Всички здравно осигурени лица да плащат, както и досега, 8% здравна вноска, държавата да вдигне вноската за лицата, които осигурява, а здравната каса да се конкурира свободно със застрахователите за задължителните здравни осигуровки. Това предлага Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която е разработила идеен проект за здравна реформа и модел на здравната система с двустълбово застраховане, с който "Капитал" разполага.
През септември миналата година здравният министър Кирил Ананиев и екипът му предложиха за обществено обсъждане два модела за промени в здравния сектор. Според единия здравната каса би трябвало да покрива най-евтиното лечение до 700 лв., а над нея да плащат застрахователите. Така осигуряването за здраве трябва да става в три стълба – задължително здравно осигуряване, задължително застраховане и доброволно застраховане.
Според другия модел НЗОК и застрахователите трябва да се конкурират за здравните вноски на потребителите. През следващите месеци работни групи в министерството обсъждаха всеки ден как да се променят различните аспекти на оказване, финансиране и остойностяване на медицинската помощ. До краен проект така и не се стигна, нито пък има проект за остойностяване на медицинските услуги, за да може да се правят изчисления.
Вероятно затова застрахователите предлагат своята гледна точка. Проблемът е, че все още не е остойностен основният здравен пакет, който в момента се покрива от здравната каса.
Двустълбов модел
Според предложението в България трябва да работят два стълба на здравно застраховане – задължителен и доброволен. Задължителният да покрива ясно дефиниран основен здравен пакет чрез здравните вноски, като се запазва солидарността. В основния пакет би трябвало да влязат по-голямата част от медицинските услуги, лекарствата и някои физиотерапевтични и зъболекарски услужи. Да покриват този пакет ще се конкурират всички застрахователи и НЗОК. Вторият стълб ще бъде на доброволно застраховане за здраве, като тази осигуровка ще надгражда основния пакет.
Основна промяна е, че пациентите ще могат всяка година да сменят застрахователите си и така ще се стимулира конкуренцията между компаниите и НЗОК, а от това – по-качествените услуги, се казва в проекта. В проекта е отбелязано, че за разлика от служебното разпределение при пенсионните фондове между компаниите в здравното застраховане гражданите, които не изберат застраховател, служебно ще остават в НЗОК.
Според него застрахователите и здравната каса ще проверяват качеството и ефективността на здравните услуги с лекарите и ако то не е достатъчно, няма да сключват договор. За да оперират със задължителните осигуровки застрахователите трябва да преминат през процедура по одобрение от Комисията за финансов надзор и ще бъдат надзиравани от нея.
Същата здравна вноска
В проекта на АБЗ е отбелязано, че основният здравен пакет ще се финансира чрез досегашната задължителна здравна вноска от 8% от заплатата и няма да се налага допълнителна финансова тежест. Основна разлика със сегашната ситуация обаче е вноската на държавата.
В момента тя плаща за 4.5 млн. души – пенсионери, деца, държавни служители и др. От тях около 3.3 млн. са деца и пенсионери, за които обаче вноската не е в пълен размер, както при осигурените в частните и държавните компании, а е върху 20% от минималната заплата. Проектът предлага и за тях вноската да стане 8% от цялата МРЗ. В него няма изчисление каква сума ще значи това за бюджета, но при МРЗ от 560 лв. това са около 150 млн. лв. Според независими икономисти и Българския лекарски съюз държавата не довнася около 500 млн. лв. на година.
"Цената" на задължителната здравна застраховка да е еднаква за всички граждани, независимо от тяхното здравословно състояние, възраст или история на заболяването, предлагат от АБЗ.
Вноските ще се превеждат от НАП на застрахователите, ще има изравнителен механизъм в зависимост от броя застраховани и тяхното здравословно състояние, както и Гаранционен фонд.
Именно заради идеите държавата да плаща повече обаче проектът за реформа на Ананиев замря след дебати в края на миналата година. Към момента няма изгледи т.нар. здравна реформа да се движи напред. /Десислава Николова, capital.bg