Всеки от своята камбанария коментира доклада на социалния министър Бисер Петков за 560 лв. минимална работна заплата за догодина по време на последната Тристранка за изтичащата 2018 г. Тя е и първата, която се води от новата вицепремиерка Марияна Николова.
Очаквано, работодателските организации се обявиха против вдигането на минималната заплата с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС. Сблъсъкът се разигра постфактум, тъй като държавният бюджет за 2019 г. вече е приет от Народното събрание.
Не виждам основание да се атакува сега действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата, каза Любен Томев от КНСБ.
Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" в свой стил припомни, че този дебат се води от 25 г. в НСТС. "Какво правим в момента - не се разбираме, правителството решава!", обобщи синдикалният лидер. "Не може да стане по вашему, защото тогава ще се движим надолу, надолу, надолу", опонира на бизнеса Манолов. Синдикалистът изтъкна, че е смешно работодателите да алармират, че Еврокомисията щяла да ни размаха пръст, понеже сме вдигали минималната заплата с 12 на сто. Средната работна заплата в Германия е 4000 евро, дали ЕК на тях ще се скара, чуди се Манолов. И припомни, че в германска търговска верига, която е стъпила и у нас, ако пазаруваш за 60 евро в магазина там и тук, не е съизмеримо с дохода на българина спрямо германеца.
От КНСБ също си послужиха със сравнение на хала на нашенеца с този обаче на румънеца, за да оборят недоволството на работодателите. Там БВП е с 29% по-висок от нашия, но с над 50 на сто ни води заплатата в Румъния, където минималната е 446 евро и ще се вдига още тази година, обясни Любен Томев. Над 400 млн. ще струва на бизнеса вдигането на минималната заплата на 560 лв. догодина, изчислиха от БТПП. И призоваха да се изработи механизъм за определянето й, който да се базира на реални икономически критерии, а не на политически послания.
Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички длъжности, тя трябва да се договаря по икономически дейности, както се случва в половината работеща Европа, недоволства Васил Велев на АИКБ. Той предложи за заетите в 15 от 88 общо икономически дейности да се отложи увеличаването, тъй като там и сега средноосигурителният доход при тях е около бъдещата минимална работна заплата.
Тристранката обсъжда и увеличаването на заплащането на нощния труд, както искат синдикатите. Тяхното предложение е с наредба той да бъде повишен на 0,5% от минималната работна заплата или 2,80 лв. В момента заплащането е 25 стотинки на час.
Синдикатите са категорични, че нощният труд е вреден за здравето и трябва да бъде ограничен. Те не приеха, че извънредни обстоятелства налагат да има непрекъсваем процес навсякъде в хранително-вкусовата промишленост, нито пък шивачки да работят по 48 часа без прекъсване.
От БСК заявиха, че са съгласни да се повиши цената на нощния труд, но също така Димитър Бранков изтъкна, че в някои сектори, като в енергетиката, например, заплащането и сега е 2,80 лв. В строителството нощният труд струвал 1,70 лв., а в "Софийска вода" - 30 стотинки, стана ясно по време на дискусията.
Финансовият натиск ще се случи само в тези сектори, където това нещо не се е случило, реагира Димитър Манолов и предложи там, където заплащането на нощния труд е адекватно, да не бъде коригирано с наредбата.
Българският лекарски съюз също категорично се обяви за повишение на заплащането на нощния труд и изтъкна, че е недопустимо, освен че е реден за здравето, да струва под билетчето за градския транспорт.
"Вие раздадохте какво ли не на кого ли не, само не и на хората, които работят!", изригна Димитър Манолов към социалния министър, след като той обеща въпросът със заплащането на нощния труд да продължи да се обсъжда догодина./kanl3.bg