Говорителят на НАП Росен Бъчваров обясни пред БНТ процедурата на НАП за проверка засегнати ли са личните ни данни, при която потребителите получават СМС с отговор.
„Услугата е междинна стъпка, преди предоставянето на същинската информация. Това е първият отговор – да или не. Причината за това е, че в момента около 70 млн. записа се сравняват един по един. Този процес се оказва много сложен. Какво точно е разкрито, дали ЕГН, данъчна декларация или нещо друго, ще бъде ясно след няколко месеца”, каза той.
Какво можем да направим, ако данните ни са изтекли? „Има две-три прости стъпки. Първата е да се сменят всички пароли на електронни пощи, както и персоналния код в НАП. Няма необходимост да се сменят лични карти.
Няма пряка и непосредствена заплаха за имуществото на хората. В базите данни на НАП няма пълна информация, а само частична
– тоест в НАП няма пълното ни ЕГН”, обясни той.
„Почти всеки, който е подавал данъчна декларация през последните години, е в кръга на тези засегнати хора. Услугата би следвало да изисква персонална идентификация – електронен подпис или персонален код на НАП, за да се посочат категориите данни”, добави още Бъчваров.
Според него разговорът за отговорността е неминуем. „Въпросът е, че в момента има развиваща се ситуация, наказателен процес за установяване на причините и извършителя на деянието.
Разговорът за отговорността със сигурност ще се състои и то съвсем скоро.
Оттам нататък процесът на установяване качествена ли е била защитата на личните данни и има ли необходимите технически мерки е нещо, което Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) изследва”, обясни той.
Бъчваров заяви, че до седмици ще имаме възможност да получим подробности каква точно информация за нас е била източена чрез хакерската атака.
Възможно ли е заради теча на данните от НАП да се стигне до ситуацията, в която да бъде изтеглен кредит от наше име и така да се окажем длъжници?
Експертите Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, и кредитният анализатор Тихомир Тошев с разяснения пред NOVA за процедурите и необходимите документи при получаване на кредит.
„Няма сериозен риск, който да е свързан с изтеклите данни от НАП. Идентификацията на потребителите се случва на няколко нива и информацията, която се събира е много повече от тази, която е изтекла от Агенцията. Един етап от идентификацията е среща лице в лице между потребител и кредитор. При онлайн кредитите важи абсолютно същият принцип. Има един момент, при получаване на сумата, при който има физическа среща с кредитора”, коментира председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов.
„Процедурата при лизинг и потребителски кредит е още по-тежка. Проверката на личните данни се осъществява два пъти. Първата е, когато подаваме искането за лизинг или кредит, втората е при подписването на договора”, добави кредитният анализатор Тихомир Тошев.
Експерти съветват да не споделяме личните си данни. „Трябва да внимаваме навсякъде, където ни искат лични данни, без ясна аргументация. Винаги има хора, които се опитват да се възползват от дадена ситуация. Не споделяме нашите данни с хора, които не сме сигурни, че ще ги използват правилно”, съветва Тихомир Тошев. vesti.bg