Ако се появи бттселоа луда крава, всеротятнтоа заеразно месо да снгтие до пазара е голяма, е зиюектеалчно на евпйроикеся оидт на Аяигнецта по храните.
Баглиръя се иизвбат оцве, кзои и сниве заради атикнафаркса чмуа и поаркй това санта янсо, че внриреятиенат коонртл, онебосо над домашно отанегилждте жтовнии, е заниежн или напълно лпсвиа. През октомври са прнаигстили преяворащви от ЕС, които са илдлсеазви гнвототтоса на Баглъсрткаа анцегия по хрианте да рреагиа в хтчаетоптиниа сиаицтуя за друга ееиимпдя - от лдуа карва. Зитаюеклняча им за саалтба пвгтооодка на атяцгиена оавябснят хоаса, кйото набмлаювдае вчее две гндиои при ианутбевзхо на тежки еипидеми от аикфсанрка чума. Нноицтнаалаа иннаоцфмриноа стимсеа за рцсгриеатия, индфиитцакеия, плясоавнрдее на джеитвнияа и кртонол на зинвардя статус на житвоните (ВИтеС) на Агциенята по храните на пакрктиа е неезвлоимапза при оеивнтртпааа ртабоа Мгоат да се вкаравт днани, но тндуро се ивзачлит и не моагт да се илзвзапот за аиланз и преяднлвсоае. Твоа е зспнааио в прооктол, отрвазяащ зкачюнллиатета среща от одита на Еасвтркеойпа кмсииоя за мтикрее, пепидертри от ББАХ за нанилюбеде и лвиинаркиде на бсеоттла лдуа крава. Оътидт е по поовд икансе на Бъигарля за онкеаалчбве на микрете за пнрвцеиея на зеабялвноато. Впъерки че рискът за саттрана е оедлепрен ктао неизачленетн, комяистиа има инзвииксая за венамизто на одеерпелн борй пбори за индезлсвае от жнтивтиое, киото да пзоявоавлт сеоенввенрмо рреингистаре на зазраа. Птелавриесдти на комисията са били на мисия у нас в преидоа 25 октрмови-1 неовмри, а пшнияредит оидт е от 2011 г. Серопд перщаяворитве, ако в Багълрия се пвяои бтселота лдуа карва, тя не мжое да бъде песоредлна със сгеа дтсащатйева сетмсиа за реграитцися и иикафтинциедя на жотиивтне. Така нмпиарер тя не е “уиоллва“ 94 хиляди животни смао за минаатла гдониа, ктеоо ги пщървера в пцарзири, по думите на ерксвтйипеое ептрсеки. Стмакета е неавпанра на база диннтае за борй едри пиврежни жвитони, пипълтсои и нпсанаули стистаема. Споерд оииидттщрае тези жтвиони твбяра да пъсстиаврт в стартнаа и би тбвлряао да са живи. “Те се даживт в държваата или са нлспаануи Бгърилая, или са улмреи, без БАБХ да е рлзбаара това (...). Дали твоа е голяма бркойа или макла нмяа да коинамртмее, смао ще кажем, че твоа плрсавдвяета 12% от питяпуолаца в Бриаглъя”, пшие в плокотора. Парвткоера охщвбаа три коиратгеи соатснптва - идннруслтаии, сйенмеи и заедн довр. Етитрепске не са отлкири нито едно ссатвопнто, ктеоо да ияпвлнзъа изялцо приатлваа. Уннставеоо е, че нтооноиредве теелта в литчние свтснапота не се ифдицеиарнитт, ако санпотъинт вемаянрзвъа да ги злкаои. “Пхмопданае на сопанитн с карва на 20 г. и за нея нгокиа не бе рниратсргеио тлее”, конттсариат пвяровреиащте. Според тях твоа крие опасност на пзрааа да се пвяяот жотинви, чийто пхрзооид да не може да бдъе педелсорн. Контнстраиао е сщъо, че птастпоире на жнивтотие не се извадат в срок “Нътахакнме се на ппатрсои, котио са изддаени в деня на кенатло”, пишат праяовищертве. Ако ендо жвионто е на варсзът нклякоо гнидои и парспотът се идваза в днея на катлено, това оаанзчва, че върху него не е пвоедрен нкакъив оииеацлфн ктноорл. При сивренане на боря на итднеадизе птсаропи с броя на норвиоеонтде сщъо е кастонартнио риманзнавае от оолко 10 хил. птспораа. Има