Международна група учени разкри, че последиците от чумната пандемия през 541-750 г. вероятно не са били толкова тежки, колкото се е смятало по-рано, съобщава сайтът "EurekAlert".
До това заключение се е стигнало след анализа на древни документи, геноми на причинителите на заболяването, погребани жертви на чумата и други исторически източници.
Проучванията са били съсредоточени върху периода от късната Античност (300-800 г. от н.е.), през който са се случили важни събития като падането на Западната Римска империя и разпространението на исляма.
Съществува хипотеза, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.
Изводът на учените е, че заболяването не е убило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията различни тенденции като развитието на селскостопанското производство, например, продължава и след избухването на чумата.
Не са открити и никакви промени в начина, по който са били погребани хората, въпреки че друга пандемия, известна като Черната смърт (1346-1353) се е отразила на погребалните традиции.
Избухналата през 541 г. чумна епидемия по времето на император Юстиниан I се разпространила бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по около 10 000 човека.
Миналата година доклад, публикуван от списанието "Сел", описва откритието на най-старата позната до момента проба на чумна бактерия.
Тя е била взета от генетичен материал на 5000 години, съдържащ се в скелета на 20-годишна жена, открит при разкопки край Гьокхем, Южна Швеция. Заедно със скелета на младата жена са открити останките на още 78 души от същия период. В един от скелетите също са открити следи от същия щам чума, и изследователите предполагат, че това е доказателство за епидемия.
До момента учените предполагаха, че чумата е пристигнала в Европа с мигриращите племена от Евразийската степ, които в крайна сметка заменили Неолитните общности. Степите са обширна равнина, обрасла с тревиста растителност, която се простира от днешна Унгария през Украйна и Централна Азия до Източен Китай.
Откритието, че чумата е достигнала северните части на Европа доста по-рано предполага, че заразата не се дължи на миграцията от Евразийската степ.
В Доклада учените посочват, че чумата се е зародила като човешка болест, а не като зараза, предавана от животните, най-вече в пренаселените поселища, които хората започват да изграждат преди 6000 години. Лошата хигиена, твърде големият брой хора, животни и храна на едно място, са спомогнали за развитието на болестта в опасен патоген.
Разпространението на заразата в останалата част на Европа станало чрез търговските пътища, които се разширили благодарение на развитието на технологиите – появата на колелото, отколкото на масовата миграция.
С измирането на Неолитните общности, благодарение на чумата, за Евразийските племена било относително лесно да се заселят в Европа, като по този начин променят завинаги генетичния код на хората на континента. vesti.bg