В тази европейска държава стачките са практически забранени, корупцията се възприема като широко разпространена, а независимостта и безпристрастността на съдебната власт не могат да бъдат гарантирани. В друга държава има опасения, че правителството нарушава принципа за независимост на съдебната власт, а изпълнителната и законодателната власт могат да се намесват политически в състава и функционирането на правосъдието.
Не, не става въпрос за страни, които тепърва трябва да покриват критериите за членство на ЕС, а за такива, които са част от съюза от 2004 г. и едната от тях е сред най-големите като население.
Как се стигна до там, че срещу Полша и Унгария бе задействана безпрецедентна процедура за нарушаване на европейските ценности и двете страни се превърнаха в едно от най-големите изпитания на Брюксел? Забави ли се ЕС твърде много в действията си и има ли изобщо полезен ход в ситуацията? "Дневник" потърси чуждестранни експерти и анализатори за отговор на подобни въпроси.
Съд или орязване на фондове
Според Пьотр Бурас, гостуващ сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена, наказателната процедура, която Европейската комисия задейства в понеделник срещу Полша във връзка с реформата на Върховния съд е много по-вероятно да има реален ефект, отколкото процедурата по чл. 7 на Европарламента срещу Унгария. Той коментира, че действията срещу Будапеща няма да променят позицията ѝ, както се случи и с Полша въпреки задействаната срещу нея аналогична процедура през декември 2017 г.
Наказателната процедура, включваща Съда на ЕС обаче е по-силна, тъй като игнорирането на неговите решения се смята от евроинституциите и от държавите членки за престъпване на "червената линия" в системата на ЕС. По-конкретно Съдът може да се произнесе в рамките на няколко дена (от молбата, отправена от Еврокомисията в понеделник), а освен това до крайната присъда законът за Върховния съд не трябва да се прилага. Ако полските власти спазват това правило, няма да са възможни никакви замени на съдии, допълва Бурас пред "Дневник".
Снимка: Reuters
Според него правният път е най-адекватният за справяне с проблемите с върховенството на закона, защото гарантира най-високото ниво на легитимност сред всички възможни мерки. Орязването на кохезионни фондове (каквато идея бе представена през пролетта от Европейската комисия), по думите му, е политически трудно осъществимо, защото всички държави членки на ЕС трябва да одобрят бюджета на блока. То освен това може да има негативен ефект, тъй като би засегнало населението, а не правителството. Финансовите наказания, ако бъдат приложени, трябва да водят до това контролът и управлението на фондове за страната да бъдат под надзора на евроинституциите, допълва Бурас.
Истинската битка
По думите му Унгария (всъщност Орбан) е била много по-умела от Полша в упражняването на политическо влияние на ниво ЕС, а от там също и в защитата си от критики и в осигуряването на подкрепа за политиката си. Управляващата партия "Фидес" е член на Европейската народна партия и Орбан има широка мрежа от контакти в ЕС. Той освен това е уважаван от много хора като лидер на движение срещу Брюксел. В този смисъл, според Бурас, противопоставянето срещу Орбан е много по-важно за бъдещето на ЕС, отколкото "случаят с Полша". Съдбата на Орбан освен това ще бъде от изключително значение за посоката на европейските дясноцентристи.
Ключовата битка обаче не е процедурата по чл. 7, а въпросът за членството на "Фидес" в Европейската народна партия, допълва Бурас.
Според него убеждението, че някои страни не следват основните правила на ЕС и на демокрацията на първо място ще отслаби солидарността към тях в онези държави, според които подобни нарушения са неприемливи. В този смисъл въпросът за върховенството на закона допълнително ще раздели политически Европа, а в дългосрочен план може да доведе и до ерозия на институциите.
Бурас е на мнение, че ЕС е закъснял в действията си и в двете държави. "Имаше бездействие в Унгария, а в случая с Полша наказателната процедура трябваше да започне много по-рано. Отговорност за това обаче носят не само евроинституциите, но и останалите държави членки, които избягваха това, което смятаха, че би било намеса във вътрешни работи на друга държава членка", смята той.
"Злият Брюксел" и добрият ЕС
Според Марк Золтан Кекеши, социолог и преподавател в университета в Сегед, има много малка вероятност за каквито и да било промени в посоката на политиката в Полша и Унгария. Пред "Дневник" той коментира, че през изминалите три и половина години цялата комуникация на унгарското правителство и на премиера Орбан е била основана на силно преувеличения въпрос за имиграцията, поставяйки акцент единствено върху сигурността и културната несъвместимост и напълно пренабрегвайки хуманитарните аспекти и потенциалните ползи. Освен това популистките послания, че Унгария "е атакувана" и че националните интереси "трябва да бъдат защитени" са централни за Орбан още откакто той отново дойде на власт през 2010 г.
По думите му тъй като е много вероятно да се стигне до орязване на кохезионните фондове, правителството в Будапеща е подготвено да обърне санкциите в своя полза и да засили концепцията за "злия Брюксел" в съзнанието на поддръжниците си.
Снимка: Reuters
Според Кекеши "Орбан прилага сложна комуникационна стратегия за ЕС – той използва думата "Брюксел", когато искат на Унгария да бъде наложено нещо против волята ѝ и фразата "Европейски съюз", когато говори за позитивната страна (тъй като повечето унгарци подкрепят еврочленството на страната).