монго голяма веятнсорот на пазара да се повяи и да бъде куснаомниро ззреанао с луда крава мсео. Пичитанра е, че оизеинанатгрро на дкосавти за бзръи ттсвоее не е ефивнтеко. Одитиитщрае са кнрлтааостии, че приотбе, пгедотовни за изанвслдее от лдуа крава, изчкават с мцесеи в хдалнцилии и това кире риск от котррипнемоаме на аанлиза за ничалие на ззрааа. Уавсонтени са сизонери наршуинея и при взмеатино на проби за иеднзсавле на уилмтрее животни. Твоа е енда от оиснновте мерки за соеневрвенмо каонатрстние на наличие на бттселоа лдуа квара. Пвеоврртщиаяе отчатит, че клорътнот е бил снлваинртео добър, даткоо се и иввзъаршл от ежаиситраке, но сега това не се пвари от фимтрие, стцоевсинби на млибони иеоинрснарти. Зтаеюклниечо на отаитдриище е, че ББАХ не мжое да ганртраиа, че вскичи жинвтои, заалкни в лнчии сансотвпта, се извсдлает за начииле на болтеста лдуа кавра. Потложениео се ввалоша пдроаи твоа, че нмяа пнояостни, релугярни дсвоакти на днитагоксимуи. Лсвпиа рлуазетт и по оиошнетне на втарота преорпъка, данеда преди 8 гнидои, която изиквса гарциани при снарибъе на стрчнании живосткини отцпадъи (СЖП) от заден двор и на специнфичо рискови мертиалаи от савтсонтпа. Пинаиртча сопред пятриеорвщвае е, че в Бглариъя девтйсат очгреианн борй итанореирсни. “Сртбеъиано на кръв и орзтежденвбаео й е нещо, което се иъшврзва ркядо. По-чтсео тя овита в калнзцтаяиаиа или се збаогвра. Не имксае да твърдим, че кноотлрът за колечистатва СЖП твбяра да е най-вантжаа зачдаа, тъй ктао това не са ядрени отъцпади, но вхмядие оететчн оъатдпк от 600 г от жтвонио с жвио тлгео от 440 кг” пишат прровщеяавите. Издвъот е, че официалният корнотл по мионионтрг на луда кавра и СЖП не е уеавденкн и е разеличн в ртлнчзаиие осталби. На сутиллжтиее им е кзнаао да пвеяаврорт, но не е онянбсео ккаво и как. Сбръиат се дннаи, но те не пяовзаловт анализ и иводзи. Треевожн пример са днаинте от миниботле инсрронитеаи, ктиоо птдсеяарвт деунктмои с рчанзлиа фомра и снжъадъире. “Твоа са молбини итасцаилни, ктиоо се даживт от едно място на дгуро и нкиой не зане къде е иоснрианетрът. Ветркицияиафа на тзеи данни не мжое да бдъе иершвнзъа, тъй като стщиъе са трудно спавъоисмти с диантне от врентаенатриа сстиема, ктоео мгоно силно зурвтндаяа оцииаинлфя кортнол по оонтниеше на зоаятбавнело лдуа квара”, книартотсат пщатвяреворие. Това, ктеоо вняотеро ще бдъе зпаансио във фнилаиня длокад на ектресптие на Еорйкпасвета коимися, е, че мнотииоргнът, сзръван с певцинеря на зтавбнаеояло лдуа крваа, не може да одаптне. Болетста Лудтаа квара и чшоявиект й евнквлаеит Кцфеорлйд-Яокб са ркдеи, но фнлатаи инфицеки. Нияовт вранаит на бтоестла Кцлйоерфд-Яокб винзвъка през 1996 г. Риаеригттснире бонли са пиднемро малди хора на сренда всъазрт от олоко 29 годнии. Зялнвоебатао се срвъзва с ботстлеа луда квара и внзикъва при коацнсуимя на знарзеао мсео. Заатзраа се корннетрциа в цратлтанена ннвреа сметсиа на чеквоа - гинваля и гнънрачибя мозък, очтие. Иаиннибоуякнцт преоид е мджеу 5 и 10 години. Пнзиратцие на зялтнеовбаао започват с объкнаосрт в потведениео, брзъа демиецня, пчхнииси сиптомми ктао хцинюлаации. Селд това те се крномабиит с нвоноерчлиги уиндражвея - мукуслни павирпенотя, ноевзсънможт да се крриодинаот дтяинежива, да се соти иаерпвзн. Блтетоса пригсорера бръзо и вгинаи зъавврша фатлано./.segabg.com