до върховете на властта. „Артекс" бе демонизирана, а Цветанов изпран. Интервюто на арх. Пламен Мирянов показа обаче нещата в съвсем друга светлина и ми се струва, че бъдещето на българската десница трябва да се търси именно в тези сюжети - почтено предприемачество, национална идентичност и християнското наследство на българския дух. Неща, които проработиха в много блвши комунистически страни от Източна Европа, скептични към глобализацията и обезличаването на Запада и търсещи смисъл в своята собствена памет и християнска култура.
Повечето от филмите, които самият Мирянов снима, и то майсторски, са посветени на български светци, паметни места за българската история и природа или дати, които са свързани с исторически събития. „Опълченците на Шипка", филми за Седемте рилски езера, Белоградчик, „Духът на знамето", „Заветът на св. Йоан Рилски Чудотворец", „Паисий Хилендарски" и още много заглавия. Всичко това е направено без фалшив патриотарски патос, заснето е изключително добре и модерно и има дух. Върху проектите на „Нашият дом е България" работят много хора, но двигателят е арх. Мирянов. Изключително богата и добра продукция без грантове и абонамент за държавна ясла. Обратното на умно-красивата практика. Докато гледах интервюто, ми хрумна, че този тип патриотизъм с християнски дух и добро предприемачество е антиподът на онова, което днес се нарича градска десница, съставена предимно от хора, които нямат собствен бизнес, увиснали на проекти от „Америка за България" или държавни поръчки и обединени единствено около омразата си към комунизма и Русия, на които Путин е нещо като личен враг. Хора, които се срамуват от България и презират християнското й минало. Хора, които вдигнаха вой до небесата да се затворят църквите навръх Великден. Сетих се и за скандала около луксозния апартамент на Цветан Цветанов, който избухна точно преди година и който бе ловко прехвърлен от болната глава на здравата. Никой не си зададе въпроса защо една частна фирма като „Артекс" с безупречна 25-го-дишна репутация и без нито лев от държавни поръчки, се е принудила да продаде на занижени цени жилище на един от най-влиятелните тогава политици в България. Нещо от жестоката реалност и цената, която частният бизнес плаща, за да оцелява в България. Никой и досега не пита Цветанов как успя да натрупа огромни пари само от депутатската си заплата, но за сметка на това името на „Артекс" бе демонизирано, а един от основните им строежи спрян - напълно незаконно. За сметка на това днес Цветан Цветанов се е засилил да се връща в политиката с поредния нов „десен" проект, дава интервюта всеки ден, раздава акъл за управлението на държавата и все повече подлива вода на бившия си началник Бойко Борисов, който го извади от нищото до върховете на властта. „Артекс" бе демонизирана, а Цветанов изпран. Интервюто на арх. Пламен Мирянов показа обаче нещата в съвсем друга светлина и ми се струва, че бъдещето на българската десница трябва да се търси именно в тези сюжети - почтено предприемачество, национална идентичност и християнското наследство на българския дух. Неща, които проработиха в много блвши комунистически страни от Източна Европа, скептични към глобализацията и обезличаването на Запада и търсещи смисъл в своята собствена памет и християнска култура.
В. Галерия