Кой ще отстъпи
Той смята, че основната разлика между Полша и Унгария е, че в Полша големите градове, включително Варшава, са крепости на опозицията, а селските райони са основата на управляващата партия "Право и справедливост". В Унгария има подобна тенденция, но контрастът е по-малък, защото големите индустриални, образователни и икономически центрове в страната са в ръцете на "Фидес" с няколко малки (но значими) изключения.
Освен това той смята, че Унгария е стигнала по-далеч в изграждането на комуникационна кампания, съсредоточена върху един-единствен въпрос, а личността и характерът на Орбан като политик не позволяват отстъпление. Не на последно място "Фидес" е силно централизирана партия, съсредоточена около ключовата фигура на Орбан, което не е точно случаят с "Право и справедливост" и Ярослав Качински. По думите на Кекеши е по-вероятно Полша, а не Унгария, да отстъпи в някакъв момент.
Ще има ли "Европа на две скорости"
На въпрос дали проблемите в страни като Полша, Унгария и Румъния ще ускорят плановете за "Европа на две скорости", в която ядрото се спазва правилата на ЕС, а периферията не желае повече интеграция, той отговаря, че това вече се случва, макар да не е официално признато. 14 години след голямото разширяване на ЕС е видно, че много от новите държави членки не са били (и не са) подготвени и/или не искат да спазват основните принципи на европейската интеграция.
Според анализатора ЕС не е бил твърде бавен в действията си срещу Полша и Унгария. Той отбелязва, че съюзът е използвал принципа на субсидиарност като няколко пъти е предупреждавал и двете страни за проблемите им.
Ричард Йонгс, старши сътрудник в центъра "Карнеги", обаче не е на това мнение. Пред "Дневник" той коментира, че ЕС е закъснял в Унгария, но може би все още има време за Полша, и трябва да извлече поуката, че с други държави трябва да действа по-изпреварващо. Той смята, че случаят с Полша все още не е толкова сериозен, колкото с Унгария, и освен това в Полша има повече вътрешни протести в защита на демокрацията.
Йонгс е на мнение, че процедурата по чл. 7 е обоснована, но сама по себе си може да не накара двете правителства да сменят посоката по някакъв значителен начин. ЕС освен това трябва да изгради повече позитивна подкрепа за демократичните ценности в тези общества, а това е много сложен въпрос. Той се нуждае от партньорство с гражданското общество, реформи в ЕС, които да взимат предвид позициите на Централна и Източна Европа, повече прозрачност в ЕС, допълва анализаторът.
Има ли с кого да говори ЕС
Наскоро пред "Политико" високопоставен служител от западна европейска държава коментира, че "член 7 има за цел да възстанови условията за диалог" и "целта не са санкции". Въпросът обаче е имат ли желание за диалог управляващите в Полша и Унгария. Но има ли с кого да разговарят евроинституциите или и те, и останалите държави членки ще предпочетат по-лесния вариант - Европа на две скорости, в която едната иска повече интеграция, спазва правилата и извлича ползи от еврочленството, а другата поставя под съмнение ценностите на съюза?
Какво следва
Веднъж задействана (в случая с Полша - от Еврокомисията през декември миналата година, а с Унгария - от Европейския парламент в средата на септември тази година), процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС може да се проточи много дълго, защото в нея няма посочени крайни срокове. Сега щафетата се прехвърля към Съвета на ЕС, съставен от правителствата на държавите членки. В отговор на въпрос на "Дневник" от Съвета заявиха, че процедурата по чл.7 (1) включва четири стъпки:
1. Задействане на процедурата ("мотивирано становище" от една трета от държавите членки, Европейския парламент или Европейската комисия и представянето й в Съвета);
2. Изслушване на държавата членка в Съвета;
3. Евентуално приемане на препоръки от Съвета към държавата членка; и/или
4. Приемане от Съвета на решение, определящо, че има очевиден риск от тежко нарушение от страна на държавата членка на ценностите на ЕС.
Пример за това колко бавно се движи процедурата е случаят с Полша. Европейската комисия задейства чл. 7 срещу Варшава през декември основно заради опасения за върховенството на закона, но Съветът на ЕС все още не е взел решение.
От Съвета уточниха за "Дневник", че с Полша досега са проведени две заседания за изслушване (на 26 юни и на 18 септември) и предстои държавите членки "да оценят всички представени аргументи и да стигнат до заключение как да действат в рамката на подготовката на следващата среща на Съвета, която ще се проведе на 16 октомври".
За Унгария Съветът е получил писмото с мотивирано предложение по чл. 7 (1) на 18 септември. Това е първият път, в който Европарламентът задейства процедурата и сега австрийското председателство обсъжда следващите стъпки, но все още не е взело решение.
За да се заключи, че има очевиден риск от тежко нарушение на ценностите на ЕС, е необходимо мнозинство от най-малко четири пети от членовете на съвета. Ако това се случи, се преминава към следващия етап на процедурата. За да се стигне до санкции обаче е необходимо единодушието на държавите членки./dnevnik.bg