Възможността за обявяване на извънредно положение заради коронавируса в България не бива да ни плаши, защото „врагът не е пред портата, той е в къщата”. Това заяви пред NOVA адвокат Марин Марковски.
За извънредното положение трябва да знаем, че то е необходимо, че не бива да се плашим и какво да правим. Необходимо е, защото имаме нападение на тежка болест, която е много опасна. Врагът не е пред портата, той е в къщата. Затова реакцията на правителството е необходима. Хората, когато се каже – извънредно положение, не трябва да го свързват с танкове по улиците или арести след 10 часа. Извънредното положение е ограничаване на права на граждани в рамките на разумното, най-вече по отношение на придвижването на хората. Правото на свободно движение на хора и на стоки е част от демократичните права в България, но в случая е необходимо то да бъде нарушено.
Конституцията предвижда възможността Народното събрание да обяви военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет.
При обявяване на извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите. В Конституцията изрично е посочено кои права не могат да бъдат ограничавани:
- Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
-Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
-Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
- Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
-Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
-Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
- Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
- Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
-Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. vesti.bg